Списание "Философски алтернативи", бр. 6/2025

◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание "Философски алтернативи", бр. 6/2025

https://doi.org/10.58945/JPQC3765

Тема на броя: Образи и форми на естетическото

Водеща: Иванка Стъпова

Обърни се с гняв назад – възходи и падения

   . Иван Стефанов – Художниците ликвидираха нормативната естетика    
  . Миглена Николчина – „Игра на количества зад здрача на качества“. Мамардашвили и една игра на Числа
   . Николай Александров – Предфилософските елементи в религиозните представи на древните евреи
   . Димитър Цацов – „Ние всички живеем тук като чужди един на друг!“ (Думи за българската философска памет)
   . Марина Александрова – Светлината като концептуален и изобразителен материал: призмен метод за съвременното визуално изкуство

Визуалните изкуства – видимост и невидимото

. Николина Делева – Теоретични рефлексии върху хибридните форми на техно-био-арт

. Иван Свиленов Стефанов – Конструкции на визуалната истина: достоверността на границата между живописта и фотографията

Философското ядро в живописта

. Вяра Попова – Множествената „истина“ в живописта на Рене Магрит

. Калин Николов – Мирчо Колинкоев. Почти като съживяване, но не съвсем…

Размисли и идеи в нови книги

. Нонка Богомилова – За „Философия на чувствата“ на Иван Колев

. Малина Белчева – Херменевтика на образите в Canticum Canticorum

Настоящият брой се открива със статията на Иван Стефанов „Художниците ликвидираха нормативната естетика“. Авторът анализира отказа на модерното изкуство да се съобразява с господстващата теоретична традиция, в резултат на което естетиката губи статута си на строга нормативна наука. В съвременността естетическите норми се формират в рамките на новото художествено развитие, което води до преориентиране на естетиката към изследване на конкретните възможности за съществуване на изкуството. Така тя вече не се разполага в началните процеси на художественото създаване, а се утвърждава като средство за рефлексивно познание на изкуството в процесите на неговото признаване и тълкуване от публиката.

Статията на Миглена Николчина тематизира две значими публични реакции около романа на Филип Солерс „Числа“ (1968) – „Пораждане на формулата“ на Юлия Кръстева и „Дисеминация“ на Жак Дерида. Чрез тях се актуализира въпросът за задачата на модернизма, формулирана от Мамардашвили: „художниците клонят към героично изкуство именно защото в обществото се случва нещо, което те възприемат като залез или заплаха за свободата“. В този контекст се откроява и проблемът за бъдещето на литературата в епохата на неорганично езиково производство чрез изкуствен интелект и езикови автомати. Към анализа е включен Мамардашвили с моменти от неговия прочит на Пруст в „Психологическа топология на пътя“. Текстът представлява заявка за по-обширен анализ на „играта на количества зад здрача на качества“ (Хлебников), като акцентът е върху цитирането като практика, която „не е цитиране“ – теза, утвърждавана от четиримата разглеждани мислители. Открояват се и понятийните взаимовръзки между „кръстопът“ (Солерс), „ашладисване“ (Дерида), „пораждане“ (Кръстева) и „работа вътре в живота“ (Мамардашвили).

Николай Александров анализира особеностите на предфилософията на древните евреи и техните религиозно-митологически представи, чиито следи са запазени в Библията. В текста се подчертава връзката на израелтяните с културата на Древния Близък изток, по-конкретно с духовното наследство на Ханаан и Месопотамия, върху което израства култът към Яхве, бележещ качествено нов етап в развитието на древноизточната предфилософия чрез монотеизма и новата представа за божество. Проследява се еволюцията на схващанията на древните евреи за душата, смъртта и отвъдния свят, както и следите от първобитните анимистични представи, съгласно които души притежават не само хората, но и животните, дърветата и дори неживите предмети. Разгледана е и ролята на магьосничеството и чародейството с техните ритуали, които илюстрират особеностите на предфилософския светоглед и способите за магическо въздействие върху действителността, съществуващи и сред други народи от Близкия изток. Като етап от еволюцията на предфилософията е представена и демонологията на древните евреи.

Текстът на Димитър Цацов „Ние всички живеем тук като чужди един на друг!“ (Думи за българската философска памет) е провокиран от любопитно, но същевременно значимо събитие. Преди няколко години Лондонското издателство Forgotten Books и Калифорнийският университет преиздадоха монографията на Димитър Михачев Philosophische Studien. Beiträge zur Kritik des Modernen Psychologismus (Leipzig, 1909) – книга, която все още не е преведена на български език. Авторът изразява своята тревога за наследяването и опазването на самобитната българска философска традиция, заплашена от нарастващото нихилистично отношение към българските културни ценности.

Статията на Николина Делева очертава посоки за концептуализиране на хибридните форми на техно-био-арт. Тяхната неопределена онтология, трансгресивност и трансграничност предизвикват методологични затруднения за теоретичното им определяне чрез утвърдените научни области и дисциплини. Естетическата теория проблематизира легитимирането им като изкуство, тяхната ценност и съотнасянето им към понятията авторство, оригиналност и уникалност. Хибридните форми на техно-био-арт провокират възникването на нови етически дилеми. Авторката оценява потенциала им за развитие като форма на изкуство и анализира предполагаемото им влияние върху бъдещето на човека като биологичен вид.

Статията на Иван Свиленов Стефанов разглежда проблема за илюзията и достоверността във визуалните изкуства, съсредоточавайки се върху фотографията и живописта. Поради оптичния си характер фотографията се определя като по-достоверен медиум за репрезентация на реалността, но примери за фалшифицирани документални свидетелства поставят под съмнение модерната концепция за нейната фактическа обективност. В този контекст фотореализмът и постмодерната постановъчна фотография се разглеждат като примери за преосмисляне на границите между изкуствата, поставени през първата половина на XX век, базирани на разделението между достоверност и илюзия. Достоверността във визуалните изкуства не е абсолютна характеристика, а конструкция, формирана от контекста и културната интерпретация. Фотографията и живописта, обусловени от средствата си, могат да създават убедителни, но не непременно фактически достоверни двуизмерни илюзии.

Марина Александрова очертава аналитична рамка за „четене“ на светлината в съвременното визуално изкуство чрез три исторически утвърдени живописни светлинни режима – сфумато, киароскуро и тенебризъм. Третирани като оперативни категории, а не като стилови етикети, тези „призми“ изявяват три устойчиви модалности на светлината: атмосферна дифузия и размиване на границите (сфумато), конструктивен контраст и композиционно структуриране (киароскуро), и концентриран драматичен акцент в тъмнина (тенебризъм). За да аргументира преносимостта на представените стратегии отвъд живописта – в инсталация, фотография и времево-базирани медии, изследването се позовава на „Трактат за живописта“ на Леонардо да Винчи, на концепцията за „периодично око“ на Майкъл Баксандал и на анализа на Валтер Фридлендер за радикалната употреба на мрак при Караваджо. Представени са три съвременни художествени произведения (Ан Вероника Янсенс, Вия Целминс, Корнелия Паркър), чрез които се демонстрира валидността на метода: светлината функционира не като декоративен елемент, а като структуриращ агент на възприятието и смисъла.

Текстът на Вяра Попова тълкува художествените подходи на Рене Магрит – синтез на два образа в един, комбиниране на два жанра (натюрморт и портрет) в едно картинно поле и оформяне на „думоизображение“ или „картинослово“. Чрез тези похвати художникът проблематизира множествеността на истината и разказите. В анализа са разгледани също и интерпретациите на Мишел Фуко и Ларс О. Ериксон върху оригиналното творчество на Магрит.

Калин Николов представя Мирчо Колинкоев (1905–1938), български художник, работил в СССР, където попада като политемигрант след 1925 г. Неговото творчество останало напълно неизвестно досега. То обаче е дълбоко свързано с модерните тенденции както на следреволюционното руско изкуство, така и на европейските движения и съдържа силен и автентичен художествен език. Верен на своите възгледи и противопоставящ се на консервативното налагане на буквален реализъм с илюстративен и литературен идеологически щемпел, Колинкоев е арестуван, изправен е на съд с фалшифицирано обвинение и е разстрелян. Статията разкрива както факти около трагичната му участ, на него и на редица негови близки колеги, така и анализира художественото му наследство.

Нонка Богомилова представя новата книга на проф. Иван Колев „Καρδία. Философия на чувствата“ (Изток-Запад, 2024). Творбата продължава изследователската линия на автора в областта на философската антропология, като поставя акцент върху емоциите като ключов аспект на човешкото битие, маргинализиран от рационализиращата философия. Колев проследява историческото развитие на концепциите за чувствата от античността и раннохристиянската традиция до новоевропейските мислители. Интерпретациите на чувствата и формите на тяхното проявление, теоретизирани през призмата на метафизиката и феноменологията, са типологизирани като битийни, азови и чувства към другите. В съгласие с модерните тенденции във философската антропология авторът утвърждава „способността за чувстване като равнопоставена със сетивните и интелектуалните способности“ (Колев 2024: 209). Наред със своя теоретичен принос, Колев укрепва философската общност чрез Българското философско общество, организиране и участие в конференции, както и чрез поддържане на сайта „Касталия“.

Малина Белчева представя монографията на д-р Тодор Петев Визуална екзегеза: Образи и интерпретация в ксилографското издание Canticum Canticorum, ок. 1465 г. (НБУ, 2024). В нея авторът изследва визуалната програма на Песен на песните, разгърната в 32 библейски сцени, създадени чрез изкусно изработени гравюри. Във фокуса на херменевтичното му проучване е механизмът на въздействие на изображенията върху зрителя. Книгата Canticum Canticorum се характеризира с открита към интерпретации повествователна структура. Монографията включва изображения от първото издание на Canticum Canticorum от около 1465 г., а също и тематично свързани графични, скулптурни и живописни произведения на изкуството. За целите на изследването д-р Петев съпоставя различни екземпляри, консултирани в Morgan Library and Museum (Ню Йорк), Bibliothèque nationale de France (Париж), Koninklijke Bibliotheek (Хага) и Bayerische Staatsbibliothek (Мюнхен). Изготвена е сравнителна таблица, която обединява сцените от различните издания, идентифицира текстовете към графичните изображения и ги подрежда в последователност, приета за автентична. В монографията аналитично се разглеждат структурата, типографията и естетиката на книгата. Детайлно се описва всяко фолио, отбелязват се приписки и коментари, сравняват се текстове и се проследяват характерът и смисловата плътност на образите, идентичността на фигуралните композиции и тяхното значение. Към монографията са включени речник на термините и списък с публикации на автора по темата.

д-р Никола Гинев