Издания / премиери

Списание „Философски алтернативи“ 2/2020

Тема на броя: Българско културно наследство

Списание „Философски алтернативи“ 2/2020

 

◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание „Философски алтернативи“ 2/2020

Тема на броя: Българско културно наследство

Водещи: Нина Димитрова и Мартин Табаков

 

Българско духовно наследство: Петър Берон

. Латьо Латев – Петър Берон като европейски учен
. Димитър Ганов – Социалната значимост на завещанията и даренията на д-р Петър Берон

Българско духовно наследство: Васил Берон

. Димитър Цацов – Апология на разума
. Деница Димитрова – Васил Хаджистоянов-Берон и неговата „Първа българо-немска граматика“
. Атанас Грозданов – Описание и анализ на зоологичната информация в книгата „Естествена история: Част Първа – Зоология“ на Васил Стоянов- Берон

Българско духовно наследство: Иван Гюзелев

. Ангел С. Стефанов – Самотният философски остров на Иван Гюзелев
. Нина Димитрова – Религия и прогрес: философско-историческите размишления на Иван Гюзелев
. Емил Инджов – Иван Гюзелев – реформатор на българското учебно дело

Философски рефлексии върху българската култура

. Бисера Колева – Просветителският идеал на един възрожденец: Марко Балабанов и идеята му за българско висше училище преди Освобождението
. Камелия Жабилова – Ницше на „Острова“ Славейков
. Николай Турлаков – Бележки за неравноделния ритъм на битието, или що е това – философия с душа?

Книги и събития

. Радост Патева – Нов труд върху Фреге – за новата книга на Камен Лозев
. Александра Трайкова – Петнадесета национална конференция по етика: „Етика и технологичен риск“

  

БЪЛГАРСКО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО е темата на поредния – втори – брой на списанието на Института по философия и социология „Философски алтернативи“ за 2020 г. Книжката съдържа няколко блока, два от които – посветени на рода Берон, като статиите, включени в тях, са част от изследователския проект „Анализ и философско осмисляне на ролята на рода Берон за духовното развитие на България и интегрирането ѝ в световната култура“, финансиран от Фонд научни изследвания.

Първият блок е ориентиран към духовното наследство на д-р Петър Берон:

Латьо Латев коментира начина на вграждане на българския възрожденец в европейската култура. Той набелязва два изходни пункта за оценката на духовното наследство на Петър Берон: националните задачи на нашето Възраждане и тогавашното равнище на европейската наука. Респективно оценката е двояка – значително като постижение в национален контекст, делото на П. Берон „звучи“ различно на фона на експерименталната наука от ХIХ век. И въпреки че огромната и разностранна дейност на Петър Берон не подлежи на еднозначно осмисляне, трябва да се признае неговата изключителност като представител на българската възрожденска интелигенция, категоричен е авторът.

Димитър Ганов е разработил темата за социалната значимост на завещанията и даренията на д-р Петър Берон. Статията респектира със скрупульозната си издирваческа дейност – множеството архивни и други материали показват значителното дарителско дело на българския учен. Авторът коментира състоянието на проучванията по избраната тема, отбелязва допуснатите в тях пропуски. Направените от П. Берон завещания са анализирани и в контекста на социално-политическите реформи в Европа по това време. Поставен е акцент върху приноса му в новобългарското образование.

Вторият блок е отреден на духовното наследство на д-р Васил Берон.

Статията на Димитър Цацов „Апология на разума“ разглежда мястото на учебника по Логика на В. Берон в българската философска история. Патосът на текста е да бъде надмогнато обичайното разглеждане на труда откъм неговата оригиналност/вторичност, да се подчертае фактът, че стремежът на учения е бил да създаде български учебник по логика, а не общовалидно ръководство в тази сфера. Произведението на В. Берон е съотнесено с тезите на И. Кант. Авторът смята, че възгледите на Берон могат да бъдат определени като умерен психологизъм, който от своя страна е определен като първи опит за ревизия на психологизма, намерил по-късно продължението си в творчеството на Димитър Михалчев.

Деница Димитрова също съсредоточава усилията си да открои значението, което съставеният от Васил Берон учебник по българо-немска граматика (библиографска рядкост) има за българската младеж в процеса на нейното интегриране в европейската култура. Направен е прецизен анализ на труда на българския възрожденец и от езиковедска гледна точка. Изтъкната е оригиналността на разглеждания учебник (утвърждавана и от автора му) чрез детайлното разглеждане на въведените в него български теми. Изтъкнато е значението на В. Берон като християнски мислител, за когото хуманитарното образование има първостепенно значение.

В последния текст от този блок Атанас Грозданов разглежда книгата на Васил Берон „Естествена история“ и по-специално нейната първа, посветена на зоологията част. Авторът е описал детайлно обсъждания дял от книгата, постановките от която е съпоставил със съответните постижения на науката от ХIХ век. Направен е изводът, че Зоологията на българския учен е съчетание от основен фактологичен материал и популярни текстове; съчетание, отговарящо на тогавашното научно ниво.

Третият блок статии е посветен на делото на Иван Гюзелев. В него текстовете са написани въз основа на доклади, изнесени на националната конференция в памет на философа през 2016 г.

Статията на Ангел Стефанов е прицелена да отговори на въпроса защо първият създател на философски системи у нас (в лицето на Иван Гюзелев) остава без свои последователи, без своя школа. Авторът обговаря оценките за неговото творчество в българската философска книжнина и посочва три причини за липсата на философски интерес към системата на Гюзелев днес. Въпреки фактическото състояние на нещата, А. Стефанов прави извода, че макар и самотен, философският остров на Иван Гюзелев се откроява релефно над морето на „така наречената българска философска мисъл“.

Нина Димитрова се спира върху статиите на философа, публикувани в „Църковен вестник“, чийто редактор той е бил в периода 1904-1906 г. Интересът е насочен към ориентираните към сферата на философията на историята негови текстове. Обект на анализ и коментар са идеите на Гюзелев за връзката между религия и обществен прогрес.

Емил Инджов обсъжда просветната дейност на Иван Гюзелев през 70-те и началото на 80-те години на ХIХ век, проследявайки неговото участие в просветните реформи тогава. Посочени и подробно представени са многобройните резултати от дейността на българския философ като министър на народното просвещение.

Последният блок статии е озаглавен „Философски рефлексии върху българската философска култура“.

Бисера Колева коментира просветителския идеал на Марко Балабанов – „един от най-образованите и всеотдайни дейци на българското Възраждане от Цариградския кръг“. Изследователският интерес е фокусиран върху идеята за създаването на български университет във все още политически несвободна България. Авторската теза отдава категорично предпочитание на „здравомислещата“ политическа философия на българския възрожденец в сравнение с революционния идеал за политическа независимост, в резултат на чиято доминация българският напредък се е осъществил непълно.

Камелия Жабилова откроява проблематичното присъствие на Ницше на „острова Славейков“. Нейната теза е, че прочитът му на самотника от Силс-Мария не носи белезите на „правоверното ницшеанство“. Особено интересно е въвеждането на островната оптика, от която са гледани и съпоставяни Ницше и българският му почитател. Акцентът е поставен върху опита на българския поет да извае авто/био/графична-наративна стратегия – опит без аналог в българската литература.

 Взимайки повод от есето на Николай Хайтов „Среща с песента“, Николай Турлаков посвещава усилията си да отговори на въпроса „Що е това – философията с душа“. От проникновения философски анализ на родопски песни са изведени множеството конституенти на тази философия с душа – автентичност, самобитност, родно, близко, митопоетично и т.н. Патосът в статията е философията отново да се сближи с изначалната стихия на народното творчество като условие за всяко автентично философстване. Такова е условието за философията, пазеща в себе си чувство за родно и близко.

В рубриката „Книги и събития“ Радост Петева представя новата книга на Камен Лозев „В навечерието, или другата революция: Готлоб Фреге“, а Александра Трайкова дава информация за проведената ХV национална конференция по етика „Етика и технологичен риск“.

Проф. дфн Нина Димитрова

 

Автор: Сп. Философски алтернативи
26.05.2020 г. 16:41
Посетено: 2099
Етикети: Мартин Табаков, Нина Димитрова, нов брой, Българско културно наследство, 2/2020, Списание „Философски алтернативи“
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/31242-spisanie-filosofski-alternativi-2-2020