Списание "Философски алтернативи", бр. 2/2024

◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание "Философски алтернативи" бр. 2/2024

https://doi.org/10.58945/ADFI1926 

Настоящият брой се издава с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ при МОН

Тема на броя: Политика и социално знание
Водещ: Николай Михайлов

Политическото във философията

· Иван Камбуров – Възможната свобода: от логосна метафизика към метафизична постъпка
· Darko Gavrilović, Miloš Petrović – The Continuing Socio-political Appeal of Thermopylae Symbolism and the War in Ukraine
· Денис Венциславов – Политическият екзистенциализъм на Карл Шмит

Ролята на жените в историята на църквите в Африка

· Akinnawo Abolaji – Women and Christianity in Southwestern Nigeria from 19^th to mid-20^th Century: Implication for Contemporary Churches in Nigeria

Социалното битие на човека

· Станул Грозев – Към началото на прагматизма в България – възторг и откровение (по повод смъртта на Уилям Джеймс)
· Vincenzo Filetti – The Original Technicality of the Human Being

Нови преводи

· Джорджо Агамбен – Какво е боязънта?

Млади автори

· Cengizhan Kaptan – Net-Zero Paradigm in Capitalist Economy: A Critical Assessment

В памет на Димитър Зашев

· Владимир Раденков – Образцовите отклонения във философстването на Димитър Зашев
· Димитър Зашев – Измеренията на лъжата

В началото на книжката е статията на проф. Камбуров, търсещ в метафизическата постъпка свобода и спасение. Свръхсетивната основа на практическата свобода е идеята за свободата, която е и условие за трансценденция, без която човек не е нищо повече от природно същество. Пътят към „дома на битието“ минава през осмисляне на категориите в термините на време-съзнанието. Началото е неуспехът на рационално-логосната метафизика, а възможен изход намираме в „метафизична постъпка като практически акт“(с. 16), едно трансцендиране на отделния конкретен човек, „реалност, в която човек става друг“. Тази постъпка „не се нуждае от логосно верифициране“.

„Вечният огън на героизма“ е предаван векове наред чрез паметта за тристата спартанци, противопоставили се на персийската армия на Ксеркс Първи. Предмет на статията на Дарко Гаврилович и Милош Петрович е инструментализацията на мита (Thermopylae myth) в случая с Руско-украинската война. Приведени са различни прочити на значението на героя и героичното в историята с оглед на влиянието на мита в съвременните общества. Героизацията е основен инструмент за учредяване на общности, затова тя не подлежи на критическо преосмисляне. Символизмът тук изразява кратковременната саможертвена война, която има решаващо значение в дългосрочен план, но авторът счита това сравнение, приложено за битката в Мариопул, за неудачно.

Първата стъпка към политическия екзистенциализъм на Карл Шмит Денис Венциславов намира в теорията за решението като учредяващ самия правен ред суверенен акт. Автентичното политическо решение се оказва онтологичен конституент на „политическото съществуване на държавата“ (с. 44), a самото решение съгласно Шмит е обусловено ex nihilo. Оттук насетне мисълта на Шмит основателно се обвързва с онтологиите на нищото у Хайдегер и Бердяев, вкоренени в Urgrund на Бьоме. „В този контекст решението „от нищото“ на Шмит е именно такава възможност за създаване или утвърждаване на политическото и държавата, осигуряване на ред и сигурност“ (45). Конституцията също е нещо конкретно, тя реализира политическо единство на държавата чрез властовото решение, което обезпечава. Същността на политическото е екзистенциален конфликт или дуализъм приятели/врагове.

Акинаво Аболаджи проследява с редица архивни документи развитието на ролята на жените в християнските църкви в Нигерия през последните два века. Мисионерската дейност на жените се развива основно чрез учредяване на училища, екзегеза, преводи и публикации. През 1944 се формира асоциация на жените в църквите, която разгръща мащабна социална дейност на територията на Нигерия. Авторката предлага различни препоръки към съществуващата асоциация. В пентакостната църква, на която тя принадлежи, жените служат като архиепископи, епископи, пастори, учителки. Описват се различни нива на акултурация между християнските деноминации и местните традиции в Нигерия.

Станул Грозев представя епизод от историята на рецепцията на философията на Уйлям Джеимс в България. Излязлата през 1910 г. статия във вестник „Учител“ по повод на кончината на известния родоначалник на прагматизма излага основни философски идеи на Джеймс. Нейният автор Георги Минев вижда у Джеймс могъщ ум, който разрушава хладните и закостенели идеи на германския интелектуализъм, за да открие една по-жизнена перспектива към света и дейността на човек в него. Станул Грозев проследява рецепцията на Минев в перспективата на по-късните рецепции на Джейм у Саръилиев и анализира самата статия.

Намерението на Винченто Филети е да синхронизира антропогенезата и техногенезата. На първо място е от значение да се представят техническите параметри на писмеността, които се развиват по посока на окончателно разбиране за „протеза“ в технологически контекст. У Андре Лерой техниката е екстензия на органичното в неорганично не като производен, а като първоначален факт. В този факт на екстериоризация, от своя страна, се извършва обратната връзка към интериоризация и се изграждат релевантни новронни структури. Модерността представя древния човек като хомо фабер, нисш стадии на опосредстване между човек и машина.

Текстът на Агамбен в превод на Нора Голешевски е екзистенциална аналитика на боязънта. Започвайки с екзистенциалиите боязън, боене, каквото на боязънта (философски категории във време-съзнанието), Агамбен показва че застрашаващата близост винаги идва от света към нас. Тези настроения предшестват всяко убеждение като фундаментални конституенти на човек в света (богооставеност). „От-какво-то на страха не е биващо, а светът като такъв. Т.е. страхът е изначалната разкритост на света като свят“ (с. 94).

Каптан развенчава мита за капиталистическата икономиката на нулева стойност въглеродни емисии. Съвместими ли са нулевите въглеродни емисии и ръстът на капиталистическата икономика? Въпросът за Каптан е реторичен. Дори да се редуцират емисиите от основни замърсители, то необходимите транспортни средства във всички останали отрасли и съпътстващите ги емисии са неотстраними. Основните енергийни източници са същите горива. Статията предлага ред примери за политики на устойчиво енергийно развитие в капиталистическата икономика, които неизбежно водят до екологични кризи.

Броят завършва с възпоминание на проф. Димитър Зашев – „един от най-големите познавачи на немската философия и социология“ (с. 117) от Владимир Раденков, както и непубликуван текст на самия Зашев от 1986 г.

Автор на текста: д-р Галин Пенев