Конкурси
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Kонкурс за графити на Общински детски център – Стара Загора
За деца и младежи до 18-годишна възраст
◊ СЪБИТИЕТО
Твоят град
е твоята книжка за оцветяване.
Какво чакаш???
Общински детски център – Стара Загора
обявява
конкурс за графити
Colourful city, Colourful world
Право на участие имат всички деца и младежи до 18-годишна възраст (включително) от Стара Загора и региона.
◊ ЕТО КАКВО
• Нарисувай проекта си за графит на лист с формат А4.
На гърба на листа напиши трите си имена, адреса, училището, в което учиш, и телефон за връзка.
Изпрати го или го донеси лично в ОДЦ
на адрес: ул. „Захарий Княжески” 71, Ст. Загора
• Не по-късно от 20 юни 2008
• Всеки желаещ може да участва най-много с три графита.
От състезанието автоматично отпадат надписи
и рисунки с нецензурно съдържание.
Проектите остават в архива на организатора.
• Авторитетно жури ще оцени най-добрите художници на графити.
Те ще получат материали и място в града,
където да реализират проектите си
в голям мащаб и в пълния им блясък.
Зачеркни скуката!
◊ ЕТО ЗАЩО
Конкурс за графити, или кога се превърнахме в хора, които не харесват децата си?
Не харесваме косата му, защото е а) прекалено дълга, б) прекалено къса.
Не харесваме приятелите му, защото са а) твърде шумни, б) подозрително тихи.
Критикуваме дрехите му, защото са а) небрежни и мърляви, б) ултрамодерни, скъпи и задължително от известна марка.
Дразнят ни навиците му, защото а) е взел най-лошото от баща си, б) е наследил слабостите на майка си.
Не можем да търпим музиката му, защото е шумна, странна и това музика ли е изобщо.
Не одобряваме учителите му, защото не си гледат работата, а само стачкуват, нямат авторитет и на нищо полезно не го учат. Не вярваме на треньорите и възпитателите, на полицаите, на барманите, които сервират на малолетни, на продавачите, които гледат да си пласират съмнителната стока. На производителите, които правят боза от стари вафли и й слагат толкова консерванти, че ще ни надживее. Презираме шофьорите по пътищата, лекарите в поликлиниката, общинските служители, кмета, министрите, митничарите, данъчните и кондукторките в рейса.
Не сме доволни от обществото и от света, в който живеем.
Не харесваме себе си.
Как да харесваме децата си, направени по наш образ и подобие?
И как бихме могли да им се сърдим, че не искат да са като нас?
И как бихме могли да им простим, че се опитват да бъдат различни? Поне засега… Малката детска ръка се изплъзва от нашите нервни, потни длани.
Децата ни са самотни и в графитите крещят с крещящи цветове. Защо не ги чуваме? Графитите са опит на децата ни с езика на линиите и боите да се изразят. Това е техният бунт срещу конформизма, сивотата и правите ъгли, които настояват и мислите да са послушни, сресани, сиви и правоъгълни.
Правоъгълните мисли си мислят, че винаги са прави, и не съзнават, че са тъпи, защото повтарянето е притъпило остроумието им.
Графитите драскат с нокти по стената. Те се рисуват крадешком, и през съскането на спрея стъпките на минувачите кънтят, очите са отворени на четири, приключението прави деня неповторим, а адреналинът тече и през ушите.
Графитите са вагабонти и мискини, те са циганчетата на голямото и важно изобразително изкуство.
Те имат стил и език, специфични художествени средства, теми и насоченост, те имат кодирано послание, достъпно само за посветените.
Графитите имат силата да обединяват хората, доста често – обединение срещу същите тези графити.
Те се плезят на спокойствието и му разрошват зализания перчем, с който се опитва да си прикрие плешивото теме.
Графитите ни посочват нещо, което ние не смеем да видим.
Защото вече не смеем да посмеем и не смеем да се засмеем.
В края на учебната 2007/2008 година Общински детски център обяви конкурс за графити. До 20 юни всяко дете от Стара Загора и региона може да подготви до 3 проекта за графити, нарисувани на лист с формат А4, и да ги изпрати на адрес: ул. „Захарий Княжески” 71. Наградата за най-добрите художници ще бъде правото да рисуват – на подходяща стена, която ще бъде определена за тази цел.
Може някоя рисунка да ни помогне да си спомним какво беше това – да се изненадаш.
Какво беше това, да харесваш живота си.
Нека да харесваме децата си. Имаме ли нещо по-хубаво от тях?
Мария Донева
Твоят град
е твоята книжка за оцветяване.
Какво чакаш???
Общински детски център – Стара Загора
обявява
конкурс за графити
Colourful city, Colourful world
Право на участие имат всички деца и младежи до 18-годишна възраст (включително) от Стара Загора и региона.
◊ ЕТО КАКВО
• Нарисувай проекта си за графит на лист с формат А4.
На гърба на листа напиши трите си имена, адреса, училището, в което учиш, и телефон за връзка.
Изпрати го или го донеси лично в ОДЦ
на адрес: ул. „Захарий Княжески” 71, Ст. Загора
• Не по-късно от 20 юни 2008
• Всеки желаещ може да участва най-много с три графита.
От състезанието автоматично отпадат надписи
и рисунки с нецензурно съдържание.
Проектите остават в архива на организатора.
• Авторитетно жури ще оцени най-добрите художници на графити.
Те ще получат материали и място в града,
където да реализират проектите си
в голям мащаб и в пълния им блясък.
Зачеркни скуката!
◊ ЕТО ЗАЩО
Конкурс за графити, или кога се превърнахме в хора, които не харесват децата си?
Не харесваме косата му, защото е а) прекалено дълга, б) прекалено къса.
Не харесваме приятелите му, защото са а) твърде шумни, б) подозрително тихи.
Критикуваме дрехите му, защото са а) небрежни и мърляви, б) ултрамодерни, скъпи и задължително от известна марка.
Дразнят ни навиците му, защото а) е взел най-лошото от баща си, б) е наследил слабостите на майка си.
Не можем да търпим музиката му, защото е шумна, странна и това музика ли е изобщо.
Не одобряваме учителите му, защото не си гледат работата, а само стачкуват, нямат авторитет и на нищо полезно не го учат. Не вярваме на треньорите и възпитателите, на полицаите, на барманите, които сервират на малолетни, на продавачите, които гледат да си пласират съмнителната стока. На производителите, които правят боза от стари вафли и й слагат толкова консерванти, че ще ни надживее. Презираме шофьорите по пътищата, лекарите в поликлиниката, общинските служители, кмета, министрите, митничарите, данъчните и кондукторките в рейса.
Не сме доволни от обществото и от света, в който живеем.
Не харесваме себе си.
Как да харесваме децата си, направени по наш образ и подобие?
И как бихме могли да им се сърдим, че не искат да са като нас?
И как бихме могли да им простим, че се опитват да бъдат различни? Поне засега… Малката детска ръка се изплъзва от нашите нервни, потни длани.
Децата ни са самотни и в графитите крещят с крещящи цветове. Защо не ги чуваме? Графитите са опит на децата ни с езика на линиите и боите да се изразят. Това е техният бунт срещу конформизма, сивотата и правите ъгли, които настояват и мислите да са послушни, сресани, сиви и правоъгълни.
Правоъгълните мисли си мислят, че винаги са прави, и не съзнават, че са тъпи, защото повтарянето е притъпило остроумието им.
Графитите драскат с нокти по стената. Те се рисуват крадешком, и през съскането на спрея стъпките на минувачите кънтят, очите са отворени на четири, приключението прави деня неповторим, а адреналинът тече и през ушите.
Графитите са вагабонти и мискини, те са циганчетата на голямото и важно изобразително изкуство.
Те имат стил и език, специфични художествени средства, теми и насоченост, те имат кодирано послание, достъпно само за посветените.
Графитите имат силата да обединяват хората, доста често – обединение срещу същите тези графити.
Те се плезят на спокойствието и му разрошват зализания перчем, с който се опитва да си прикрие плешивото теме.
Графитите ни посочват нещо, което ние не смеем да видим.
Защото вече не смеем да посмеем и не смеем да се засмеем.
В края на учебната 2007/2008 година Общински детски център обяви конкурс за графити. До 20 юни всяко дете от Стара Загора и региона може да подготви до 3 проекта за графити, нарисувани на лист с формат А4, и да ги изпрати на адрес: ул. „Захарий Княжески” 71. Наградата за най-добрите художници ще бъде правото да рисуват – на подходяща стена, която ще бъде определена за тази цел.
Може някоя рисунка да ни помогне да си спомним какво беше това – да се изненадаш.
Какво беше това, да харесваш живота си.
Нека да харесваме децата си. Имаме ли нещо по-хубаво от тях?
Мария Донева
Автор:
Публикация:
21.05.2008 г. 14:26
Етикети:
Посетено:
1169
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/7/news/5928-konkurs-za-grafiti-na-obshtinski-detski-tsentar-stara-zagora