Списание "Философски алтернативи", бр. 1/2025

Настоящият брой се издава с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ при МОН.

Тема на броя: Kласическа и съвременна философия

Водещ: Николай Михайлов

     История на философията

· Fu-Shoun Mao – Descartes’ Order of Discovery and AI

· Martin Smith – Certainty in Uncertainty: the Value of Stoic Virtue Ethics

· Галин Пенев – Ницше като гностик

· Мюмюн Тахиров – Целта оправдава средствата. На Николо Макиавели ли принадлежи настоящата фраза?

      Философия и психология

· Деница Желязкова – Относно (не)възможността да се сведе семантическото до психологическо – проектът на Стивън Шифър

· Elina Galanis – On Some Central Problems in Philosophy of Psychology

      Съвременни философски парадигми

· Nikolay Mihaylov, Soterios Theocharides – Religion, Morality and Belief. A Brief Ethical View

· Мадлен Ангелова-Елчинова – Можем ли да се научим да мислим правилно? Коментар върху „наръчник за критическо мислене“ (2024) на Росен Люцканов

· Đorđe Stojanović – Coronocracy as the Post-Covid-19 Paradigm of Immuno-State: Theoretical and Conceptual Insights

      Африканска култура и философия// African Culture and Philosophy

· Sunday Layi Oladipupo – The Metaphysics of E̩Sè̩ and the Question of Inalterability of Destiny in Yorùbá Culture

· Olajumoke Akiode – In the Explication of the ‘Meaningfulness’ of Life: A Philosophical Analysis of Ian Flemming's James Bond 007 and Wole Soyinka's King's Horseman

     Нови книги

· Стефан Пенов – Нова монография върху сравнителното религиознание и неговата теория

         В статията, с която се открива новият брой на списанието, Фу-Шон Мао отбелязва влиянията на методологията на Декарт при конструирането на изкуствен интелект чрез елементите: машинно самообучение и базиран на знания агент. Изкуственият общ интелект (ИОИ) е представен като аналогичен на Бог като съвършено същество в онтологическия аргумент на Декарт. Изтъкнатото подобие утвърждава оптимистичния възглед относно технологичния прогрес.

Мартин Смит критически тълкува етическите позиции на Аристотел и на Макиавели. За автора фундамент на етиката е природата, чийто ред е ирационален. В контекста на аморалността на метафизическите основания и на моралния обществен упадък е обоснована ценността на стоицизма. Интерпретирани са конкретни практически следствия, които произтичат от стоическото поведение. Мартин Смит подчертава ползата на стоицизма за себереализацията на субекта.

Галин Пенев разкрива гностически мотиви в творчеството на Ницще, особено в неговите късни произведения – Зазоряване, Ecce Homo и Антихрист. Една от смисловите отправни точки на статията е тезата: „Творецът е узурпатор, който не е загрижен за човешката съдба, за страданията и желанията на хората“. Бог е назован от Ницше с гностическото „жесток баща“; Той е другото на Дионисиевата религия, която скрито задвижва себеактуализацията на модерността. Ницше се оказва най-влиятелният гностик на XIX век чрез усилието си за „разобличаване на прикритото господство на патерналистки структури в обществото“.

Нов прочит на шедьовъра Владетелят е статията на Мюмюн Тахиров „Целта оправдава средствата. На Николо Макиавели ли принадлежи настоящата фраза?“. Авторът достига до извода, че на политическата философия на Макиавели не е присъщо злото. Тя е изключително реалистична и разкрива сърцевината на политическата философия на всички времена, включително и днес. Трактатът Владетелят е адресиран до управляващия държавата и предлага съвети как да се задържи властта. Интересен факт е, че фразата „Целта оправдава средствата“ не принадлежи на Макиавели и не присъства във Владетелят. Тя се приписва на него, но всъщност е произнесена от Игнацио Лойола. Целият израз е: „Ако целта е спасението на душата, то целта оправдава средствата“.

Статията на Деница Желязкова „Относно Не(възможността) да се сведе семантическото до психологическо – проектът на Стивън Шифър“ е в сферата на аналитичната философия. Стивън Шифър развива и в значителна степен радикализира философското дело на Пол Грайс. Негови значими трудове са Значението (1972), Базирана на интенции семантика (1982), Остатъци от значение (1987) и Нещата, които имаме предвид (2003). Статията се фокусира върху изходните предпоставки на теорията на Шифър, известна като „базирана на интенции семантика“, чийто основен мотив е свеждането на семантическото до психологическо. Деница Желязкова подчертава, че приносът на Грайс е в поставянето на акцент върху намеренията и убежденията на субекта. Теорията на Шифър е особено полезна за философия на съзнанието, но не в същата степен за философия на езика.

Елина Галанис представя актуални изследователски задачи на философия на психологията. Различени са тематичните области на философия на психологията, философия на съзнанието и когнитивна психология. В текста централно място заема проблемът за т. нар. интерфейс. Той е елемент от дискусията относно „четирите картини на съзнанието“: автономност, функционалност, репрезентативност и неврокомпютърност. Философията на психологията анализира всяка от четирите концепции поотделно и очертава връзката между тях.

Статията на Николай Михайлов и Сотериос Теохаридес „Религия, морал, убеждения. Кратък етически поглед“ е посветена на съдържанието и динамиката на понятието религия. Авторите проследяват определени исторически моменти на неговото формиране и връзката му с други понятия. Обоснована е тезата за моралната основа на религиозните вярвания. Анализирана е разликата между гръцкото и латинското понятие религия, както и неговото влияние върху културата на толерантността.

В „Можем ли да се научим да мислим правилно? Коментар върху „наръчник за критическо мислене“ (2024) на Росен Люцканов“ Мадлен Ангелова-Елчинова търси отговора на въпроса: „Ако да мислим рационално, означава да мислим правилно, то можем ли да се научим да мислим рационално?“. Предложеният от авторката отговор е и своеобразен коментар на скорошната монография на Росен Люцканов – „Наръчник за критическо мислене“ (2024). Мадлен Ангелова-Елчинова твърди, че „Люцканов ясно показва, че правилното мислене е умение, което се упражнява, учи, усъвършенства (УУУ) и подлежи на строги логически правила, епистемични норми и норми на прагматиката“. В анализа си авторката допуска, че Люцкановото разбиране за критическо мислене позволява последното да се разглежда в понятийния апарат на социалната епистемология като тясно свързано с т.нар. разногласие между равнопоставени (peer disagreement). Предложени са и критически коментари върху разглежданото понятие критическо мислене, които се отнасят до ролята на сетивното познание, подреждането на основанията в аргумента и мъдростта на тълпите.

Джордже Стоянович очертава трансформациите на въображението, интерпретацията и организацията по отношение на имунизационния комплекс, синтезиран от държава и общество. Авторът подчертава политическата и културната тенденция „имунитетните трансформации“, предизвикани от пандемията от COVID-19, да се превръщат в дисциплиниращи норми/стандарти. Той открива несъответствието между метаразказите за универсалния биомедицински естествен ход на пандемията и символно разнородните популярни разкази за културния ѝ развой. Една от същностните характеристики на пандемията е семиургичното ѝ производство, т.е. създаването на автентични COVID-19 култури. Авторът открива двойнствен процес: от една страна, технократското „патогенизиране на политиката“ включва ангажираността на утвърдените държавни институции, а от друга – „политизирането на патогените“ формира нови политически платформи за биовласт. COVID-19 води до утвърждаване на пандемичната свръхлегитимност на управляващите структури, а също и до преструктуриране на биологичната идентичност – от индивидуална защита към колективни протоколи. Дискурсивното есенциализиране на биомедицинския компонент и нормализирането на извънредното положение дефинират формата на всяко политическо управление след COVID-19 като демократична, авторитарна или хибридна „коронокрация“.

Неизменността на съдбата е тема, която поражда спорове сред изучаващите културата на Йоруба. Докато някои от тях твърдят, че традиционното разбиране за съдбата предполага нейната неизменност, според други е точно обратното. В тази полемика се поставя въпросът за е̩sè̩ (борбата) в анализа на онтологическите и митологическите аспекти на понятието съдба. В статията си „Метафизиката на еsè̩ и въпросът за неизменността на съдбата в културата на Йоруба“ Съндей Лаи Оладипупо оспорва възгледа за неизменността на съдбата. Чрез философски методи той представя понятието e̩sè̩ (борба) като същностен елемент, който формира целостта на човешката личност според африканската философия.

Оладжумоке Акиоде в статията „За обяснението на „смислеността“ на живота: философски анализ на Джеймс Бонд 007 на Иън Флеминг и Кралският конник на Уоле Шоинка“ защитава тезата, че смисълът на живота сe определя от личностното себепознание, целесъобразното усилие и изпълнението на целта. В статията са поставени следните фундаментални въпроси: Какво или кой определя и възлага целта на личността? Има ли целта есенциална или екзистенциална характеристика? Как са свързани есенциализмът и екзистенциализмът и каква е ролята им в изследването на смисъла на живота? Изследването представлява критично-сравнителен анализ на персонажи, принадлежащи към различни социално-политически среди: Джеймс Бонд 007 на Иън Флеминг и Кралският конник от пиесата на Уоле Шоинка. Основен принос на статията е анализът на противоречивите, но взаимно допълващи се философски позиции на есенциализма и екзистенциализма, както и на ролята на свободния избор и ангажираността с целта във формирането на разбирането за смисъла на живота.

Професор Стефан Пенов представя новата книга на д-р Мирослав Бачев „Единство и многообразие на духа. Проблемът за религиозния плурализъм“ (София, 2024, 360 с.) като първата оригинална монография в България по теория на сравнителното религиознание. Авторът изследва темите мистицизъм, религиозен опит и историческо развитие на религиозния плурализъм. Въз основа на диалектиката между религиозното единство и многообразие, д-р Мирослав Бачев предлага нови методологически пътища за изследване на религията.

Д-р Никола Гинев