Наследството на лингвистиката в българската литературна теория

◊ СЪБИТИЕТО

Направление по Теория на литературата към Института за литература при БАН
Катедра Теория и история на литературата в СУ „Св. Климент Охридски”
Културен център към СУ „Св. Климент Охридски”

организира

Национална научна конференция
Наследството на лингвистиката в българската литературна теория


27.-28.11.2014
Ректорат, СУ „Св. Климент Охридски”


Националната конференция „Наследството на лингвистиката в българската литературна теория” е трета по ред в подобен формат, организационен екип и теоретичен залог след форумите „Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов” (2012) и „Просветителство срещу идеологема (Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов)” (2013). Силният интерес към тези форуми и интензивният академичен дебат, породен от тях, дава основание на организаторите да очакват и в третата среща питането за съдбата на българското литературознание да предизвика сериозен отклик.

Амбицията на „Наследството на лингвистиката в българската литературна теория” е да бъде следваща стъпка в осъществяването на започнатия в предишните две конференции мащабен теоретичен проект по анамнеза на ключови понятия, концепции и мислители с оглед на българската литературоведска общност. „Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа” открои невидимото сговаряне и концептуалните и тематични връзки в делото на ключови за българското литературознание фигури – М. Янакиев, Н. Георгиев и Р. Коларов. „Просветителство срещу идеологема (Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов)” отвори дискусията към хетерогенни направления в областта на естетиката и рефлексията върху литературата и изкуствата през 60-те и 70-те години, изследвайки функцията на хуманитаристиката като опозиция спрямо репресивния официален дискурс.

Конференцията „Наследството на лингвистиката в българската литературна теория” ще отвори разговора за историята на българското литературознание с оглед на връзката му с езикознанието, както и (д)ефектите на профилирането на двете области днес. Форумът предполага насочване към явното или дискретно литературоведско присъствие на пораждащи фигури като Сосюр или Гийом, към споровете около руските формалисти и Бахтин, към ранните работи на Цветан Тодоров и Юлия Кръстева, към влиянието на Лотман и школата в Тарту, към приноса на български езиковеди като Георги Герджиков, Красимир Манчев, Цанко Младенов, Йордан Пенчев, Мирослав Янакиев и др. за българското литературознание от 60-те години насетне. Най-сетне добре дошли са и перспективи към интернационалния контекст на тази проблематика. През тази призма изследователските усилия ще бъдат насочени към по-нататъшно разгръщане на откроените в досегашните два научни форума въпроси, за да се подкрепи колективното усилие както за реконструиране на една по-сложна картина на хуманитарно-научния контекст след 1960-те години, така и за осмисляне с днешна дата на ролята на литературно-теоретичното мислене.


◊ ПРОГРАМА

Нова конферентна („огледалната”) зала
Ректорат, СУ „Св. Климент Охридски”
27, 28 ноември 2014 г., 10.00-19.00 часа
 
Четвъртък, 27.11.2014
Нова конферентна („огледалната”) зала
→10:00 - 12:30
Откриване: Амелия Личева

Водеща: Амелия Личева
● Александър Панов (БАН): "Дръжте ми дискурса" четвърт век по-късно
● Юлияна Стоянова (СУ): Наследството на лингвистиката в българската литература
● Мая Горчева (ПУ): Старобългаристът проф. Иван Добрев за новата българска литература, или за „безхитростната буквалност“ на филологическото
● Регина Койчева (БАН): Роман Якобсон и предизвикателствата на старобългарското стихосложение
● Огнян Ковачев (СУ): Език и езиково самосъзнание в беседите и трудовете на Петър Увалиев
12:00-12:30 Дискусия

→ 13:30-15:30
Водеща: Цвета Хубенова
● Александър Мануилов (СУ): Някои литературоведски и философски импликации на теорията за езиковия знак у Сосюр
● Гергана Златкова (СУ): Проблемът за литературната творба и изкуството в романа "Към Фара" на В. Улф и творбите на Дж. Р. Р. Толкин в няколко аспекта от теорията за езика на Ф. дьо Сосюр
● Галина Кръстева (Полски институт): Полските предикативни форми на –но/-то при превода от полски на български език. Преводни съответствия
● Димитър Георгиев: Произход на българските имена на растението глухарче (Origin of the Bulgarian names of the dandelion)
15:00-15:30 Дискусия
15:30-16:00 Кафе-пауза

→ 16:00-18:00
Водеща: Божана Филипова
● Цвета Хубенова (СУ): Кафка - в търсене на смисъл – безкрай
● Филип Стоилов (СУ): Особености на наратива в „Тристрам Шанди“ на Лоурънс Стърн
● Бранко С. Ристич (Прищински университет), Живорад М. Миленович (Прищински университет): Прилагане на иновативни дидактически и методически модели на интерактивно преподаване при различни нива на сложност в обучението по български език и литература в Сърбия
● Калина Захова (БАН): Професионална квалификация: филолог, учител по български език и литература
17:30-18:00 Дискусия

18:30 Старото „Яйце”
Премиера на сборника “Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов”. Представят Миряна Янакиева и Бойко Пенчев.

„Нарекохме „невидима” създадената от тримата школа, защото тя се различава от традиционните школи, които имат свои манифести, тезиси, пространствени центрове. В същото време тяхната школа, свободна от всякакви белези на институционалност, е повече от видима. Ако има нещо устойчиво в българското литературознание от 40-50 години насам, то е именно в неотслабващото позоваване на техните идеи, теоретични построения и конкретни анализи.” От съставителите


Петък, 28.11.2014
Нова конферентна („огледалната”) зала
→ 10:00-12:00

Водеща: Камелия Спасова
● Ирен Александрова (СУ): Метафората – „оттук“ и „оттам“, възможностите на понятието
● Морис Фадел (НБУ): Езикът като обект срещу езика като медиум
● Катерина Клинкова (СУ): Изказването като единица на действието (речевите актове vs наратологията)
● Петя Осенова (СУ): Генеративизмът и отвъд него
11:30-12:00 Дискусия

→ 13:30-15:30
Водеща: Мария Калинова
● Мирена Славова (СУ): Античният трактат „За съчетаването“ на Дионисий Халикарнаски между лингвистиката и поетиката на текста
● Камелия Спасова (СУ): Двойни структури у Лотман. Към преобразуване на понятието мимесис
● Дарин Тенев (СУ): Модели на езика. Христо Тодоров и структуралисткото наследство
● Боян Манчев (СУ, НБУ): Действието на потенцията. Литературната теория между лингвистика и философия, или Гюстав Гийом и софийската гийомистка школа
15:00 - 15:30 Дискусия
15:30 - 16:00 Кафе-пауза

→ 16:00-17:30
Водещ: Морис Фадел
● Мария Калинова (СУ): Чисти кинетики. За радикалната материалност на езика
● Миглена Николчина (СУ): Звук (без) смисъл: фоническа организация на аутоматона
● Радосвет Коларов (БАН): Лингвистични понятия в терминологията на литературознанието
17:00-17:30 Дискусия

→ 18:00-19:00
Лингвистика и литературознание: миграция на понятия
Водеща: Миглена Николчина
Кръгла маса с участието на Радосвет Коларов, Мирена Славова, Петя Осенова, Боян Манчев, Морис Фадел.