Списание "Философски алтернативи", бр. 5/2022

◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание "Философски алтернативи", бр. 5/2022

Тема на броя: Наука, език, познание
Водещ: Николай Михайлов

Творчество и модерност

. Нонка Богомилова – Философия с кауза

Философия на биологичната наследственост и човешката духовност // Philosophy of biological heredity and human spirituality

. Hristo Gagov – Levels of Information in Human DNA, Body Structures, Personality and Free Will (I)

. Stephan Penov – Dialectic, Determination, Freedom and Self-Consciousness Mind (II)

Философски проблеми на изкуствения интелект

. Силвия Минева, Десислава Василева – Експроприация на данни, дигитални същества и деисторизация в ерата на постчовешкия капитализъм

. Красимир Делчев – Съвременната „био-политика“: прикритото настойничество чрез „изкуствен интелект“ и отнемане на пълнолетие в дигиталната епоха от държави с трайно „извънредно положение“

Семантика и изразни форми в рекламата, математиката, архитектурата, политиката

. Gergana Fyrkova – The Commercialization of Patriotism
. Лъчезар Томов, Диана Върголомова – Естетика в естествените и формалните езици
. Емил Йорданов – Психосоциални производни от архитектурата – три теории
. Валери Личев – Римейкът като политическа метафора

Забранените теми

. Любен Сивилов – Епископът и философите: Бėкеши (част 2)

Философско наследство

. Николай Михайлов – За Емилия Минева, или за философията като стремеж към истината и като дело на живота
Емилия Минева – Гражданското общество: идеи и реализация

Нови книги

. Татяна Батулева – Приключенията на цветовете
. Маргарита Пешева – Новата „дигитална медиаморфоза“ на споделянето

Книжка пета на "Философски алтернативи" се открива със статията на проф. Нонка Богомилова, която започва с въпроса „Как четем?“. В него се крият всички интерпретативно-херменевтични нюанси на разбиращото четене, което прокарва път за рефлексията върху творчеството. Херменевтичният ключ се състои в това, че „... при различни автори и времена зад едно и също понятие се крият различни смисли, то е обект на различен тип енергия (курсив мой) и страст“(с. 10). Ръководна нишка във философско-антропологическия анализ в статията е каузата като екзистенциално-психологическа категория. По тази нишка ние се срещаме последователно с Аристотел, Кант, Фройд, Тилих.

Следва блок „Философия на биологичната наследственост и човешката духовност“, в който професорът по биология Христо Гагов прокарва граници на естетвенонаучното обяснение на човешкото поведение, обусловено от наследствена ДНК информация. Прави се преход от индивидуалната психо-физическа природа на човек с нейните наследствени ДНК детерминанти към сферата на свободната воля и съзнанието, обединени в личността. Наследствени психически разположения и склонности могат да бъдат преустановени или култивирани в акта на разумната свободна воля. Авторът се позовава на епистемологични критерии за научно познание в биологията като фалсификацията на твърдения относно причините за възникване на ДНК структури и тяхното развитие.

Във втората статия, на проф. Стефан Пенов, са изведени редица аргументи срещу биоцентристките тези, отчасти основани на ДНК „паметта“, въз основа на диалектически обоснованата другост на творческата воля, която има насоченост и действие, несводимо към постулатите на невронауката. Проследени са епистемологическите следствия от тезата на психо-физическия дуализъм за критиката на невро-физиологическата теория за субстрата от позициите на религиозно-архетипната символика. През идеята за самосъзнаващия се Дух, тълкувана като не-еволюционистка парадигма за развитието, се правят заключения относно природата на човека и отношението между Бог и света.

Втори блок „Философски проблеми на изкуствения интелект‘ включва две статии. В статията на проф. Силвия Минева и Десислава Василева се очертава тревожната тенденция към капитализацията на личните данни чрез комерсиалната употреба на виртуалния профил на ползвателите на интернет. Поставя се въпросът за нормативно-правната регулация на виртуалното гражданство и формите на злоупотреби с него в една все по нарастваща разменна стойност на лично споделеното киберпространство в перспективата на постчовешки капитализъм. Две са водещите тенденции в тази обстановка – двойното обезсмисляне на жизнения свят: дигиталното робство и деисторизацията.

Проф. Красимир Делчев предлага нов прочит на задържането в непълнолетие чрез равен достъп до употребата на изкуствен интелект в съвременното техногенно общество. Алгоритмичният подбор на професионалисти по количествени показатели авторът нарича „пред-дикативна аналитика“ – предсказваща аналитика. Насоката към „раз-просвещаване“ в съвременността се усилва от биополитическите стратегии, „стимулиращи селекция“ (с. 56) на най-приспособимите към европейските социокултурни стандарти бежанци. Една отработена политика по настойничество лесно се трансформира в медицински, демографски или икономически „извънредни ситуации“.

Следващият трети блок „Семантика и изразни форми в рекламата, математиката, архитектурата и политиката“ включва четири статии по всеки от предметите. Интересът на Гергана Фъркова е привлечен от комерсиализацията на патриотизма в различни маркетингови стратегии, провеждани още първата половина на миналия век, но и актуални. Широко разпространение „патриотичния маркетинг“ придобива по време на Първата и Втората световна война в Америка, където се появяват множество плакати, съчетаващи мобилизационната агитация с рекламно съдържание. Спрягането на реализираната на пазара продукция с гражданския дълг става един от стълбовете на американския икономически просперитет (с. 62), една американска идеология, заложен още у Бенджамин Франклин. У нас този модел си пробива път по време на прехода с призива „купете българското!“ и открива перспективата към това как и какво публичният отклик разпознава в него.

Естетическият пласт в научното познание, удоволствието от разчитането на съобщение дори в областта на формалните езици и техните изразни форми е предмет на статията на Лъчезар Томов и Диана Върголомова. Интелектуалните интуиции, намиращи компактен израз не само в естествените езици, но и в математиката, са в основата на една игра на отгатване на решения, която носи естетически конотации. Изразите на числови функции, които предават богатство от съдържание също пораждат чувство за елегантност. Естетическото качество тук въобще не е нещо външно, а е същностна черта на откритието, което се стреми към единство и простота в множеството от функционални взаимовръзки. Това дава основание на авторите да говорят за естетика в алгебричната и геометричната модалност (с. 75–76).

Статията на Емил Йорданов е полемична, нейната цел е да преодолее все по-задълбочаващата се дистанция между теорията и практиката в архитектурата, която не е характерна за никоя друга художествена област. Това е опит да се възстанови функционално-технологичната и икономическа целесъобразност в архитектурната теория като естетическият анализ се основе върху тези два принципа. Авторът посочва, че често се преекспонира религиозно-психологическото значение в архитектурния обект, без да се отчита историческият контекст на неговото възникване. Усилията трябва да са насочени към мисленето на архитектурата като цялостно явление, както се явява в процеса на проектирането.

Доц. Валери Личев се фокусира върху римейка като политическа метафора, която разкрива обстановката на ценностна аномия, прави политическия живот безсъдържателен и го свежда до карнавално преобличане. Трагикомическият жанр на политическия римейк се състои в „смеха през сълзи“ или в невъзможността да се излезе от порочния кръг в избирателния цикъл, корупцията и протестните действия.

В пета книжка излиза втора част от студията на Проф. Любен Сивилов, в която той се спира върху физическите измервателни методи на Бéкеши в изследванията на физиологията на вътрешното ухо. Измерването на разстоянието до прекъсвания по телефонните линии чрез импулс, изпращан по линията, Бéкеши прилага по аналогия на честотните импулси за изследване на реакциите на вътрешното ухо при щракване. Принципите на телефонната теория стават аналогични в модела за вътрешното ухо с жив заместител на мембраната.

В блок „Философско наследство“ проф. Николай Михайлов проследява интелектуалния път на доц. Емилия Минева през философската методология, етиката и други дисциплинарни области. Изобразеният от него теоретичен профил се допълва от самата нея, посветен на идеите и реализацията на гражданското общество.

В рубриката за нови книги проф. Батулева публикува рецензията си на новата монография на Вяра Попова „Цветът в културата“, а проф. Маргарита Пешева представя „В спиралата на споделянето“, монография върху теорията на медиите и медийните мрежи.

Д-р Галин Пенев