Издания / премиери

Списание "Философски алтернативи", бр. 6/2022

Тема на броя: метафизика, феноменология, логика

Списание "Философски алтернативи", бр. 6/2022

 

◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание "Философски алтернативи", бр. 6/2022

Тема на броя: метафизика, феноменология, логика
Водещ: Кристиян Енчев

 

Метафизика и феноменология

· Ивайло Димитров – Двете способности у Крузий и Кант
· Паула Ангелова – Ескиз върху една феноменология на фантазията
· Кристиян Енчев – Въображение на въображението и образ на образа: критико-херменевтични наблюдения
· Коста Бенчев – Върху някои системо-творчески черти в есетата на Мишел дьо Монтен

Семантика и спекулативна граматика

· Стефан Димитров – Две средновековни семантични теории. Термин и част на речта
· Ян Пинборг – Спекулативната граматика

Логика

· Доротея Ангелова – Размитата логика и вероятностната логика: основни сходства и различия
· Елена Цветкова – За смисъла и значението в речевата комуникация
· Росен Люцканов – Теория на основателните решения: парадоксът на Але и логиката на действието

Политика

· Ани Димитрова – Разширяването на Европейския съюз и ролята на Украйна

Хегелово наследство

· Лидия КондоваРегресът на философското начало и Хегеловият кръг
· Иво Минков – Количествени изменения на битието в логиката на Хегел

Нови книги

· Елина Марчева – Сборник „Свят и познание“. Издание по случай 70-годишнината на чл. кор. Ангел С. Стефанов

 

В този брой намират място текстове, посветени на дискусионните полета в съответните области на познанието. Като типичен „метафизик“ присъства Ивайло Димитров, а Паула Ангелова и Кристиян Енчев си подават „топката“ относно феноменологичното наследство на Хусерл и разграничението между „образен обект“ и образен сюжет“. Статията на Коста Бенчев изследва системо-творчески черти в есета на Мишел дьо Монтен: „духът има склонност сам да препятства себе си, което означава, че веднъж същият се разпространява, така да се каже, центробежно, но освен това и под влиянието на непознатото, както в него, така и извън него, е принуден да корелира с неизвестността и да претърпява и процеси на свиване, на центростремителни движения, при което възприема чуждото като свое – косвено, а не пряко контактува с различното от себе си с т.нар. „външен свят“ – проблем от Бъркли до Кант и до „здравия смисъл“ у Дж. Мур, като минимум референции“. Авторският материал на Стефан Димитров и преводът му на текст от Ян Пинборг са в полето на спекулативната граматика. Логическият блок пък съставлява обособена част в броя и се отнася до дискусии в съвременната логика.

***

В статията си „Двете способности у Крузий и Кант“ Ивайло Димитров разширява дискусията върху разграниченията Vermögen/Fähigkeit, Sinnlichkeit/Verstand, Verstand/Vernunft. Съпоставяйки два прочита на ключовите разграничения на Кант от дисертацията му от 1770 година, Димитров намира у Крузий и Кант както концепция за двойна – физическа и морална възприемчивост – откъм Fähigkeit, така и концепция за Vermögen, двустранно дефинирана във връзка с традиционните термини potentia и facultas.

Основната цел на статията на Паула Ангелова „Ескиз върху една феноменология на фантазията“ се състои в подробно изследване на основните аспекти на феноменологията на фантазията на Хусерл, разработена в неговия лекционен курс от 1904/1905 г. Изследвайки приликите и разликите между фантазията, образното съзнание [Bildbewusstsein] и паметта, Хусерл разграничава визуалните репрезентации [anschauliche Vergegenwärtigungen], които се различават от възприятието като представяне [Gegenwärtigung], от многозначния израз [Ausdruck] като неинтуитивно представяне. В резултат на това опитът му води до редуциране на фантазията до въображение [Imagination] или до образно представяне [Bildlichkeitsvorstellung]. Усилието на Хусерл обаче се изправя срещу основателното съмнение в тази възможност, което той изрично изразява в лекцията, но не довежда интуицията си до заключение. С други думи, фантастичните актове, които нямат образен обект [Bildobjekt] за разлика от тези на образното съзнание, биха загубили своя интенционален характер, а това непременно би довело до радикална трансформация на феноменологията. Именно тази апоретична ситуация е отправна точка за преосноваването на феноменологията от Ришир в неговия труд Phénoménologie en esquisses (2000), доколкото фантазията включва основата [Boden] за най-архаичния регистър на феноменологията, свързан предимно с афективността и телесността [Leiblichkeit].

Статията на Кристиян Енчев „Въображение на въображението и образ на образа: критико-херменевтични наблюдения“ проследява елементи от концептуалния апарат на Кант, Хусерл и Хайдегер, а техните продължения намират отклик и реинтерпретация в съвременните дискусии. Кантовият троен синтез в контекста на Хайдегеровата „Кантова книга” служи като отправна точка за овладяване на структурните връзки – понятия като „образен обект” и „образен сюжет” намират своето място чрез разбирането на Дарин Тенев за въображението на въображението и образ на образа.

Статията на Коста Бенчев „Върху някои системо-творчески черти в есетата на Мишел дьо Монтен“ прави кратък обзор на вътрешните за есетата на Монтен, „архитектонични”, според интерпретацията, понятия – съгласно парадигмалното движение от субект (дух) към обект (пространство) и тяхното сливане в историчността (съдба). Набелязват се някои елементи на номинализъм и прагматизъм, както и на репрезентационизъм в гносеологията. Обръща се внимание върху пространствените характеристики на емоционалния живот според автора, както и на предположително близките до деизма и стоицизма негови представи.

В статията на Стефан Димитров „Две средновековни семантични теории. Термин и част на речта“ е отделено внимание на двете значими средновековни семантични теории: теория на супозицията и учението на спекулативната граматика. Фокусът на първата е върху супозицията на термина – върху неговия референциален обхват; втората е фокусирана върху significatio (или consignificatio, или modi significandi) – върху общите значения, отразяващи външната реалност, които носи частта на речта. По този начин термин и част на речта могат да бъдат разгледани като двата основни кандидата за базов семантичен елемент на схоластичната семантика.

Статията на Ян Пинборг „Спекулативната граматика“ проследява исторически и проблемно основните въпроси на семантичната доктрина на модусите на значение – теорията на спекулативните граматики. Спекулативните граматики са разгледани от тяхното появяване и историко-понятийни предпоставки (Аристотел и неговите арабски коментатори, Донатус, Присциан), през развитието и усложняването на системата на модусите на значение, наред с техните онтологични и логически измерения, до теоретичните критики към тях и появяването на алтернативни семантични концепции (Роджър Бейкън, Окам, Буридан). Отчетено е и значението им за последвалото развитие на логиката и теоретичната граматика. Освен на системното изложение на спекулативната граматика, особено внимание е обърнато на нейните семантични аспекти.

В статията на Доротея Ангелова „Размитата логика и вероятностната логика – основни сходства и различия“ са представени основните характеристики на теорията на размитите множества (респективно на размитата логика) и на теорията на вероятностите (съответно на вероятностните логики). Разглеждането на тези две теории е свързано с основната цел, която се преследва – да се представят и анализират сходствата и различията между тях. В тази връзка фокусът на изследването е основно върху семантичните и идейните им прилики и дистинкции, макар че някои чисто формални такива също не са пренебрегнати.

В текста на Елена Цветкова са разгледани определени видове пресупозиции и количествени импликатури, чиято интерпретация е базираната на участието на скаларни изрази. Целта е да се обясни как функционират пресупозициите и импликатурите като се покаже общото и различното между тях. Решаването на тази задача ще хвърли светлина върху въпроса за връзката между език и контекст. Представя се „подходът към пресупозиции като скаларни импликатури“ като предпоставка за обяснение на случаи, в които пресупозиции и импликатури се обработват по аналогичен начин. Въпросът, който се разглежда, е че дори когато скаларните импликатури се схващат автоматично и независимо от контекста, ние имаме предварителни прагматични модели, които предзадават контекст и влияят на начина, по който интерпретираме такива изказвания и на това как подреждаме термините на скалата. Този подход се използва като предпоставка за възможността да се говори за степени в скалите. Т.е. разглеждат се случаи на изказвания, в които участват скаларни изрази, така че един и същ израз – както в пресупозиция, така и в импликатура – може да означава различно нещо до известна степен и все пак слушателят схваща тази степен на значение без много допълнителни усилия за обработка.

Статията на Росен Люцканов мотивира и скицира нов формализъм за анализ на практически аргументи, обозначен като теория на основателните решения. В (§1) е прокарана аналогия между логиката и теорията на решенията във връзка с ключовата роля, която основанията играят и в двете теории. (§2) излага една идея за рационализиране на решенията чрез основания, предложена в Шафир, Симонсон и Тверски (1993). В (§3) е илюстрирано как работи тази идея с помощта на известния парадокс на Але. (§4) излага формалния език на теорията на основателните решения, а в (§5) са изложени различните форми на практическата аргументация. Показано е, че те са достатъчни за решаването на всяка дилема. Накрая (§6) скицира възможностите за разработване на теоретико-игрова семантика на представения формализъм и за неговото по-нататъшно разработване.

В статията на Ани Димитрова се обръща внимание на това, че войната в Украйна доведе до основно преосмисляне на европейската сигурност, като днес се обсъжда по-нататъшно разширяване както на ЕС, така и на НАТО. Киев поиска бърза процедура за членство в Европейския съюз, а ЕС категорично показа, че Украйна принадлежи към европейското семейство. Политиката на разширяване се оказва един от най-успешните инструменти за насърчаване на политически, икономически и социални реформи, както и в консолидирането на мира, стабилността и демокрацията в Европа, с което се доказа, че политиката по разширяване на Европейския съюз не е чисто технически процес, а геополитически инструмент, който изисква и по-стратегически подход. В резултат на подкрепата от ЕС Украйна провежда амбициозна фискална политика, институциите показват все по-силна устойчивост в стремежа си да гарантират демокрацията, върховенството на закона, правата на човека и зачитане и защита на малцинствата. С настоящата работа са разгледани възможните сценарии за развитието на Европейския съюз и на войната в Украйна оттук нататък. Възможните сценарии са обособени в две групи, „Емоционален” и „Времеви“, като комбинацията между двете групи позволява да се очертаят общо 9 възможни сценария.

Цел на статията на Лидия Кондова „Регресът на философското начало и Хегеловият кръг“ е да представи специфичното Хегелово решение на проблема за регреса на началото в перспективата на важните историко-философски търсения на посткантианския идеализъм от края на XVIII в. и началото на XIX в. По този начин става възможно обогатяването на Хегеловото учение за кръга на философската система с тезата за необходимото снемане на каузалния начин на мислене в реципрочната взаимозависимост на моментите от развитието. Взаимното обосноваване на началото и края, както и на всяка промеждутъчна степен, позволява справянето със скептицизма в познанието по един позитивен начин – чрез неговото въвеждане като неотменна част от самото диалектично прогрес-регресиране.

В статията на Иво Минков се осъществява концептуален анализ на втория дял от учението за битието в логиката на Хегел – количеството. Анализът е проведен през призмата на принципа на особеността, на опосредстващата функция на средния термин от Хегеловата триада. Методологическият потенциал на средния термин генерира възможността за обособяване и топологично специфициране на философията и математиката. Посредством диалектическата обвързаност на качество и количество (в логическия ход на прехода от качество към количество и завръщане на количеството отново към качеството), се експлицира същността на всеобщата еволюция на философското и математическото познание.

В рубриката „Нови книги“ Елина Марчева представя сборника „Свят и познание“, издаден по случай 70-годишнината на чл. кор. Ангел С. Стефанов. „Свят и познание“ е резултат от проведена в края на 2021 г. научна конференция със същото заглавие. В нея взеха участие автори с разнообразни изследователски интереси, които почетоха творческия път на член-кореспондент Ангел Стефанов. Сборникът е събрал разработки на 18 изследователи от различни научни институции в България и с различни философски интереси и е с обем от 311 страници.

Доц. Кристиян Енчев

 

 

Автор: Сп. Философски алтернативи
29.12.2022 г. 15:49
Посетено: 1659
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/36124-spisanie-filosofski-alternativi-br-6-2022