Слово за Мая Дългъчева

Наградата "Петя Караколева" е щастлива в ръцете на своята законна владетелка

Винаги съм се съмнявал в максимата, че за децата трябва да се пише като за възрастни, само че по-хубаво. Твърдя, че тази претенциозна софистична глупост всъщност е лошо прикрит опит за въвеждане на нормативи в писането въобще – както за възрастни, така и за деца. Нещо като социалистическия реализъм, за който бяхме си повярвали, че ни осигурява съществено предимство пред колегите на запад, които, горките, не познаваха алхимията на този екзотичен реализъм.

Слава Богу, прекрасната поезия на Мая Дългъчева се извисява като едно от най-талантливите и нестандартни явления в съвременната българска изящна словесност. Същото може да се каже и за нейните приказки, които поникнаха сякаш изневиделица в изнемощялата родна литературна нива, за да избуят в "Приказки от Оная гора" като културен феномен с европейско значение. Днес ние осъзнаваме, че сме свидетели на едно осъществено вълшебство – симбиоза между реалност и приказка. Творческият свят на Мая Дългъчева се оказва благословено място за триумфа на детската цивилизация. Защото не са ли децата тайнствена самостоятелна цивилизация, която притежава недостъпно за познанието ни астрално битие и уникална културологична мисия да решава непосилни проблеми при интеграцията си в статуса на възрастното човечество?

Голямата българска поетеса и стопанка на своите приказки Мая Дългъчева се отнася към децата не като към сладки и неосведомени сладурчета, а като към творци на своето познание, като към господари на своето време. Да превъзмогнеш егоцентризма на нормативното превъзходство и да проумееш, че в света на децата ти не си този, който превъзхожда, а си този, когото превъзхождат, се иска талант, мъдрост и доброта. Ако талантът и мъдростта са доказан национален дефицит, какво да говорим за добротата? Вижте на какъв хал е днешна България. Приказките от Оная гора са проекция на мечтите, в които можем да потърсим убежище. Едно бягство от мрака и скудоумието на ужасяващата българска бедност, една емиграция в безвизовите пространства на същата тази тайнствена детска цивилизация. Книгата на Мая Дългъчева е своеобразна терапия на една от най-страшните болести, поразили модерното човечество – обезверяването и отчаянието. Идеите за нови унищожителни оръжия постигат перфидно съвършенство в мътния поток на милиардните инвестиции и надвишават в пъти хуманитарните идеи, които чакат на опашка пред вратите на скъпернически фондации. Не бих пророкувал колко века ще бъдат необходими на човечеството, докато обърне съотношението в полза на хуманитаризма. Щом в началото е било словото, защо и в световен мащаб инвестициите в словото са повече подаяние, отколкото грижа? Според мене онова, което правят големите творци на словото, онова, което прави Мая Дългъчева със своята поезия и своите приказки, трябва да бъде приравнявано към пиедестала на светостта.

Изкушавам се да сравня книгата "Приказки от Оная гора" с натежала пчелна пита, всяка килийка на която е сладка, хармонична и благодатна.

Прочетох я в самозабрава, с каквато някога, преди много десетилетия за първи път прочетох "Малкият принц" на Екзюпери. Въпреки разликите в тематичния и в социалния обем, двете произведения се родеят като поетика, като пластика на словото и хуманистичност на своите послания, защото са заченати от чудото на една и съща небесна искра.

Днес наградата "Петя Караколева" е щастлива в ръцете на своята законна владетелка Мая Дългъчева.

___________________

Слово на Петър Анастасов при връчването на Националната награда за детска литература „Петя Караколева”.

Автор:

Петър Анастасов

Публикация:

02.01.2014 г. 15:28

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

Петър Анастасов слово Приказки от Оная гора Мая Дългъчева Национална награда за детска литература Петя Караколева

Посетено:

1993

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/75/news/18360-slovo-za-maya-dalgacheva