Издания / премиери

Списание „Философски алтернативи“ 2/2019

Тема на броя: Проблеми на световната и българската наука

Списание „Философски алтернативи“ 2/2019

 

◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание „Философски алтернативи“ 2/2019

Тема на броя: Проблеми на световната и българската наука

Водещи: Галин Пенев и Мартин Табаков

 

Фармакология, психология, физикализъм

. Невена Иванова – От синтетична към симпойетична биология: Фармакологичният характер на биотехнологиите
. Радостина Минина – Субективно оправдаване в етиката и епистемологията
. Марта Петрова – Защита на концептуалния елиминативизъм в теоретичната рамка на елиминативния физикализъм
. Роман Харизанов – Философски поглед върху психиатрията
. Petar Dimkov – The Philosophy of Human Cognitive Pharmacological Enhancement: The . Genesis of Pharmacometaphysics

Социалният либерализъм

. Николай Александров – Интервенционализмът като идеологическа основа на социалния либерализъм във Великобритания

Българско културно наследство – родът Берон

. Ангел С. Стефанов – „Логиката“ на д-р Васил Хаджистоянов-Берон – първият български учебник по философия през Възраждането
. Христо Гагов – „Човекът в сравнение с другите животни“ – удивително творение на възрожденската ни натурфилософска мисъл
. Мартин Табаков – Ролята на Васил Хаджистоянов-Берон за духовното развитие на България и интегрирането ѝ в европейската култура
. Нина Димитрова – Приносът на академик Богомил Берон за въвеждане на европейски социални ценности в България

Книги и събития

. Нонка Богомилова – Диалогът „Изток-Запад“: религиозни и културни аспекти
. Коста Бенчев – Една историко-систематична монография от проф. Николай Милков
. Мария Грозева-Минкова – Рекламата – един по-различен поглед
. Антоанета Николова – Световен конгрес по философия, Пекин – впечатления и размисли

 

Първият блок е посветен на епистемологически въпроси, възникващи в интердисциплинарни или иновативни области на познанието. Невена Иванова търси изход от познавателно-властовите структури, утвърдени от синтетичната биология в една отворена комуникативна система, разнообразяваща компютърното биомоделиране. Отчасти това я доближава до социологията на знанието у Макс Шелер. Една от тревогите на автора е породена от тенденциите към алгоритмизация на живота чрез биокодове, а оптимистично очакване поражда възможността за „приобщаваща диахронизация, създаваща условия за обмен и сътрудничество между разнородни инстанции с цел творческо усвояване на новите технологии“ (Иванова), една биополитика наречена симпоетична биология.

Радостина Минина очертава едно епистемологично поле, граничещо с когнитивната психология, от една страна, и с прагматистката теория за съмнението и вярата, от друга. Основният въпрос е какъв е епистемологическият статус на вярванията и очевидностите, съставящи субективно оправдание на твърдения. Отговорът му обуславя възможността за интегрално познание: „Съмнението и информираността относно ефектите на мисленето (ефектът на ореола, на заместването и когнитивната леснота) са начините, по които можем да бъдем сигурни, че мисленето ни не е попаднало под влиянието на предубеждение. Подобно на данните от изследванията на Канеман и Тверски, смятам, че е необходимо наличието на второ ниво на познание, което да прави своеобразен мониторинг по отношение на мотивацията на субекта при вземане на решения и формиране на съждения“ (Минина). В тесен смисъл авторът предлага критика на логически обоснованите предубеждения.

Марта Петрова последователно излага теориите на понятието и техните аргументи в защита или опровержение на концептуалния елиминативизъм. Наследеният от Хегел концептуален онтологизъм е доведен до несъстоятелност от различни теории, свеждащи понятията до информационни атоми, символни структури, контекстуални функции. Основанията на концептуалния елиминативизъм са лингвистични: „разглеждат се само изреченията, включващи ментални предикати, обозначаващи състояния, същности и т.н., до които нямаме достъп от трето лице, а само чрез интроспекция“ (Петрова). Позитивните резултати на изследването са принос към съвременното направление на постметафизическото мислене.

Роман Харизанов се фокусира върху интердисциплинарните отношения между философия и психиатрия, опирайки се на тезите на елиминативния материализъм относно природата на психичното. Два са основните времеви модуса: настоящето и бъдещето, съотношението между които изгражда различни жизнено-психологически стратегии и типове и съответно поражда психопатогенна среда при невъзможност да се балансира между тях. Футурофилията, казано на езика на психоанализата, изгражда принципа на реалността, на ангажиментите, плановете, социалните роли и свързаните с тях отговорности, или общо взето сферата на дисциплинираното пространство и време. От друга страна е презенсофилията, в която се обособява принципът на удоволствието и „свободната игра“, или сферата на празничното време. Двете са в различно съотношение в различните психози.

Петър Димков навлиза в една иновативна област от биоетиката – фармакологичната стимулация на когнитивните способности, като поставя въпроси за моралната отговорност от употребата на такъв тип стимуланти. Темата е част от хуманитарния диспут около постчовешкото ни бъдеще и обсъжда прилагането на фармакологични биополитики. Постчовешкото бъдеще в случая трябва да създаде постчовешки науки като фармакометафизиката. В крайна сметка се обoсобява полето на приложение на една дисциплина, която възниква на почвата на новата постчовешка форма homo pharmacos, в което автора набелязва липсата на ценностен хоризонт. Поставят се биоетични въпроси като рискът от странични ефекти при употребата на когнитивен допинг и как биохимичните агенти подменят автентичността и свободният избор. Става ясно и че употребата на невростимуланти откъсва съзнанието от естествената му спонтанност, като го подчинява на една принудена спонтанност.

Като втори блок е обособена статията на Николай Александров, в която той проследява диахронно и синхронно теоретичното съзряване и политическото осъществяване на доктрината за „третия път“ или социалният либерализъм във Великобритания. Решаващо за това е развитието на държавен сектор в икономиката на социалното осигуряване и въобще политиките на държавна намеса в разпределението, без при това да се намаляват потенциите на капитала. Авторът заключава, че благодарение на усилията на Кейнс и Бевъридж „Великобритания се превръща в социална държава, закрепила това като норма не само в законодателството, но оттам и в сферата на вътрешната политика. По този начин Джон Кейнс остава в историята като автор на концепцията за нова икономическата политика, а Уилям Хенри Бевъридж остава в нея с приноса си за практическото разработване и въвеждане на системата за социално осигуряване, чрез която държавата получава инструмент за насочване на отчислените в нея средства към реализацията на общия социален интерес и социално-икономическия прогрес на странатa“ (Александров).

Третият блок е посветен на значението на културното наследство на рода Берон за включване на България в сферата на европейската философия и култура. Чл.-кор. Ангел Стефанов осмисля приспособимостта на българския език към философската концептуалност в творчеството на Васил Хаджистоянов Берон. По-специално се обсъжда доколко може да се говори за влияние на Кантовата трансцедентална философия върху Логиката на Васил Берон. Критикуват се някои ранни рецепции на Бероновата Логика в полза на тезата за реалисткия характер на Бероновата гносеология.    

Христо Гагов обръща вниманието си към книгата на Васил Берон върху човешката анатомия и физиология в контекста на националното Българско възраждане. Книгата напуска жанра на обикновен учебник по посочените дисциплини и се разгръща в своеобразен наръчник по сравнителна анатомия и социална медицина. В статията на проф. Мартин Табаков Васил Берон е представен с приносите си за изграждане на национално самосъзнание на българина и с делото му като участник в редица учредителни събрания по институционалното изграждане на българската държавност. Проф. Нина Димитрова представя заслугите на друг член на рода Берон – проф. Богомил Берон – за нравственото съхранение на националното ни тяло, в борбата му срещу проституцията и смъртното наказание в следосвобожденска България.

Книжка 2/2019 завършва с отзиви по повод на книги и събития: Проф. Нонка Богомилова за диалога „Изток-Запад“; Коста Бенчев за една историко-систематична монография на проф. Николай Милков; един нов поглед към рекламата от Мария Грозева-Минкова и събитието на Световния философски конгрес в Пекин през очите на Антоанета Николова.

Гл. ас. Галин Пенев

 

 

Автор: Сп. Философски алтернативи
03.06.2019 г. 16:52
Посетено: 423
Етикети: Мартин Табаков, нов брой, списание Философски алтернативи, Галин Пенев, Проблеми на световната и българската наука, брой 2/2019
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/29790-spisanie-filosofski-alternativi-2-2019