Издания / премиери

Списание "Философски алтернативи" 4/2022

Тема на броя: Философски проекти на новото време

Списание "Философски алтернативи" 4/2022

 

◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание "Философски алтернативи" 4/2022

Настоящият брой се издава с финансовата подкрепа на
Фонд „Научни изследвания“ при МОН

Тема на броя: Философски проекти на новото време
Водещ: Галин Пенев

 

Mind-body problem: съвременният дебат

. Анета Карагеоргиева – Защо е толкова важно да знаем, че не можем да знаем какво е да си прилеп?

Спиноза днес

. Gladys Ogorure – Baruch Spinoza on Evil and an African Condition: a Philosophical Reflection

Абстрактната идея в архитектурата

. Полина Кьосева – Дематериализация и атектонизация на архитектурата в контекста на информационния век

Либерализъм. Плурализъм. Политика. Форми на заетост

. Николай Александров – Либералният реформизъм на Джон Стюарт Мил и новата концепция за свободата, собствеността и управлението
. Емилия Ченгелова – Новите лица на недекларираната заетост: същност и факторна обусловеност
. Ани Димитрова – Разширяването на НАТО – Украйна като катализатор за осъществяването му
. Светлана Александрова – Социална среда, обществени нагласи и политически процес: българският контекст

Забранените теми

. Любен Сивилов – Епископът и философите: Бėкеши (част 1)

Нови книги

. Иво Минков – Монографията на Христо Христов върху философията на Джон Ролс

 

Книжка 4/2022 на Философски алтернативи поставя акцент върху реминисценциите на философските проекти на Новото време в съвременността.

Първият блок разгръща дебата около Декартовия психофизически паралелизъм в коментарите на проф. Анета Карагеоргиева към статията на Томас Нейгъл „Какво е да си прилеп?“. В крайна сметка статията на Нейгъл потвърждава древната истина за двете природи в човека: душа и тяло, и че всеки опит за концептуално решение на връзката между тях довежда до аргументите на агностицизма. Единственият достъп до менталните феномени е тяхното представяне от първо лице, нещо несъвместимо с обективните термини в езика на физикализма. „Без да имаме някаква идея за това какво представлява субективният характер на преживяването, не можем да знаем какво се иска от една физикалистка теория“ (с.14).

Гладис Огоруре от Университета в Бенин, Нигерия, представя съвременното социално-политическо състояние на Африка в светлината на теистично-етическите възгледи на Спиноза. Авторката започва с общ преглед въведение към темата с разбирането за злото като недостиг на битие, тъй като онтологията на Спиноза намира във всяко съществуващо една модификация на субстанцията, или, в крайна сметка, причастност към Бога. В свободата няма зло, тъй като тя е осъзната необходимост. Огоруре критикува теизма, залегнал в етиката на Спиноза, според който проявите на злото се свеждат до минималистични отклонения в модификациите на същността, рационалистична теза, която дори най-беглият поглед в историческия свят мигом би опровергал.

Съвременните предизвикателства пред традиционната архитектурна естетика са предмет на статията на Полина Кьосева. Дематериализация и атектонизация вървят ръка за ръка, когато в архитектурата конструктивно-функционалната основа отстъпва пред изискванията на абстрактни композиционни решения. Информацията, която по думите на Бенямин „не може да надживее момента на своята поява“, въвежда ефимерното в художествения образ в архитектурата, откъсвайки го от монолитната конструкция. Вторият начин за дематериализация е „реализиран“, когато фасадата се използва за платно, върху което се прожектират плоскостни изображения (обемни или полуобемни), които елиминират нейното обемно единство. На трето място, това, което се вижда, не е това, което е, или материалът на сградата става маска, предаваща информация нямаща нищо общо с вътрешната организация на пространството в нея. Функцията е откъсната от формата. Познанието ни се състои от идеи, откъснати от жизненото ни обитание (с.45).

Следващият блок е посветен на теми от политическата философия и социологията. В началото на статията Николай Александров посочва важността на историята на религиозните войни в Европа за формирането на принципите на либерализма. Неговият фокус попада върху прочита и критиките на либералните теории у Джон Стюарт Мил, за когото теорията трябва да отчита, че формирането на личността се случва в социална среда и в споделяните от нея ценности. Затова свободата на индивида не може да се мисли, без да се отговори на изискванията на общността и реално на реализацията на индивида в общността. Държавната намеса в приватното е оправдана или с оглед на предотвратяване на външни враждебни действия в ущърб на индивидуалната свобода, или доколкото упражняването на индивидуалната свобода нарушава приватното пространство на други граждани. Това изразява типичния за Мил социално-либерален хабитус в интерпретацията на свобода.

Проф. Ченгелова предлага анализ на „недекларираните“ форми на заетост въз основа на утвърдената („типична“) трудово-правна матрица, в резултат на което са изведени 2 нови форми възникнали последните 10 години у нас. Описани са рисковете, които всяка от тези нови форми на заетост пораждат въз основа на прилагането на матрица с 24 показателя. Някои от новите форми предлагат по-голяма гъвкавост предвид възможностите на работника като наемането на непълно работно време (Part time work) – с. 68. Друга форма: еднодневните трудови договори, има за цел да редуцира сивия труд в селското стопанство. Освен тях се анализират формите на дистанционна работа (teleworking), съвместното наемане на служители чрез сдружение от работодатели, както и споделена заетост, кооперативи. В тези нови обстоятелства най-важно остава „демаскирането на формите на недекларираната заетост“ (с.86).

В статията си Ани Димитрова набелязва центърът: връзките Европа-Северна Америка, приоритетите: колективна сигурност във и извън Европа, и ценностните основания: либерализма, за съществуването на НАТО. Проследяват се отношенията на нарастващо сближаване между стратегиите на НАТО и постсъветска Украйна след 1991 г., когато Украйна се присъединява към Северноатлантическия съвет за сътрудничество. Привеждат се, стъпка по стъпка, всички предприети от двете страни дейности по придвижване на въпросите по сигурността към съгласуване със стратегиите, установени от Алианса: подготовка на военнослужещи, модернизация на въоръжаване, киберсигурност.

Състоянието на общественото мнение, факторите, които го формират, и неговата релевантност към плурализма е предмет на статията на Светлана Александрова. Като цяло авторката разгръща една доста изчерпателна картина от обществени нагласи и установени порочни практики у нас, които ерозират обществената солидарност. Обвързването на политиката с бизнес интереси, задкулисието, обслужващите олигархията медии, търговията с влияние подкопават крехките демократични устои на българското общество, което все още има минимум доверие в институциите.

Последният блок от книжка 4/2022 отразява значението философските проекти на Джордж Бъркли за съвременната теория на сетивните органи. Проф. Любен Сивилов се спира върху физическите измервателни методи на Бéкеши в изследванията на физиологията на вътрешното ухо. Измерването на разстоянието до прекъсвания по телефонните линии чрез импулс, изпращан по линията Бéкеши, прилага по аналогия на честотните импулси за изследване на реакциите на вътрешното ухо при щракване. Принципите на телефонната теория стават аналогични в модела за вътрешното ухо с жив заместител на мембраната. Статията завършва с констатацията за нервномеханичен честотен анализатор в ухото и е част от серия от шест статии обвързани с Опити за една нова теория на зрението на Бъркли.

Книжка 4/2022 завършва с ревю-рецензия на монографията на Христо Христов върху философията на Джон Ролс, представена от Иво Минков.

Д-р Галин Пенев

 

Автор: Сп. Философски алтернативи
19.08.2022 г. 16:59
Посетено: 1716
Етикети: нов брой, Списание "Философски алтернативи", Философски проекти на новото време, Д-р Галин Пенев, 4/2022
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/35250-spisanie-filosofski-alternativi-4-2022