Списание "Философски алтернативи" 5/2019

◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание „Философски алтернативи“ 5/2019

Настоящият брой се издава с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ при МОН

Тема на броя: Oбщество, смисъл, промяна

Водеща: Емилия Ченгелова

Социална реалност и социално действие

. Емилия Ченгелова – Модели на поведение в общество с аномия: нормалност или девиантност
. Валери Апостолов – Системи за гарантиране на безопасност и здраве при работа в българската икономика
. Ани Димитрова – Флуктуации на доверието в президентската институция в мандатите до 2017 г.
. Симеон Василев – Ритъмът на Радев и на Хемингуей е светът

Рационализъм, смисъл, ценности

. Malek Hosseini – Wittgenstein on Contentment
. Деница Желязкова – Витгенщайновият антиплатонизъм. Бил ли е Витгенщайн реалист?
. Татяна Батулева – Рози Брайдоти: номадният субект и играта на различията

230 години от Френската буржоазна революция

. Христо Христов – Великата френска буржоазна революция от 1789 г. в рамките на една кратка история на памфлета

Нови книги

. Стефан Пенов – Alium est ergo sum, versus: Cogito ergo sum
. Константин Янакиев – Обяснение, разбиране и извод

Новият брой на списание "Философски алтернативи" ни поднася пъстра палитра от най-нови изследвания и разработки в областта на философията и социологията. И в този брой е спазена традицията за паралелно представяне както на утвърдени имена, така и на млади изследователи, дебютиращи и търсещи признание в полето на социалните науки. Броят на списанието е тематично оформен в четири блока, всеки от които обединява оригинални и богати по своето съдържание текстове. Общата проблематика на броя е ОБЩЕСТВО, СМИСЪЛ, ПРОМЯНА и този общ надслов със своята очевидна абстрактност успява да свърже в една тематична цялост представените текстове. За вниманието на читателя този път се борят текстове, представящи и тълкуващи различни ракурси на социалната реалност и социалното действие. Друг тематичен център е формиран около рационализма, смисъла и ценностите. Специален блок насочва мисълта към осмислянето на Френската буржоазна революция, 230 години след нейното случване, видяна този път в контекста на една кратка история на памфлета. Новият брой ни запознава с две нови монографически изследвания, оценени през очите на утвърдени авторитети във философията.

Първият блок на списанието е посветен на изследванията на социалната реалност и социалното действие. "Модели на поведение в общество с аномия: нормалност или девиантност" на Емилия Ченгелова е текст, роден от опита да се преосмисли реалността на трансформиращото се българско общество и типичните модели на икономическо поведение на индивидите, като се изследват границите на нормалността и девиациите. Текстът приема, че в общество с аномия е вероятно да се развият осем основни модела на икономическо поведение и само един от тях може да бъде класифициран като нормален, докато другите седем модела съдържат различни елементи на девиантност. Авторката смята, че девиантността на индивидите е специфична и се детерминира както от тяхното отношение към културно заложените цели в обществото, така и от предпочитаните средства за постигане на тези цели (легитимни или нелегитимни). В контекста на теориите на девиантно поведение и по-специално в духа на Мъртън, в текста се развива тезата за социалния конформизъм, като единствена нормална реакция на общество в аномия, който съжителства с поведенчески модели, условно наречени иноватори, ритуалисти, оттеглящи се, бунтари, максимизатори, неутрализатори и алтернатори. Ценност на текста е, че той стъпва на богат емпиричен материал, доказващ реалното съществуване в съвременното българско общество на идентифицираните осем поведенчески модела. Статията на Валери Апостолов "Системи за гарантиране на безопасност и здраве при работа в българската икономика" изследва друга група аспекти от функционирането на българското общество, като се фокусира върху необходимостта от изграждането в българските предприятия на адекватни системи по безопасност и здраве. Авторът обръща внимание, че макар създаването на такъв вид системи да е безупречно постулирано в законодателството, практическото му прилагане все още е далеч от желаното ниво. Чрез оценки на работодателите и работниците/ служителите от българската икономика статията разкрива по-важните тенденции в създаването на системи по безопасност и здраве при работа. На основата на анализа на емпиричните оценки се правят изводи за необходимите промени с оглед подобряване на политиките по безопасност и здраве на ниво предприятия. Статията повдига ключови проблеми в областта на безопасността и здравето при работа, като подсказва в кои направления трябва да се насочат бъдещите политики. Ани Димитрова в своя текст "Флуктуации на доверието в президентската институция в мандатите до 2017 г." ни отвежда в политическите измерения на социалната действителност. Авторката е сравнително млада, но с този текст утвърждава трайния си интерес към изследване на президентската институция. Авторката счита, че макар институцията на президента да е относително нова за българската държавно-правна традиция, това по същество е демократичен прочит на фигурата на председателя на Държавния съвет и на монарха в исторически план. Откровено и убедително, авторката се заема да покаже дали след президентската институция е новият „Първи“ или институцията по-скоро е призвана да откликне на очакванията на гражданското общество и ще възприеме съществуващите в демократичните страни стандарти. Според авторката, замислена като равноотдалечена – със заложени в различен обем функции и в трите власти (законодателна, изпълнителна и съдебна), без да бъде власт, президентската институция се разглежда като висш едноличен държавен орган, който черпи своя правен статус и правомощия пряко от Конституцията, като олицетворява единството на нацията и достойнството на държавата. в следствие пряк избор чрез всеобщо избирателно право. Последният текст от този блок е дело на Симеон Василев и носи интригуващото заглавие "Ритъмът на Радев и на Хемингуей е светът". Този текст на пръв поглед изненадва със своето съдържание, но вникването в него разкрива оригинален прочит на потенциалните възможности за осмисляне на социалната реалност. В статията се прави сравнение между журналистиката и стила на Симеон Радев и Ърнест Хемингуей. Тяхната журналистика е отправна точка за творчеството им. И за двамата книгите са съдба. Ако вестникарят Радев, владеещ „изкуството на разговора“, е помогнал на историографа Радев, то кореспондентът Хемингуей е помогнал на романиста Хемингуей. Според автора компасът на Хемингуей е настроен от журналистика към литература, докато Симеон Радев тръгва от журналистиката през дипломацията към историята. По мнението на автора, компасът на тези „трескави роби на момента“ е един по време на техните обиколки из Европа, независимо че Хемингуей ще остане във фотографските спомени на читателите с каскет на главата и моряшка фланела, а Радев с дипломатически цилиндър и бастун.

Вторият блок на списанието е композиран от три философски текста, които по своему търсят и коментират смисъл, ценности и рационализъм. Първият текст е на Малек Хосеини и носи обещаващото заглавие "Витгенщайн за задоволството". Следвайки една бележка на Витгенщайн, в която той говори за “Zufriedenheit” – „задоволство“, и въз основа на други релевантни бележки, авторът привежда богата аргументация, показваща голямото значението, което Витгенщайн отдава на това понятие. Авторът счита, че понятието Задоволство представлява важно свързващо звено между други ключови понятия Живот и Философия в творчеството на Витгенщайн и изразява желания от него начин на живот и на философско мислене. Деница Желязкова в своя текст "Витгенщайновият антиплатонизъм. Бил ли е Витгенщайн реалист?" задържа вниманието на читателя върху Витгенщайн, като разсъждава върху мястото на Витгенщайн в дебата за философския реализъм е интересно. Авторката поставя един основен, но категоричен въпрос: Бил ли е Витгенщайн реалист в неговия Логико-философски трактат? Според авторката, краткият отговор на този въпрос е: „не“. В доказателство на това свое твърдение тя привежда богата аргументация и демонстрира перфектно владеене на семантичната онтология. В авторовото виждане семантичната онтология е форма на репрезентационизъм. Сложните пропозиции се разглеждат като истиннно-функционални на простите, чиято истинност или неистинност се определя от начините, по които те логически изобразяват състоянията на нещата. Ядрото на тази семантична онтология е „образната теория на значението", която трябва да бъде споделена от пропозициите и фактите, които те представят. Третият текст от този блок е дело на утвърдено име в българските философски среди – Татяна Батулева, която ни среща с "Рози Брайдоти: различие и номаден субект". Като споделя тезата на Франсоа Ларюел за хетерогенната употреба на концепта „различие“, който до голяма степен обуславя спецификата на философския ХХ век, авторката разглежда интерпретацията на различието в теоретичната рефлексия на феминистката авторка Рози Брайдоти. Като черпи вдъхновение от диференциалисткия феминизъм, от една страна, и от номадологичния проект, от друга, Брайдоти създава своя оригинална концепция. В статията се анализирани многопосочните роли на различието: първо, в контекста на тезата на феминистката авторка за етапите на феминисткия проект като съвкупност от степени на различие; второ, като елемент, играещ определяща роля в нейната собствена теория за номадния субект и неговото/нейното ставане в постхуманен и постантропоцентричен контекст; трето, в етико-политическите проекции на феминисткия вариант на номадизма, като основа на политиката на локация. Извежда се заключението за позитивната структура на номадния субект като опозиция на класическия субект, от една страна, и деконструирания субект, от друга.

Третият блок на списанието е представен само от един текст, чиято съдържателна стойност е достатъчно богата и провокативна, за да бъде обособен в самостоятелен блок. Христо Христов ни предлага своя прочит на "Великата френска буржоазна революция от 1789 г. в рамките на една кратка история на памфлета". Статията се спира на две основни топики: 1) Френската революция от 1789 г., от която ни делят точно 230 години, и 2) една кратка история на памфлета. Авторът е убеден, че връзката между тези две топики има потенциал да подскаже много за интелектуалната история на модерната политическа мисъл. Аргументацията на автора е вътрешно консистентна и нейното проследяване доставя интелектуално удоволствие. От една страна, тук откриваме водещи насоки в развитието на медиите на писаното слово, които понякога може да предизвикат разнородни и противоречиви мисли у безпристрастния наблюдател, а от друга, се изправяме пред величествената панорама на модерната политическа революция като епохално събитие на пълното отричане на система от религиозни, морални и правни ценности от миналото в името на всеобщата свобода на хората, която е определена като водеща ценност от радикалните просвещенски философи през втората половина на XVIII в.

Четвъртият блок запознава с отзивите за две нови научни книги. В първата рецензия проф. дфн Стефан Пенов ни представя по интригуващ начин публикуваната през септември 2019 г. монография на доц. д-р Веселин Босаков – този път на английски език: ETHNO-RELIGIOUS EXPRESSIONS OF OTHERNESS – CHALLENGES AND RESPONSES (Издателство „ИвРай”, 2019 г., 422 стр.). Изследването на Босаков се състои от Уводни думи, Методологическо въведение и тринадесет модула, всеки един от които поставя различни акценти в проблемното поле, предложено чрез заглавието на книгата. Книгата е социологически израз на философска дилема: Alium est ergo sum, versus: Cogito ergo sum (Другият е, следователно съм; срещу: Мисля, следоватeлно съществувам). Втората книга – Обяснение, разбиране и извод (Explanation, Understanding and Inference) е представена от Константин Янакиев. Това е друг тип философско четиво, което представя интересна аргументация и насочва читателя към нов прочит на традиционни философски понятия.

Приятно четене!

Проф. Емилия Ченгелова