Списание "Философски алтернативи" 1/2022

◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание "Философски алтернативи" 1/2022

Настоящият брой се издава с финансовата подкрепа на
Фонд „Научни изследвания“ при МОН

Тема на броя: Философия, плурализъм, истина
Водещ: Николай Михайлов

Уводни думи на главния редактор Николай Михайлов 

Етически рефлексии

. Ангел С. Стефанов – За вярата и страданието
. Христо Христов – COVID-19 и днешните етически наративи
. Николай Михайлов – Емил Дюркем и за необходимостта от нравствено възпитание в обществото
. Carmen Rodica Dobre – Plotinus’ Ethical Ideal
. Felix Olatunji, Adetunji Oni – Thomas Hobbes’-Georg Hegel’s Ideas of Knowledge in Development Narratives and the Challenge of Human Security in Sub-Saharan Africa

Философски интерпретации

. Константин Янакиев – Неизказаното, което ни свързва
. Искра Дандолова – Философията на модернизма в архитектурата на БАУХАУС
. Дани Котев – Ерос и философия
. Боян Баханов – Значение на говорителя и конвенционално значение в правните норми
. Николай Александров – Социално-икономическата теория на Лудвиг фон Мизес като опит за реабилитация на либерализма

Българско духовно наследство

. Димитър Цацов – Малка апология за Янко Янев (13 декември 1900 – 13 февруари 1945)

Млади автори

. Георги Гърков – Когнитивната наука и репликативните ѝ кризи в контекста на епистемичния анархизъм

In Memoriam

. Нонка Богомилова – Професор Любен Сивилов: думи за сбогом

Тематичният кръг на статиите в брой 1/2021 на списание "Философски алтернативи" е очертан от етически и социално-философски рефлексии, от една страна, и епистемологични, от друга. Накратко, той е изпълнен с различни етически ракурси, както и с исторически и систематически подходи към архитектурата, правото, икономическата теория и когнитивистката.

В статията-отговор на текста върху вярата и страданието на доц. Турлаков, проф. Ангел Стефанов се впуска в изследване на някои карамазовски теми, които се люшкат между вярата и неверието по повод съществуването на жалостта и състраданието. Първо, той обособява т.нар. теза на Иов, на отдадения на промисъла човек, която съпоставя с атеистичната борба срещу страданието и злото a la Камю. В дилемата „безусловна вяра или обичайна нравственост” донякъде се долавя напрежението между естествено и свръхестествено действие, иманентно и трансцендентно. В този план интересен би бил коментарът към думите Силата Ми в немощ се напълно проявява (2. Кор.12:9). Проф. Стефанов предлага изход от крайните термини чрез едно опосредстване на иманентно и трансцедентно в т. нар. умерена вяра, която обединява в себе си както моралното чувство, така и дарът на изкуплението (с. 15).

Христо Христов предлага интригуваща интерпретация на случващото се пандемично преобразуване на властовите структури през призмата на социализма на микроба (тезата на Едсън). Новите обстоятелства задават нови перспективи в осмислянето на класическите опозиции между лични желания и общностен дълг, свобода и сигурност, независимост и взаимозависимост.

Проф. Михайлов описва етическия релативизъм и следващата го аномия в нравственото възпитание на съвременното общество, дължащи се на приоритета на личния избор в него. Последният се опира върху емотивизма: оценката на поведението според смътни чувства за харесване и нехаресване, вместо върху етическите принципи и скалата на ценностите. Изтъква се необходимостта на нравствените норми в сферата на свободното изразяване за едно духовно здраво общество.

Статията на Кармен Дόбре Етиката на Плотин предлага прочит на базовите неоплатонически категории в областта на етиката: порок, материя, безформеност и безкачественост. Прецизни са разграниченията, прокарани между умствените сили на душата, насочена към съзерцанието на интелигибилното и тяхното подчиняване от преобърнатите по насоченост: привързани към безкачествената материя страсти. Дόбре подчертава състоянието на плен на ума и душевните сили, предизвикани от тъмнотата на материята. Уточнено е, че топосът на добродетелите не е умът, а душата, а целта на човек е чрез очистването им да се уподобява на божествената природа.

В статията на Олатунджи и Они се представя ролята на разума за развитието на обществените учреждения и просвещенският проект за познанието. Авторите прилагат идеите на Хобс и Хегел към изграждане на общество на знанието и нарастване на значението на инструменталния разум за социално действие и общо развитие на суб-Сахарска Африка. На тази снова те коментират и въпросите относно устойчивостта и сигурността предвид на комплексните социални, икономически, политически и правни проблеми в региона. Основният ресурс за тези цели е включването и участието на местното население чрез политики на образователно приобщаване.

Доц. Константин Янакиев предлага една по-умерена картина на несъизмеримостта между парадигмите при научните революции, която възнамерява да намали напрежението, произведено от формулировката „смяна на вярата” в научните теории. Той се позовава на забележката на А. Поликаров, че парадигмата не просто скъсва с миналото, а напротив, тя предава приемствеността в история на науката, което предполага, че няма непреодолим антагонизъм между понятията на старата и новата парадигма. Пред учените стои въпросът за по-доброто решение на задачите, но и конкретните образци за научно изследване, които те са възприели. Съгласно Трактатът на Витгенщайн „образците съдържат внушение, което не може да се изкаже“ (с. 60). Тук идва ред и на обсъждането на значението на формите на симпатия в научното познание.

Искра Дандолова предлага увлекателно изложение на причините за генезиса на моделите за жилищен комплекс като един от проектите на модернизма в архитектурата (манифеста БАУХАУС). Първо се изясняват историческите обстоятелства около паралелното развитие на индустриализацията и съпътстващата урбанизация на населението, което налага преразглеждане на начините за организация на градското жилищно пространство. За целите се налага да се опростят композиционните решения с оглед на функционално оптимизиране на пространството. За организацията на жилищните комплекси се вземат за формообразуващи принципи комуникацията, отдихът и обитанието на живущите. Льо Корбюзие създава „първата ергономична азбука за съотнасяне на човека към размерите на заобикалящото го пространство“ (с. 69). Тя става идеен предшественик на следвоенното масово строителство на жилищни комплекси. Статията завършва с анализ на политиките по строителство на жилищни комплекси у нас и тяхното изпълнение (с оглед на Атинската харта), както и настоящото състояние, по-специално в София.

Статията Ерос и философия е посветена на реконструцията на митологическия Ерос от философска гледна точка. Тя си поставя задачата да изследва границите между метафората и понятието или как кореспондират митология и метафизика през символиките на Ерос. Една от интересните тези на автора е че: „Човек се определя повече спрямо онова, което обича, отколкото спрямо онова, което мисли“ (с. 117).

Статията на Боян Баханов започва с фокус върху интенциалното определяне на номотворческите актове, или тезата, че смисълът на правните предписания е повече прагматически, отколкото етически. Под „воля на законодателя“ за интенционалистите се има предвид колективен субект, който целеполага и насочва речевите актове в една нормативна система. Алтернатива е обективната теория, която акцентира върху обективните причини, породили закона и независимото му от законодателя социално съществуване. Статията се разгръща по линия на семантиката и тълкуването в езика на правните науки и възможните критически методи срещу двусмислените употреби в правната лексика.

Николай Александров излага концепцията на австрийския икономист Лудвиг фон Мизес, посветена на реабилитацията на либерализма с класическите му понятия: частна собственост, инициатива, пазарна икономика. Изследват се антропологическите аргументи на Мизес, прилагани към икономическата теория, подход, който той развива по посока на една либерална теория на социалните действия. Праксеологията, която развива Мизес, почива върху изцяло рационалистически тези: „обществото е представено като резултат от съзнателно и целеустремено поведение на хората“ (с. 143). Критикуват се политиките, поддържащи ролята на държавния сектор в икономиката.

Проф. Димитър Цацов предлага нов поглед към наследството на българския неохегелианец Янко Янев. Прави се обзор на тезите му относно статичния метафизически език на модерността, за да се привилегирова историческата динамика във философското мислене и да се вникне в смисъла на контингентното. Философът е представен през призмата на съвременната деструкция на езика на метафизиката освобождаваща репрезентативните функции на метафората и децентрираща субекта. В духа на неохегелианството Янко Янев подкрепя тезата, че преживяването е обратната страна на теоретичния предмет. А в духа на Бергсон философът посочва как полифониите в интензитета на протичане на процесите и качественото многообразие в действителността се превръщат в квантифицирани безкачествени редици. Статията продължава с философско-историческите рефлексии на Янев върху маските на евроцентризма и загубата на автентичност, както и много ценни бележки върху националното ни самосъзнание и съдба.

Методологическият анархизъм е предмет на рефлексиите в областта на когнитивната наука в последната от броя статия на Георги Гърков. Авторът развенчава популярния възглед за една планирано и прогностично развиваща се наука (математическо естествознание), като подчертава съпротивата на конвенционалните факти срещу новите теоретични модели в модерната физика. Коментират се монистичните и номотетичните тези.

Накрая In Memoriam проф. Нонка Богомилова посвещава на живота и делото на проф. Любен Сивилов.

Д-р Галин Пенев