Издания / премиери

Списание „Философски алтернативи“ 3/2021

Тема на броя: Логика, философия, познание

Списание „Философски алтернативи“ 3/2021

 

◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание „Философски алтернативи“ 3/2021

Тема на броя: Логика, философия, познание

Водещ: Мартин Табаков

 Настоящият брой се издава с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ при МОН

 

Нови прочити на класически теми

. Росен Люцканов – Неевклидова геометрия в „Критика на чистия разум“? Символично конструиране отвъд диктата на чистия наглед
. Богдана Паскалева – Безкрайното време – произход и форма: Преображения на Аристотеловия модел за времето
. Sofia Avramova – Intégrité de la pensée Grecque: La compréhension des couples difficile/facile et force/faiblesse en tant que bien et mal
. Александър Спирдонов – Франсиско Суарес като мост между схоластиката и философията на Новото време
. Константин Янакиев – За Декартовите Notae in programma (Бележки към една прокламация) 
. Боян Баханов
– Съзнанието като предпоставка за правото и правото като предпоставка за свободната воля

Епистемологически анализи

. Ангел С. Стефанов – Синдромът на Пигмалион като епистемологически хоризонт
. Давид Пеев – Твърдият инкомпатабилизъм не променя нищо

Некласическа логика и философия

. Martin Tabakov – Challenges of Non-classical Logic to Philosophy

Логика и онтология

. Сергей Герджиков Артефактите – създаване и онтологичен статус
. Деница Желязкова – Логическият реализъм и онтологическият статут на логическите обекти
. Борис НиколовДилемата на Бенасераф и неомайнонгианството

Език и познание

. Valeri Lichev – The Role of Paradoxes in Belles-Lettres
. Даниел Стоев – Операционален анализ и езиков фетишизъм

Приложна логика

. Доротея Ангелова – За някои приложения на размитата логика и размитите множества в сферата на медицината (част първа)

 

Тематичният брой на списание Философски алтернативи (книжка 3/2021) се занимава с логически и епистемологически изследвания на опосредстването между класическа и некласическа рационалност.

Първият тематичен блок под наслов „Нови прочити на класически теми” обединява работи от регистъра на етиката, философията на времето и пространството, епистемологическите предпоставки на правосъзнанието и новите прочити на картезианството. Чистият наглед у Кант като възможност, а не като отрицание на не-евклидовите геометрии е предмет на дискусията в статията на доц. Люцканов. Формалната онтология на Хилберт е представена като сполучлива реализация на тази възможност. Авторът предлага едно разширение на класическото понятие за чист наглед с Кантовото разбиране за символическа хипотипоза, изображение, което чрез сетивни знаци предава по аналогия на схемата концептуално съдържание (алгебричните знаци като език на разсъжденията). Ако геометрията е остензивно, то алгебрата е символично (но нефигуративно) описание.

Има ли форма безкрайното време у Аристотел? На този въпрос Богдана Паскалева се фокусира, изхождайки от текстове на Дерида и предприемайки интерпретативен подход към Аристотеловото време. Ако както твърди Дерида времето на западната философска традиция е безкрайно само като „безкрайно циклично въртене”, не е ли то време на възпроизвеждането и революцията? Аристотеловата Физика предлага възможности за друго решение, посочва автора, към една концепция на нецикличното безкрайно време.

Д-р София Аврамова насочва вниманието ни към една ниша в етиката, в която би могло да се сближи езическото (Сократ) с християнското разбиране за изпитанието като върховна добродетел. На тази основа се търси интегритета на гръцката философска мисъл независимо от прехода ѝ към истините на откровението.

Александър Спирдонов се заема със своеобразна историческа реконструкция на произхода на есенциализма и логицизма на модерната философия. Издигайки като алтернатива на томизма субективисткото учение за формалното понятие, схоластът Франсиско Суарез остава трайни следи в онтологията и епистемологията на Новото време. Авторът изследва Хайдегеровата теза за Суарез като предшественик на модерния рефлексивен субективизъм и прокарва философски аналогии между испанския схоласт и Декарт.

Чрез превода от латински на Декартовата прокламация, реакция срещу тезите на бившия му холандски ученик Хенрикус Региус, доц. Константин Янакиев приближава историческия окуляр до рецепцията на картезианството в Холандия и последвалата му критика.

Последната поред статия от този тематичен блок изследва социалните и персонални онтогенетични фактори, обуславящи формирането на правосъзнание. Тезата на автора Боян Баханов е, че употребата на свободната воля и правовото общество са две страни на една и съща монета, които се съгласуват единствено чрез просвещенския проект за оперативна гражданска критика и гражданско самосъзнание.

Вторият тематичен блок от книжка 3/2021 компактно събира два текста със строга епистемологична ориентация на темите и предметите. Проф. А. Стефанов обсъжда основанията на т.нар. „синдром Пигмалион” да обяснява епистемологическите предпоставки на некласичеките квантово-космологически теории. Дебатът около несъвместимостта на учението за свободната воля и природния детерминизъм детайлно е разгледан от Давид Пеев с оглед на препотвърждаването на „твърдия инкомпатибилизъм” срещу набезите на либертарианството.

В самостоятелен блок проф. Мартин Табаков предлага някои предизвикателства на некласическата логика към философията. На първо място се изяснява употребата и значението на полето „философска логика”, като се привеждат аргументи за и против спрягането на двете понятия. Благодарение на плурализма на некласическите логики (параконсистентни, интензивни) полето на философската логика разширява формалните си езикови параметри, далеч отвъд формализацията на математическите разсъждения.

Артефактите като антропогенни символни структури и онтологическият статус на математическите и логическите обекти съставят следващия тематичен блок. Проф. Герджиков предлага правила за организация на представите и понятията при историческата реконструкция на артефактите, а Деница Желязкова – онтологическия потенциал на логическите константи и релации. Семантиката на математическите обекти във версията на Майнонг и последователи предлага (съгласно Борис Николов) алтернативно решение на дилемата реализъм–антиреализъм.

Парадоксите в литературна употреба предлагат начини за непряко говорене, посочване на предмета без назоваването му. В тази постановка доц. Валери Личев вмъква идеята на Сосюр за езика като „особена алгебра”, а вникването в творбата става многопластово. Второто име в този тематичен раздел, Даниел Стоев, провежда операционален семантически анализ на възможността на една езикова единица да бъда значеща. Под „езиков фетишизъм” авторът разбира необоснованото приписване на семантическа стойност на една езикова единица, която е станала повод за извеждането на друга езикова единица, считана за значеща.

Последният тематичен блок е зает от приложните аспекти на логиката, представени от т.нар. „размита логика”. Доц. Доротея Ангелова описва предмета на размитата логика чрез граничните случаи, които възникват между екстензията и анти-екстензията на предполагаем денотат на понятие. Такова понятие или термин в медицината се оказва неопределено. Размитата логика се занимава с твърдения, основани на понятия, чиято дефинитивна яснота е размита, многозначна и само в определена степен на приближеност до истинните стойности.

С този текст книжка 3/2021 завършва заявеният в тематичния брой логико-епистемологически профил.

Д-р Галин Пенев

 

Автор: Сп. Философски алтернативи
25.10.2021 г. 20:46
Посетено: 898
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/33572-spisanie-filosofski-alternativi-3-2021