В новия брой на вестник "К"

◊ АКЦЕНТИ

• Пианистката Елена Башкирова пред Екатерина Дочева:

"Да се занимаваш със звука, да търсиш своя звук, това е много важно. Познавам много млади пианисти, които нямат свой звук. И не разбирам защо. Звукът - това най-вече е глас, това е твоят глас. Разбира се, че при различните композитори балансът ще е различен, но има определено вокално звучене, което ти лично предпочиташ, ти лично искаш. И при струнните всеки има персонален звук. При нас, пианистите, е по-сложно, защото ние сменяме инструментите и аз днес, например, не съм сигурна, че ще мога да постигна всичко, което искам. Но, разбира се, ще се опитам."

• Геновева Димитрова за Ален Делон:

"След 86 роли в киното и двайсетина в телевизията, 4 режисьорски опита („За кожата на едно ченге”, 1981, „Победителят, 1983 и „Шокът”, 1983, заедно с Робин Дейвис, и телевизионната постановка „Любовни писма”, 2002), няколко сценария (в съавторство) и шумна слава, Ален Делон отдавна не е просто красавец и звезда, а неразривна част от голямата история на киното. Роко, Пиеро, Джеф Костело, Сифреди, Джино Страблиджи, барон дьо Шарлю, Казанова, още ченгета, бандити, любовници, белязали киното с харизма, мъжественост, талант... Хашлашката хубост на младия Делон постепенно отстъпва място на бръчките – пак е хубав, но излъчва драматизъм и респект. И сега е прекрасен – старостта му отива. Без да е изучавал актьорско майсторство, Ален Делон с интуицията на хищник преминава от благородството на обречен сладур към цинизма на злодей, от романтичната усмивка към психологичното проникновение, от баналните уловки към интелектуалното предизвикателство. Нещо повече – инструментариумът на актьорската му техника се превръща в еталон."

• Джаз певицата Мирослава Кацарова в разговор с Марин Бодаков:

"Моят личен манифест относно джаза е свързан с убеждението, че той е повече от музика, той е философия и modus vivendi, символ е на добрия вкус към всичко - поведение, говорене, отношение към хората, към свободата и достойнството им. Открай време джазът е бунт, съпротива срещу расизъм, тоталитаризъм, изобщо срещу злото с различните му лица. Затова мисля, че през музиката можем да влияем на света и от нас зависи как той ще се променя. Възпитана съм с много любов, с Чехов и думите му, че у човек всичко трябва да е прекрасно. В младежките си години мислех, че съм способна на съвършенство, че не приемам слабостта и не прощавам грешките си, докато един ден не излязох на сцената, за да изнеса първия си самостоятелен концерт. Осъзнах, че светът щеше да е кошмарно място, ако не беше музиката, а и изкуството. Заради музиката си дадох сметка, че магията не е плод на съвършенства, а е необяснима, неразбираема, „неуловима и тайнствена като утринен въздух“, както някога бях чела за вихрогоните в „Семейство Глас“. Иначе сигурно изкуството щеше да е стерилно, хладно и отблъскващо разбираемо. И така, всеки път заради музиката осъзнавам нещо, което Дейвид Бърн е казал брилянтно: „Този свят не е логичен, той е песен.”

* * *

Преди в петък да влезе в разпространителската мрежа из цялата страна, още в четвъртък следобед вестник "К" може да бъде намерен в следните софийски книжарници: "Български книжици", "Нисим", "Къща за птици", "Гринуич", "Хеликон", книжарницата под НАТФИЗ и др.

Може да се чете онлайн на www.kweekly.bg