Срещи
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Среща-протест на Сдружение на младите учени "Когито"
По повод предстоящото приемане на Закона за академичното израстване
◊ СЪБИТИЕТО
Закон за „Aкадемичния състав”
Предстои окончателно гласуване!
В сряда – 14.04.2010 г.
в пленарна зала на Народното Събрание
Ние, Сдружение на младите учени „Когито” и неправителствени организации на учените,
Ви каним на
Среща
на 12.04.2010 г. (понеделник), от 17:00 часа
в София, в Големия салон на Централно управление на БАН (сградата до Народното събрание)
За да решим:
Ще го отхвърлим и ще протестираме?
Или ще го приемем такъв, какъвто е?
Сред поканените са: колеги от висшите училища, научните организации и академии, синдикални, докторантски, студентски и неправителствени организации, експерти и медии, които имат отношение към висшето образование, науката и ролята на личността в обществото на знанието.
Сдружение „Когито”
◊ ЕТО ВЪПРОСИТЕ, КОИТО СИ ЗАДАВАМЕ
1. Дали приказките за качество, конкуренция, „съдбата на парите на данъкоплатците“ и пр., и пр. се превърнаха в повод за нова необмислена реформа в науката и висшето образование?
2. От кого всъщност ще зависи академичното израстване? Е ли РЕКТОРЪТ единствената личност, държаща хляба, ножа и критерия за научен напредък – (в БАН – директори на институти) и къде в схемата са студентът, преподавателят и ученият? Дали планираната децентрализация на управлението на кариерното развитие няма да ги предаде от ръцете на външен орган като ВАК, в лапите на местния феодал, където проявата на лично отношение ще придобие преобладаващо значение?
3. Има ли място за личността на учения, преподавателя и студента в предложения закон, наречен „за развитието на академичния състав в Република България”? Къде остава мобилността в новата система на крепостни преподаватели и учени?
4. Изключена ли е опасността научната общност за кратко време да се напълни със симпатични на шефовете си асистенти, доценти и професори без научна основа, които дълги години напред ще кадруват, колят и бесят в системата?
5. Необходими ли са ясно разписани правила, свързани например с натрупани точки, които, независимо от конкретната институция, да гарантират, че добре свършената работа директно ще води до повишаване в академична длъжност?
6. Доколко предложеният закон е в синхрон с пропагандираната преди изборите политика за принципа за личността като двигател на конкурентната икономика и обществото на знанието, законова, институционална и комуникационна среда, в която личностите на преподавателя, учения и студента имат пълна свобода за творческа изява, и доколко политиката на управляващите в областта на науката и образованието оправдава доверието на българския данъкоплатец?
Закон за „Aкадемичния състав”
Предстои окончателно гласуване!
В сряда – 14.04.2010 г.
в пленарна зала на Народното Събрание
Ние, Сдружение на младите учени „Когито” и неправителствени организации на учените,
Ви каним на
Среща
на 12.04.2010 г. (понеделник), от 17:00 часа
в София, в Големия салон на Централно управление на БАН (сградата до Народното събрание)
За да решим:
Ще го отхвърлим и ще протестираме?
Или ще го приемем такъв, какъвто е?
Сред поканените са: колеги от висшите училища, научните организации и академии, синдикални, докторантски, студентски и неправителствени организации, експерти и медии, които имат отношение към висшето образование, науката и ролята на личността в обществото на знанието.
Сдружение „Когито”
◊ ЕТО ВЪПРОСИТЕ, КОИТО СИ ЗАДАВАМЕ
1. Дали приказките за качество, конкуренция, „съдбата на парите на данъкоплатците“ и пр., и пр. се превърнаха в повод за нова необмислена реформа в науката и висшето образование?
2. От кого всъщност ще зависи академичното израстване? Е ли РЕКТОРЪТ единствената личност, държаща хляба, ножа и критерия за научен напредък – (в БАН – директори на институти) и къде в схемата са студентът, преподавателят и ученият? Дали планираната децентрализация на управлението на кариерното развитие няма да ги предаде от ръцете на външен орган като ВАК, в лапите на местния феодал, където проявата на лично отношение ще придобие преобладаващо значение?
3. Има ли място за личността на учения, преподавателя и студента в предложения закон, наречен „за развитието на академичния състав в Република България”? Къде остава мобилността в новата система на крепостни преподаватели и учени?
4. Изключена ли е опасността научната общност за кратко време да се напълни със симпатични на шефовете си асистенти, доценти и професори без научна основа, които дълги години напред ще кадруват, колят и бесят в системата?
5. Необходими ли са ясно разписани правила, свързани например с натрупани точки, които, независимо от конкретната институция, да гарантират, че добре свършената работа директно ще води до повишаване в академична длъжност?
6. Доколко предложеният закон е в синхрон с пропагандираната преди изборите политика за принципа за личността като двигател на конкурентната икономика и обществото на знанието, законова, институционална и комуникационна среда, в която личностите на преподавателя, учения и студента имат пълна свобода за творческа изява, и доколко политиката на управляващите в областта на науката и образованието оправдава доверието на българския данъкоплатец?
Автор:
2х 3х
Публикация:
12.04.2010 г. 16:14
Етикети:
Посетено:
1460
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/8/news/9690-sreshta-protest-na-sdruzhenie-na-mladite-ucheni-kogito