Издания / премиери

Списание „Философски алтернативи“ 3/2020

Тема на броя: Религия и изкуство

Списание „Философски алтернативи“ 3/2020

 

◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание „Философски алтернативи“ 3/2020

Тема на броя: Религия и изкуство
Водещи: Ива Манова и Богдана Тодорова

 

Изкуство и религия

. Игор Евлампиев, Инга Матвеева – Образът на мъртвия Христос в романа „Идиот“ и религиозният светоглед на Фьодор Достоевски
. Богдана Паскалева – „Поетическа теология“: херменевтиката и завръщането на древните богове в платонически контекст
. Mihaela PopArtistic Modernity and Mythological Thought in the Romanian Art of the Communist Period

Ислямска култура

. Заур Фиридун оглы Рашидов – Сравнительный анализ религиозно-философских доктрин хуруфизма и единства бытия (вахдат ал-вуджуд)
. Джамиля Гусенова – Культура путешествия в исламе

Религия и рационалност

. Alexandru Boboc – Scientific Rationality and other Types of Rationality
. Philip Ujomu, Аnthony Bature – Respect for Human Dignity and the Mitigating of Religious Violence: an African Experience
. Viorel Cernica – On Two Kinds of Temporal Reduction: A Temporal Analysis of the Evil

Критика на западната култура

. Николай Ценков – За човека като техническо животно (ортегианско размишление)
. Дмитрий Михел – Мишел Фуко и западната медицина

Забранените теми

. Любен Сивилов – Епископът и философите: Мил

 

Статиите от бр. 3 за 2020 г. на сп. „Философски алтернативи“ предлагат различни философски подходи към темата „Религия и изкуство“. Те са организирани в четири тематични блока.

В първия блок текстове авторите изследват присъствието и функционирането на религиозни елементи в изкуството, схванато в широк смисъл. Анализирайки описанието на картина, която се появява в романа „Идиот“ на Достоевски, Игор Евлампиев и Инга Матвеева стигат до обобщаващи изводи за начина, по който в определен период от живота си писателят разбира християнството. Тезата на двамата автори е, че в този период на творчеството си Достоевски е бил привърженик на гностическото християнство и виждал света като създаден от зъл Бог и управляван от силите на злото; а възкресението на Христос мислел не като ново съществуване под формата на отделна личност, а като сливане с цялото човечество и цялата вселена.

Статията на Богдана Паскалева ни отвежда в епохата на италианския Ренесанс и възобновения интерес към божествата от античния пантеон. Авторката реконструира контекста и задълбочено анализира ключови моменти в текста на „Коментар върху една канцона за любовта от Джироламо Бенивиени“ на Джовани Пико дела Мирандола (преведен на български през 2014 г. от самата Паскалева). Въз основа на този анализ тя убедително защитава тезата си, че у Пико жанрът на алегоричния коментар върху поетически творби играе ролята на „херменевтична процедура“, посредством която той свързва античната религия и митология с платоническата теология и философия на любовта, култивирани в християнска Флоренция през късния XV в .

В богато илюстрирана със снимков материал статия Михаела Поп проучва различните форми, под които народно-културни – религиозни и митологични – елементи присъстват в произведения на визуалните изкуства в Румъния от периода 1960–1980 г. Много интересен пример за такова присъствие откриваме в опитите за творческа интерпретация на ритуалните значения, свързани с пшеницата, брашното и хляба. Що се отнася до философската методология на анализа, Поп работи с понятието на Лучиан Блага за културното наследство като вид колективното несъзнавано, предавано през поколенията („стилистична матрица“).

Вторият блок в броя е съставен от две статии, посветени на ислямската култура. Заур Рашидов представя съдържанието на средновековното ислямско учение хуруфизъм и приноса му за обогатяването на течения като алавизма, каландаризма и бекташизма. Авторът съпоставя хуруфизма със суфизма и посочва както различията между тях, така и причините, които според него обясняват сравнително краткия живот на единия като самостоятелно учение и, напротив, дългата традиция и широкото разпространение на другия.

Джамиля Гусенова предлага много интересен анализ на традиционното ислямско разбиране за пътуването на фона на глобалната култура на масовия туризъм. Авторката очертава особения статус на пътника (в частност поклонника) и припомня повече или по-малко строгите предписания, които той трябва да спазва в зависимост от точния вид пътуване; изтъква дълбоката значимост, придавана в исляма на духовната страна на пътешествието. От тази перспектива са показани както произтичащите ограничения в практикуването и развитието на туризма, така и възможностите на културно адаптирания маркетинг.

Следващият тематичен блок е озаглавен „Религия и рационалност“. На първо място в него стои статията на акад. Александру Бобок (1930–2020), на чиято памет водещите посветиха настоящия брой на списанието. Авторът на статията разглежда връзката между научната рационалност и другите видове рационалност (в изкуството, историята, човешката активност) и защитава идеята за функционалната плурализация на разума като условие за вникване в съвременната дискусия относно разума.

Филип Ужому и Антъни Батуре представят опита в съвместното съществуване на многонационалната и мултирелигиозна Нигерия, като отделят специално внимание на дискусията за това дали и как религиите биха могли да допринесат за мира на африканския континент. По-конкретно авторите  защитават тезата, че, наред с прилагането на принципите за сътрудничество, състрадание, справедливост и толерантност, следването на социалната доктрина на Католическата църква също може да подпомогне трайния мир. В нея авторите виждат възможност за социално освобождение и трансформация.

Виорел Черника изучава връзката между злото, времето и човешкото същество, като специално се спира на предразсъдъците относно начините, по които злото се появява и проявява в човешкия свят. В статията си той провежда темпорален анализ на възгледа, според който злото не се внася в света от божествени или природни причини, а се появява единствено в сърцевината на човешкия живот.

В четвъртия раздел, „Критика на западната култура“, са включени статиите „За човека като техническо животно“ на Николай Ценков и „Мишел Фуко и западната медицина“ на Дмитрий Михел (в превод на Божидар Ивков). Ценков обсъжда схващането на Хосе Ортега-и-Гасет за техниката като проявление не само на нуждата на човека да задоволява потребностите си, а и на стремежа му към „непрестанно завоюване на действителност“. През призмата на техниката авторът интерпретира светогледната представа на испанския философ за създаване на битието чрез дейност във всеки момент, за утвърждаване на човешкото съществуване не само икономически, а и метафизически.

Дмитрий Михел анализира философските представи на Мишел Фуко за западната медицина, които се оформят като резултат от интереса на френския интелектуалец към три елемента на медицинската система, възникнали в края на XVIII в.: психиатрията като медицина на душевните болести, болницата като най-добре известния вид медицинско заведение, социалната медицина, ориентирана да защитава обществото като цяло. Авторът показва, че Фуко пише „философска“ история за западната медицина, т.е. търси общи тенденции и закономерности на развитие. Благодарение на този подход Фуко успява да разкрие механизмите на управление на индивидите и популациите, лежащи в основата на практиките за оказване на медицинска, включително психиатрична, помощ.

Броят завършва с поредната статия на Любен Сивилов от рубриката „Забранените теми“. Тя е посветена на три проблема: прочита на философията на Бъркли, проведен от Джон Стюарт Мил, самата логика на Мил и логическото образование в България.

Д-р Ива Манова

 

 

Автор: Сп. Философски алтернативи
29.07.2020 г. 17:13
Посетено: 702
Етикети: нов брой, Сп. Философски алтернативи, Богдана Тодорова, Ива Манова, акад. Александру Бобок, Религия и изкуство, 3/2020
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/31508-spisanie-filosofski-alternativi-3-2020