Списание "Философски алтернативи" 3/2022

◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание "Философски алтернативи" 3/2022

Настоящият брой се издава с финансовата подкрепа на
Фонд „Научни изследвания“ при МОН

Тема на броя: Изкуство и криза
Водещи: Силвия Борисова, Александър Донев, Галин Пенев

130 години от рождението на Валтер Бенямин

. Богдана Паскалева – Жанровата теория на Валтер Бенямин и понятието за живот
. Иван Стефанов – За живописта и нейното „потъване“ в абстракцията

Изкуство и криза – предизвикателства пред естетиката днес

. Иванка Стъпова – Лицата на/зад маската: възможностите за творчество в контекста на „пандемичната ярост“
. Галин Пенев – Към естетическите маркери на ходенето и социалните ритми
. Никифор Аврамов – Изкуството и крахът в обществените отношения днес

До пределите на физическата и философската антропология и отвъд

. Zoran Dimić – The Ancient Medicine and Its Mediterranean Nature
. Петър Савицки – Миграция на културата
. Антоан Асенов – Amor Fati като Дионисиев императив
. Валентин Канавров – Как е възможна принципно нова трансцендентална феноменология след скандал на философията?

Нови книги

. Силвия Серафимова – „Идейни докосвания“ до наследството на българската философска мисъл
. Ели Сярова – Антропологията на Достоевски: философско-литературни прочити
. Силвия Борисова – Философия на кораба в романа „Раз/сдвоение“ от Иван Младенов

Трета книжка на Философски алтернативи поставя тематичния акцент върху жизнените стратегии, повдигани в изкуството по време на криза, както с оглед на преживените глобални трусове, така и предвид на техните естетически реминисценции.

Първият блок е посветен на 130-годишния юбилей от раждането на Валтер Бенямин. Светогледните функции на жанра у Бенямин са предмет на статията на Богдана Паскалева. Модерните жанрове умаляват напрежението между иманентно и трансцендентно, докато иманентизират всички есхатологически форми на художественото мислене, в структурите на жизнения свят. Вертикалата е заличена от литературнофилософското организиране на пространството на романа и трауершпила, които са секуларните двойници на античната трагедия и епос (сюжетът на отмъщението отнема съда на трансцендентното). Паскалева много точно отбелязва, че в секуларен прочит природата става „другото име на тварната тленност на нещата“, т.е. става природа без ипостас. Статията показва как негативният фон на мълчанието на трагическия герой поражда моралното в живота чрез смъртта му. Оставайки в просто биващото на живота, ние се лишаваме от длъжното да бъде (“das eigene Sein-sollende”).

В първата част на статията си проф. Иван Стефанов описва Хегеловите предчувствия за преминаването на живописта от фигуративно към абстрактно композиране, което Хегел изразява като „чисто оцветяване“. Но тук се крият и някои по-дълбоки причини, тъй като за Хегел живописта предава духовното съсредоточие чрез човешкото лице, тя носи формата на човешкото. Изземването на предметността на живописното изкуство от фотографията и киното увеличава натиска върху художниците да потърсят нефигуративни области на автономно творчество. Въпреки това се съхранява напрежението между фигуративно и абстрактно, което проф. Стефанов обяснява, позовавайки се на текстове от Бенямин. Алтернативата на авангардните алтернативи е връщане към традицията в живописта, връщане към "реалните неща“ и предметността, но в антиконформистки смисъл. Открива се път за съдействие между абстрактното и фигуративното изкуство в съвременността.

Във втория тематичен блок са включени статии, които са релевантни на темата на броя: изкуство и криза.

Проф. Стъпова предлага многопосочен поливалентен прочит на проекциите на маската, от ритуално-анимистичните корени до съвременните техни секуларни двойници. Маската както и идола е явление на онова, което не е, тя скрива лицето, за да подмени неговите природни енергии със „свръхприродните“ енергии на маската. Съзнателно търсената маска изпълнява компенсаторен механизъм, като прави почти незабележим прехода между Аз и не-Аз. Като начин за алтериране на себе си в ничията територия на маскирането тя втечнява човешката същност.

В основата на своите разсъждения Никифор Аврамов полага две базови състояния, определящи събитийността в изкуството: пребиваването в същността на изкуството и отпадането от тази същност. Тези две състояния се пренасят върху учреждаването или разпада на обществените отношения. Авторът акцентира върху краха като невъзможност да се възпроизвеждат форми на изкуство в тясна връзка с разпада на обществените отношение поради загуба или подмяна на дълбинния символ в изкуството.

Статията на Галин Пенев се фокусира върху преоткриването на мястото и ролята на кинестетичното в разширяването на опита по посока на естетическите му импликации. Една завършена пространствена репрезентация може да имаме само ако включим и психосоматичния опит за пространство. Познанието и мисленето през движението на тялото е предмет на изследване в статията. Акцентът е върху ходенето и разходката като градски mapping, който очертава алтернативни на официалното зонирано пространство маршрути като едно пространство на целесъобразността без цел. Синхронизацията на групите чрез темпериране на социалните ритми е противопоставенa нa индивидуалното време на καιρός в разходката.

Трети блок се организира около някои гранични междудисциплинарни области като физическата и философската антропология. Зоран Димич обяснява холистичният подход в медицината на Гелен, в който се включват от анатомо-физиологични през психологични до метафизически черти на диагностиката. Гелен гледал на живите тела като на художествени творби на интелигентната природа, създадени за определена цел. Затова състоянието на тялото е тясно свързано със състоянието на заобикалящата го природа. Причината за заболяването е противоестественото състояние на тялото, което поражда дисфункции в него. Възстановяването му се състои във възвръщане към целесъобразното на природата състояние. То е уравновесеност между противоположните флуиди и четирите елемента в тях: горещо/студено, мокро/сухо.

Савицки представя накратко парадигмата на географския детерминизъм в история на културата, в която прогнозите са за бъдещо развитие в ширините на северните народи. Статията е представителна за обяснението на философско-климатичната миграция на културните центрове. В центъра на критическата рефлексия е търсенето на културно-историческа алтернатива на евроцентричното мислене.

Ницшевото amor fati отеква в ехото на Дельозовия свят без умисъл в статията на Антоан Асенов. Случайността освобождава от категоричното обвързване на човешкия живот с отговорността на избора. Оправданието на живота е иманентно на самия живот, а търсенето на смисъл подменя самото съществуващо с трансцендентните цели на човека и обществото.

Скандалът на философията: не можем да докажем съществуването на нещата извън нас, като Гордиевият възел на феноменологическия дебат е във фокуса на проф. Канавров. Разликата между Кант и Хайдегер в търсенето на изход от скандала преминава през Хусерловата автентичност на феномена като откриване на същността. Между разбирането и познанието, между репрезентацията и концептуализирането битие е посред нещата, а не реален предикат. Непокътнатите от дискурса ейдетически интуиции се проясняват най-вече от символните репрезентации на поезията и мита. Оттук посоката на анализа се обръща към една „формално-рационална“ алтернатива между емпиричната (Кант) и битийната (Хайдегер) феноменология.

В рубриката за ревюта и рецензии на нови книги доц. Силвия Серафимова предава акцентите от историко-философските Идейни докосвания до български философи на проф. Ангел Стефанов. Проф. Ели Сярова обръща внимание на многопластовото изследване на творчеството на Достоевски в сборника на Българското общество Достоевски, а доц. Силвия Борисова предлага естетическа рефлексия върху романа Раз/сдвоение от Иван Младенов.

Д-р Галин Пенев