Любов извън клишетатa

На снимката: Георги Димитров - Жожо, Лора Маркова, Сара Чакърова, Маестро Йордан Камджалов, Деси Тенекеджиева, Мария Славова, Сион Найман

Сред многото неочаквани с положителния си заряд ефекти на коронакризата у нас със сигурност е и появата на проекти, ако не невъзможни преди нея, то вероятно далеч по-трудно осъществими. Изолацията и затворените зали подсказаха на хората на изкуството, които с въображение и кураж неизменно реализират идеите си, че далеч по-успешно могат да постигат резултати заедно. Че обратно на скептичните нагласи, сложните обстоятелства не могат да са пречка за осъществяване и на най-смелите намерения. За радост ставаме свидетели на все повече подобни примери на творческа колаборация, които вдъхновяват.

Във времена, когато повече от всякога младите дарования се нуждаят от насърчения и подкрепа, за да виждат смисъл да продължават по избрания път две фондации, които от години работят упорито в тази област, се обединиха в необичайно партньорство с вдъхновеното участие на плевенските филхармоници. Съвместният проект “Любов” на фондациите “Стоян Камбарев” и “Йордан Камджалов” отдавна привлече интереса на любителите, но и на ценителите на истинското изкуство и успя в два поредни дни - 11 и 12 февруари, да напълни по два пъти в рамките на ограниченията плевенското читалище “Съгласие 1869” и Зала “България”.

За всеки от компонентите на този замислен с изключителна любов спектакъл може да се говори обстоятелствено и със суперлативи. Деси Тенекеджиева и този път доказва своя талант като сценарист, продуцент, режисьор и изпълнител едновременно. И над всичко - огромното вдъхновение, подкрепено както от съавтора на идеята Маестро Йордан Камджалов, така и от Рози Караславова и нейните шеметни таланти от “Бон-Бон”. По детски невинно и чисто със своите гласчета с разсъждения по темата “Любов” именно те откриха спектакъла на красиво аранжираната и приглушено осветена в началото сцена. Всеки детайл - от излизането на изпълнителите със светлинки в ръце до ангелчето на финала, беше поднесен елегантно и с вкус, но и с чувство за мярка. Последното не се наблюдава особено често напоследък не само на превзетите от пошлост и псевдооригинални идеи родни сцени.

Прецизност е думата, която идва наум когато става въпрос и за селекцията от познати и недотам известни стихове от Яворов, Превер, Бърнс, Аполинер и Галчински, както и посланията за любовта на Петър Дънов, Чарли Чаплин, Уилям Шекспир, Хайнрих Хайне. Затрогващо, част от стиховете актрисата изпълни, поднасяйки ги и в жестомимичен превод.

Преди да се стигне до дългоочакваната кулминация - нечуваното до този момент изпълнение на “Годишните времена” от Вивалди на китара, цигулка, виолончело и маримба в отделните му части, прозвуча красивата и романтична Симфония № 2 за струнен оркестър в ре мажор от Феликс Менделсон Бартолди. Отлично и съвсем на място след нея дойде интерпретацията на “Песента на Солвейг” из сюитата “Пер Гинт” от Едвард Григ на младото сопрано Мария Славова.

Оттук до края на вечерта публиката бе в плен на смелата и безкрайно красива интерпретация на “Годишните времена” на Маестро Камджалов. Поднесено с изключителен финес и изпипано до последния детайл в музикално отношение, представянето на знаковата барокова творба на Вивалди разкри както качествата на великолепните четирима млади инструменталисти, така и отличния звук на колегите им от щрайховата секция на Плевенската филхармония. С тяхна помощ вихрено и неусетно Георги Димитров - Жожо, Лора Маркова, Сион Найман и Сара Чакърова ни преведоха през неповторимо красивата инвенция на четирите сезона на Вивалди. Неслучайно надеждите на музикалната ни сцена до един са номинирани в престижната класация Млад музикант на годината от “Алегро виваче” на програма “Хоризонт” на БНР.    

Вечерта завърши с благодарни продължителни аплаузи и викове “Браво”. Но вдъхновението, куражът и посланията за обич, с които е замислен, подготвен и осъществен този проект не се изчерпват в първите две вечери, през които той бе представен. Поради огромния интерес предстоят нови изпълнения на “Любов” в близките месеци. И нови благодарни и щастливи зрители, които в трудното и непредсказуемо време получават щедри порции кураж и Вяра. Благодарим за тях, Плевенска филхармония, Маестро Любомир Дяковски, Маестро Йордан Камджалов и Деси Тенекеджиева, изпълнители и участници в този истински проект на Надеждата. Изглежда спектакли като този, извън клишетата и втръсналите стандарти, които вплитат едновременно по няколко изкуства, са на път да създадат нов и желан от закопнялата за срещи наживо публика жанр, в който водеща е Любовта.