Списание "Философски алтернативи" 4/2021

◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание „Философски алтернативи“ 4/2021

Тема на броя: Българска философска култура: традиции и съвременност

Водещи: Камелия Жабилова и Мартин Табаков

 Настоящият брой се издава с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ при МОН

Българско духовно наследство – Петър Берон

. Димитър Ганов – Петър Берон и девическото образование през XIX в.
. Теодора Велкова – Възгледите на Петър Берон за произхода на живото през призмата на еволюционизма и теорията за интелигентния дизайн
. Петър Берон – Откъси от Панепистемия (том VII)
. Нели Бъчварова, Мартин Табаков – За непознатите термини, използвани от Петър Берон

Българско духовно наследство – Васил Берон

. Ангел С. Стефанов – Отново за „Логика“-та на д-р Васил Хаджистоянов-Берон
. Радина Богомирова – Д-р Васил Берон – приноси за археологията в България

Българска философия. Нови прочити

. Димитър Цацов – Преходът на Димитър Михалчев от идеите на Вилхелм Шупе към концепцията на Йоханес Ремке
. Димитър Елчинов – Две теории за научното обяснение в българската философия
. Красимир Делчев – Новоевропейската философия на историята на Стефан Попов

Културфилософски рефлексии за страданието и смъртта

. Николай Турлаков – Смирение и оправдание или бунт и борба – философски бележки за отношението към страданието в религиозната вяра и обичайната нравственост
. Ема Ангелова – Гробът като визитна картичка и нагласите на българина към смъртта. (Сравнителен анализ на български и американски надгробни плочи)

Приложна логика

. Доротея Ангелова – Приложение на размитата логика и размития хиперкуб в медицината

Научни събития

. Силвия Кръстева – 25 години Философски факултет в Югозападния университет „Неофит Рилски“
. Нонка Богомилова, Силвия Кръстева – За Кантианската Пенталогия на проф. Валентин Канавров

Книжка четвърта на списание Философски алтернативи е посветена на теоретичното наследства на Петър и Васил Берон. Тя попада в континуитета на едно по-мащабно изследване на творчеството на рода Берон, започнало преди няколко години по инициатива на главния редактор на списанието, проф. Мартин Табаков.

В първия тематичен блок са обединени изследвания на натурфилософските текстовете и образователните политики на Петър Берон. В статията на Теодора Велкова приоритет имат Бероновите тези относно произхода на живота, които се разгръщат в дебат с еволюционизма на Дарвин. Авторката привежда към този дебат и тезите на интелигентния дизайн. Просвещенският проект на Берон, насочен към създаване на образователни институции и провеждане на образователни политики на приобщаване на жените, е предмет на анализа на Димитър Ганов. Тук трябва да се посочи, че този проект се осъществява с финансовата подкрепа на самия Петър Берон. Освен това този първи блок е допълнен с откъси от Панепистемия и с терминологичен речник на непознати термини у Петър Берон, изготвен от Мартин Табаков и Нели Бъчварова.

Втори блок включва преосмисляне на логическите съчинения на Васил Берон с оглед на преоткриването на неговата Логика. Проф. А. Стефанов акцентира върху една „допълнителна” експликация на три различни цели на Бероновата „Логика”, които досега не са забелязвани. Друг план на многопосочната дейност на Васил Берон, и на многопрофилната му личност, са изследванията му в областта на археологията, по-специално тези от периода на пребиваването му в старопрестолния Търновград. В тази перспектива Радина Богомирова се фокусира именно върху приносите на Васил Берон към формиране на археологическата наука в България чрез изследване на местни търновски обекти и артефакти.

Следващият тематичен блок се обръща към наследството на българската философска книжнина. Проф. Димитър Цацов проследява значението, което критическите прочити на Баденската неокантианска школа имат за преминаването на Димитър Михалчев от позициите на иманентизма на Шупе към философията на Ремке. Неокантианската философия на ценности е във фокуса на критиката на психологизма на Михалчев още от ранните Philosophische Studien. В статията си Димитър Елчинов предлага едно компактно тематично поле на дебата за естеството на научното обяснение у нас, представен от проф. Герджиков и доц. Гурова. Целта на автора е да се преодолее съществуващата фрагментарност по темата и предмета. Последният текст от този тематичен блок, на проф. Красимир Делчев, е посветен на Новоевропейската философия на историята на Стефан Попов.

Тематичният блок „Културфилософски рефлексии върху страданието и смъртта” включва статията на доц. Турлаков, в която се съпоставят моралните принципи и мотиви, движени от съзнанието за споделяне на общи структури в жизнения свят със значението на вярата. Авторът счита, че вярата се заключава в „персонално чувство, което се отнася до индивидуалното в неговата индивидуалност”, а моралността се опира върху формите на симпатия, приобщаващи един към друг хора, осъзнали своята „обща съдба на уязвими, но автентични същества”. Твърденията са подкрепени от редица позовавания на литературни персонажи, живеещи и в двата екзистенциални модуса. Втората статия, на Ема Ангелова, е културологичен анализ на надгробни плочи в САЩ и България. Авторката описва и класифицира символичните, декоративните, професионалните и сантименталните „маркери” в своя предмет.

В самостоятелен блок е представено продължението на текста на доц. Доротея Ангелова от книжка 3/2021 върху размитите логики и тяхното приложение за описанието на медицински концептуални казуси. Последните са представени от автора с помощта на строгите формализации на символната логика и изчисления.

Последно място в съдържанието на книжка 4/2021 е отделено на рубриката „Научни събития”. В нея е отбелязана годишнината (25 години) от учредяването на Философски факултет в ЮЗУ „Неофит Рилски” от доц. Силвия Кръстева, както и, съвместно с проф. Нонка Богомилова, представяне на Кантианската Пенталогия на проф. Валентин Канавров.

Д-р Галин Пенев