"Ох Зъбчо" или Още за Петя Караколева

Началото постави Петя

Мъжете тука сявга са мъже
със дух на воини – свят и непокорен,
не може нито пушка, ни въже
да им изтръгне българския корен.

Жените тука сявга са жени
и раждат челяд жилава и яка,
а в пазвите им кръглите луни
са в бяло пълнолуние от мляко.

Небето тука сявга е небе,
по-синьо от криле на сини птици –
то все ще бъде нашето небе
и все ще има слънчеви зеници.

Земята тука сявга е земя,
макар че векове е пожарена –
тя все ще бъде нашата земя
и все ще е от нас благословена.

С тези стихове на Петя Караколева заявих своето емоционално отношение към град Кърджали, което дължа на голямата наша писателка. За мен те са химн на града и на Родопите. Трябваше да говоря за лечението на временни и постоянни детски зъби, това са лекции и семинари, включени в програмата за следдипломно обучение към Българския зъболекарски съюз, но в града на Петя Караколева бях длъжна да изразя своята почит към това, което тя направи за своя град, за своята родина. Вярвам, че присъстващите на 3 октомври в залата на хотел “Арпезос” над 120 дентисти от град Кърджали също като мен бяха разтърсени от силата на нейните стихове, от тяхната искреност, истинност и художествено внушение.

Не само българските стоматолози, но и българското училище и най-вече българските деца дължат много на Петя Караколева. Сборникът “Ох Зъбчо”, четирите серии на филма “Лунчо от Луната” и дългосвирещата плоча “Приказка от синята поляна” бяха неотделима част от Програмата по комплексна профилактика на детското стоматологично здраве. Нейните творби бяха помагало за стоматолозите, а за децата – четиво, което им даваше нужните знания, без дори да усетят, че това е урок. Приказността на текста, познаването на детската душевност, великолепните илюстрации на Петър Станимиров, музиката на Димитър Вълчев – години наред “Ох Зъбчо” бе с нас, учеше ни да разбираме децата, да изграждаме отношението си към тях, без което не може нито един детски дентист. Същевременно това бе деликатно обучение и за родителите. Всъщност, създавайки образа на Ох Зъбчо, Петя Караколева постави началото на българската профилактика на детското дентално здраве.

Приказката за космическия пощальон, който носи телеграми на децата и ги учи как да се грижат за зъбките си, бе учебник за детските градини в цяла България. Пиесата “Приключение в звездната детска градина” бе поставена в Сливен, Варна, Шумен, Нова Загора, Етрополе... Четирисерийният филм “Лунчо на Луната” - новаторска комбинация от художествен филм и анимация, се прожектираше всеки ноември в кино “Култура”, а в почти всички окръжни градове имаше видео-копия, които се прожектираха в стоматологичните кабинети и на всички мероприятия, посветени на детската профилактика.

Сборникът “Ох Зъбчо” бе представян в доклади на международни симпозиуми на тема “Стоматологичното здравно възпитание в детските градини”. На английски, чешки и румънски бе преведена “Песен за хитрите рибки”, бурно аплодирана, високо оценена и запявана от присъстващите. В Катедрата по детска стоматология получихме над 500 благодарствени писма от родители, преподаватели и стоматолози, което е най-високата оценка за “Ох Зъбчо”. Жалко, че тази изключително полезна и популярна книга все още не е преиздадена.

Аз бях от малцината, които имаха шанса да познават Петя Караколева не само като писател, но и като човек. Запозна ме сестра й, с която бяхме приятелки и която вече бе написала за нас стихове за това, как децата да си мият зъбките. Те и досега се ползват от стоматолози в тяхната работа, наскоро отново ги срещнах в интернет. Един ден попитах Тамара: “Можеш ли да ми изфабрикуваш в текст или стих още няколко съвета за това, как децата трябва да мият зъбките си?” Тя се усмихна широко, като че ли с душата си, и с радост ми каза: “Сестра ми е детски писател. Искаш ли да говориш с нея?”

Речено-сторено. Разказах в катедрата по детска стоматология за възможността да се запознаем с детската писателка Петя Караколева и да осъществим професионален контакт между детски стоматолози, детски писател и художник. Бързо уредихме и срещата.

Денят беше делничен и хаотичен като всеки друг ден преди около 20 или повече години. Изгарях от нетърпение да видя сестрата “детски писател” на моята Тамара. На вид – пълни противоположности. Петя изглеждаше като нежна пеперуда – тъничка, та чак грацилна, с интересно до магически завладяващо лице; с очи, които веднага ти проговарят; уста, която веднага ти зашептява със закачка. Не знам защо и как, но я усетих като вълшебна, нежна фея. Фея, от която блика енергия. Фея, която попива всяка наша дума. Усещаше се как “лепва” информацията и започва да я трансформира в мозъка си с бързината на днешен Pentium (тогава не бяхме чували за този компютър).

Петя ни допусна до себе си с цялото си сърце. За да твори, тя искаше да знае много, но това много тя извличаше от малкото, което можехме да й кажем на разбираем, немедицински език. Не се усещаше как, докато си говорим врели-некипели, тя вече разбираше и синтезираше онези специфичности, които трябваше да поднесе на децата като здравна информация. Текстовете на нейните книжки бяха леки и забавни като нея самата. Цветните илюстрации на Петър Станимиров омайваха детските очи и души. Жалко, че "Ох Зъбчо" не се преиздава, много липсва на нас, стоматолозите, а най-вероятно и на децата.

Който не я е виждал как закачливо се усмихва, как енергично се движи, как феерично се облича, как светкавично мисли и съобразява, той не познава една от най-интересните жени на нашето съвремие.

Петя не беше шумна и помпозна. Петя беше мъдра и работлива. От Тамара знаех, че Петя има сериозни здравословни проблеми. Те бяха изписани само чрез грацилната й фигурка - ако речеш, можеш да я счупиш. Но духът й, изглежда, никой не можеше да победи и счупи. Пред приятели тя никога за нищо не се оплака. Всичко тъжно и болезнено носеше вътре в себе си, а нас, приятелите, даряваше с усмивка и ум.

Такава познавам Петя. Аз я харесвах безумно и се зареждах от нейната положителна енергия. Не я познавах дълбоко в душевността й, но я чувствах като лавина, която можеше да те залее с прекрасности!

Винаги ще си спомням за Петя с най-вълшебни чувства. Нарочно или не, но не ми казаха, когато Петя беше тежко болна. По-късно Тамара ми разказа.

Петя остана в душата ми като “феята с розови мечти”. Така я виждам и в мислите си. И днес, когато тя ни гледа от друг свят, би трябвало да вижда и чува колко много я обичаме и колко дълбоко се прекланяме пред таланта и волята й.

Доц. Росица Кабакчиева, дмн,
Преподавател в Катедра по детска дентална медицина,
Факултет по дентална медицина, София

Автор:

Публикация:

11.10.2009 г. 14:35

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

Петя Караколева

Посетено:

3394

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/75/news/8605-oh-zabcho-ili-oshte-za-petya-karakoleva