Списание "Философски алтернативи" 6/2021

◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание „Философски алтернативи“ 6/2021

Тема на броя: Феноменология, онтология, критика
Водещи: Силвия Борисова и Кристиян Енчев

Настоящият брой се издава с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ при МОН

Хайдегериански медитации

. Алекс Костова – Късният Хайдегер и неметафизичните основания на екзистенцията: език–вещ–изкуство
. Цветелин Ангелов – Онтологическите измерения и същност на истината в изкуството във философията на Мартин Хайдегер
. Николай Турлаков – Смисълът на Ницшевото разбиране за „вечното въз-връщане на същото“ като „преиначаване“ на метафизичното мислене във и отвъд интерпретацията на Хайдегер

Онтология и потенциалност

. Мая Горчева – Фикционални спрямо действителни и възможни светове: истинност и онтологически статут
. Кристиян Енчев – Технологични форми на живот и дезорганизация

Феноменологични трансверсали

. Паула Ангелова – Конструктивна и регресивна феноменология. Бележки върху феноменологичното движение у Хусерл
. Галин Пенев – Теологическа естетика. Версията на Йоан Манусакис
. Milena Popcheva – Plato’s Demonic Eros in the Dialogues Phaedrus and the Symposium
. Франческа Земярска – Маската като творба: Патрокъл и Пентезилея от „Пламъци“ на Маргьорит Юрсенар

Критическа теория и психоаналитична критика

. Меги Попова – Контекст и влияния на критическата теория на Макс Хоркхаймер и Теодор В. Адорно
. Валентин Калинов – Върху догмата за „неразривната връзка“ между лечение и изследване в психоанализата в светлината на едно завръщане към Фройд

Методологически рефлексии върху изследванията на „Икономиката в сянка“

. Емилия Ченгелова, Албена Накова – Методология и концепция за състава и изчисляването на Индекс на толерантността на населението към „икономиката в сянка“ (Shadow Economy Tolerance Index – SETI)

Нови преводни книги

. Стилиян Йотов – Афоризмът като художествено предизвикателство и моралните предизвикателства на афоризма. Откъс от „Minima moralia“ на Тeодор Адорно
. Антоанета Колева – За „Смелостта за истината“ на Мишел Фуко, откъс от книгата

IN MEMORIAM

Асен Давидов. Път във философията и вярата

Шести брой на списание „Философски алтернативи“ – издание на Института по философия и социология при БАН – е посветен на фундаментално-онтологическите измерения на мисълта, света, живота и изкуството, на проблемите за антропологичните основи, теологическата естетика, взаимната обвързаност на Ерос, демоничното време и философския начин на живот, за маската като творба на сцената на смъртта във феноменологична перспектива и за търсещия истината – голяма и малка, частна и приобщаваща – критицизъм във философията и психоанализата.

Първият блок обединява рефлексии върху Хайдегеровата онтология:

Статията на Алекс Костова цели да проясни разглежда идеята за преодоляване на метафизиката у късния Хайдегер като противоположен на нейното опровергаване феномен. Операцията по преодоляване на метафизиката е изведена като операция по разкриване на границите и основанията на метафизиката чрез очертаване и анализ на неметафизичните основания на екзистенцията: 1) непонятийното мислене, езикът като „дом на битието“ и ролята на поезията; 2) локалисткото разкриване на битието на съществуващото във вещта и 3) разкриването на истината на битието в постметафизическото мислене и художествената творба. Така неметафизичните основания на екзистенцията се експлицират от авторката като пряко обвързани с обосноваването на легитимността на постметафизическия проект на късния Хайдегер.

Цветелин Ангелов предлага следващ по-частен анализ на тематизираните от Хайдегер истина, изкуство и творба в „Началото на художествената творба“: ако изкуството е това, чрез което Dasein се при-общава към битието, трансцендиращо всичко съществуващо, то езикът на изкуството и преди всичко поезията е предлогическият и предпонятиен изначален език – „дом на битието“, при-общаването към което се случва именно през този език. Следователно езикът на битието се „из-говаря – от битието – в – човека – чрез – изкуството“ и в своята изконност е непосредствената манифестация на битието като истината на/за съществуващото в нескритостта, т.е. в истината. Тогава изкуството изпълнява вече не просто медиираща, но непосредствено събираща и единяваща функция по отношение на битието и съществуващото.

От своя страна Николай Турлаков се стреми да внесе яснота около Хайдегеровата интерпретация на философията на Ницше като метафизика и като край на метафизиката. Авторовата теза е, че „основният проблем и слабост в Хайдегеровата интерпретация на мисълта на Ницше е пренебрегването на основната роля и интерпретация на Дионисиевата мъдрост в концепцията на Ницше за Битието като воля за власт и вечно връщане на същото“.

Вторият блок теоретизира потенциалността в онтологична перспектива:

Мая Горчева изследва понятията за фикционален, действителен и възможен свят, като стъпва върху теорията на възможните светове и увенчава търсенията си с примера на естетическата практика в концепцията на Албер Камю за романа.

В своята статия Кристиян Енчев разиграва в системен анализ възможността технологичните форми на живот да бъдат разглеждани като тела без органи. По-конкретно синхронното промисляне на концептите „разлепяне на перспективи“, „отлепени форми на живот“ и „отписване на тялото“ е, което позволява обвързването на дезорганизацията с дискурсивния план на различни разлепящи се перспективи и съответно открива възможности за освобождаване на формите на живот от предзадаващи технологични матрици.

Третият блок се състои от феноменологични транверсали, прекосяващи антропологични, естетически и филологически изследователски линии:

Темата на студията от Паула Ангелова е продиктувана от търсенето на по-изчерпателна дефиниция за феноменологичен анализ, което авторката предприема чрез методологическа рефлексия от втора степен, разглеждаща въпросите на ейдетиката и трансценденталната фактичност. Студията обхваща Хусерловото философско дело от „Логически изследвания“ до късните му ръкописи, като отива отвъд статичната и генетична феноменология и опирайки се на „Шеста картезианска медитация“ от Финк и „Феноменологични медитации“ на Ришир, подхожда към този въпрос чрез феноменологичната регресия и прогресия и идеята за изначална неопределимост на феномена. Резултатът е едно алтернативно извеждане на антропологичните оси в трансценденталната феноменология у късния Хусерл.

Галин Пенев обръща вниманието на читателя върху проекта на Йоан Манусакис за теологическа естетика. Начинанието на Манусакис в съчинението му „Бог след метафизиката. Теологическа естетика“ (2007 г.) представлява изследване в областта на феноменологията на религиозния опит, естетиката на епифанийните явления и иконичните въпроси, като негов същностен резултат е прозрението, че „парадоксалната логика на иконичната, слуховата и осезаемата реципрочност между мен и другия претендира за обърната интенция в теологическата естетика“.

Милена Попчева представя в студията си интерпретация върху Ерос и неговия демоничен аспект в Платоновите диалози „Федър“ и „Пирът“, както и върху въпроса по какъв начин еротическото влияе на разбирането на Платон относно същността на философския начин на живот. В контекста на Ерос като обединяващ елемент и стремеж към битието философията се концептуализира като еротическо начинание, изразяващо се в приближаването към обекта на любовта – като припомняне в диалога „Федър“ и като създаване в красота в „Пирът“. В творческата дейност, в която философът е въвлечен, се проявява и демоничното време, единяващо минало, настояще и бъдеще. Самата динамика на еротическото проявява своята двойствена структура в едновременното притегляне от страна на любимия и еротическия стремеж от страна на  влюбения. Притеглянето към любимия влюбеният възприема като ефекта на демонична външна сила върху себе си; а притеглящото е красивото – начинът на проявление на битието по отношение на влюбения философ. Заключителната част на изследването извежда осъзнатостта като необходимо условие за започване на философски начин на живот, състоящ се по-конкретно в постигането на свобода и рефлексивна позиция относно еротическите стремежи на философа.

Статията на Франческа Земярска тематизира маската като творба в своя анализ на поемите в сборника „Пламъци“ (1936 г.) от Маргьорит Юрсенар, положен в отстоянието между бинарните оптики на театъра на живота и на сцената на смъртта. Една от поемите – „Патрокъл, или провидението“, разкрива своеобразен негатив на идеята за маскен бал с последната сцена, докато свалянето на маската на Пентезилея разкрива друга – смъртна маска. Понятието за смъртна маска, конструирано през Белтинг, Бланшо и Нанси, открива ракурса към смъртта на Пентезилея като последния ѝ дар към Ахил. А самата концепция за смъртта в „Патрокъл, или провидението“ се взема от авторката като автотекстуален вход към големия роман на Юрсенар „Мемоарите на Адриан“.

Следващият четвърти блок имплицира кореспонденцията между критическата теория, психоаналитичната критика и съответстващите им теоретическа и практическа сфери:

Статията на Меги Попова представя ключови моменти от историческия, биографичния, културния и интелектуалния контекст, оставили своя отпечатък върху критическите теории на Макс Хоркхаймер и Теодор Адорно и техните подходи, свързани със социалния анализ. Авторовата предпоставка в изследването се състои във факта, че теоретичната сфера не е отделена от практическата и социалната сфера и за да се разбере в пълнота една теория, трябва да се изследва нейният пълнокръвен житейски контекст.

Валентин Калинов очертава в студията си параметрите на един концептуален анализ върху т. нар. „догма за неразривната връзка“ (das Junktim dogma) между процесите на лечение и на изследване в психоаналитичното взаимодействие. Изхождайки от стратегията на Фуко на едно „завръщане към…“, бележеща статута на дискурсите, чиято възможност фигури като Фройд и Маркс артикулират, авторът отстоява изискването, че „всяка анализа следва да произвежда специфично аналитично познание за несъзнаваното и неговото функциониране“. Иначе казано: аналитикът – освен своята роля на водещ лечението – „по силата на самото си бъдене аналитик е натоварен с абсолютната отговорност да разширява хоризонта на аналитичното знание“.

В следващия блок на книжката са поместени методологията и концепцията за състава и изчисляването на Индекс на толерантността на населението към „икономиката в сянка“ (Shadow Economy Tolerance Index – SETI) – в съавторство на Емилия Ченгелова и Албена Накова. Този индекс е първият по рода си в европейската и българската изследователски практики, а необходимостта от неговото конструиране произтича от установения при предходни изследвания върху „икономиката в сянка“ факт, че сред две трети от българското население е в сила тенденция за припознаване на девиантното икономическо поведение като допустимо и приемливо.

Рубриката за нови преводни книги включва откъси от издадените през 2021 г. от ИК „Критика и хуманизъм“ преводи на емблематичния труд на Теодор Адорно „Minima moralia. Рефлексии от увредения живот“ и курса лекции на Мишел Фуко в Колеж дьо Франс през 1983-84 г. „Смелостта за истината“. И двата превода са придружени от коментарни текстове на преводачите им – Стилиян Йотов и Антоанета Колева.

Заключителният блок e посветен на паметта на доц. д-р Асен Давидов, дългогодишен преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и член на редакционните колегии на сп. „Философска мисъл“ (1980–1981 г.) и сп. „Философски алтернативи“ (1995–2006 г.).

Доц. д-р Силвия Борисова