Издания / премиери

Списание „Философски алтернативи“ 1/2021

Тема на броя: Философско знание и многообразие на публичността

Списание „Философски алтернативи“ 1/2021

 

◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание „Философски алтернативи“ 1/2021

Тема на броя: Философско знание и многообразие на публичността
Водещ: Николай Михайлов

Настоящият брой се издава с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ при МОН

 

Етически аспекти на свободната публичност

. Симеон Василев – Медиите: между свободата и технологиите
. Николай Михайлов – Мишел Фуко, паресията и моралната истина
. Христо Христов – Хенри Сиджуик и философското изграждане на публичността
. Мартин Табаков – Логическа култура и Критическо мислене срещу медийните манипулации
. Светлана Александрова – Същност на понятието „обществено мнение“ и ролята му в обществените процеси
. Оля Стоянова – Медии, археология и употребата на миналото във всекидневната преса в периода 2010–2015 г.

Социални и комуникативни контексти

. Искра Дандолова – Гетото: между бедността и богатството. Генезис на термина и развитие на понятието
. Николай Александров – Системата на социалната реалност в органично-еволюционистката теория на Хърбърт Спенсър
. Красимир Делчев – Политическата рeторика и популизъм на Тиберий в законите срещу астролозите, хистрионите и развалата на нравите
. Ани Димитрова – Четвъртата власт става ли първа?

Нови книги

. Нонка БогомиловaСтруктура на историческото познание, или „Завръщане към Асен Игнатов“

In memoriam

Проф. дфн Ради Радев

 

Тема на бр. 1 /2021 е философското осмисляне на публичността и дали има инвариантни структури в нея, ако сме изправени пред многообразие на публичността.

В статията на доц. Василев се разглеждат възможностите за регулативни функции на ценностите в сферата на дигиталните медии. Основният въпрос тук е дали може да се конституира публичност, без да се ръководим от стандарти за коректност. Авторът допуска, че в дигитализацията има познавателен интенционален заряд, който е все още непроучен, както и неговите възможности в сферата на символното съзнание и формотворчеството (културата).

Проф. Михайлов подхожда към публичността от гледна точка на феномена на парусията или искрената реч като властови инструмент. Без моралната позиция в публичността не би могла да се реализира нито комуникация, нито упражняване на каквато и да е власт.

Собствено философски анализ на публичността предлага Христо Христов през оптиките на Методите на етиката на Хенри Сиджуик. Втечнената модерност довежда до втечнена персонална идентичност и втечнени морални дискурси. Съчинението на Сиджуик е връщане към корените на ранната модерност, когато са изковани самите понятия за персонална идентичност и морален дискурс.

В статията си проф. Табаков описва редица от най-често срещаните прийоми на медийна манипулация, допустими поради липсата на логическа култура и критическо мислене у реципиентите. Последните две са условия, без които не може да се проведе смислен дебат в публичната сфера.

Светлана Александрова анализира факторите, обуславящи общественото мнение като комуникационен процес. Обособяват се зависимости от публичността, масовите комуникации и демократичните практики.

Оля Стоянова се фокусира върху друга детерминанта на публичността – делничната преса. Във фокуса ѝ са таблоидизациите на историческото и археологическото познание във всекидневната преса.

Значенията, употребата и контекстите на възникване на разбирането за гето е предмет на изследването на Искра Дандолова. Очертава се полето на социална поляризация в значението на гетото (гето на бедните/богатите). Обръща се внимание и на културните/субкултурни конотации в значението на понятието „гето“.

Разбирането за развитието на обществото по подобие на биологическия организъм предполага и еволюционистката парадигма в социологията на Спенсър. На нейното осмисляне и анализ е посветена статията на Николай Александров. Детайлно се очертават еволюционните форми на държавността.

Статията на проф. Делчев обръща внимание на аргументите от политическата реторика на Тиберий по повод на законите срещу астролозите и покваряването на нравите.

Нарастването на влиянието на „четвъртата власт“ и доколко може тя всъщност да дирижира дори първата власт е темата на Ани Димитрова. Публична тайна са дез/информационните кампании, провеждани на локално и глобално равнище. Тук в центъра е поставен въпросът: възможен ли е контрол върху информацията, без да се наруши нейната достоверност?

Книжката завършва с методология на историческото познание, посветена на Асен Игнатов, от проф. Нонка Богомилова и едно възпоменание за проф. Ради Радев.

Д-р Галин Пенев

 

Автор: Сп. Философски алтернативи
13.06.2021 г. 17:21
Посетено: 787
Етикети: Николай Михайлов, нов брой, Списание „Философски алтернативи“, Философско знание и многообразие на публичността, 1/2021
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/32923-spisanie-filosofski-alternativi-1-2021