Нов брой на вестник "К"

◊ АКЦЕНТИ

• Разговор на Никола Вандов с проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев по повод на 30-годишнината на Театрална работилница „Сфумато”:

"В конюнктурите на пазара спектакълът от творба се сведе до стока на сергията. Културен продукт, така се казва вече. Неизбежно е и не това е най-лошото. За стратегии като „Сфумато“ (те се броят на пръсти в света) проблемите идват от пренебрегването на процеса за сметка на бързия резултат и лесното (доходно) разпространение на продукта. Количество и приходи за сметка на качеството." (Младенова);

"Продължаваме да се стремим към „живия театър” (по Питър Брук), да не допускаме в „Сфумато” проявленията на „мъртвия”. Ожесточено сме критични към себе си, към другия, към актьорите си, към целия работен екип на „Сфумато”. (Добчев);

• Разговор с Кирил Златков, куратор на изложбата „Нова българска типография II”:

"Шрифтът, освен графика, нарисувани букви, е и софтуер, вие го инсталирате на вашия компютър. В българския език думата за графиката на буквите и дигиталния продукт е една и съща. В повечето европейски езици има поне две различни думи. По отношение на графиката – буквите трябва да имат единна логика на графичната постройка – общ дуктус и стилово единство. Тези неща се учат. Но все по-често се търсят интуитивно, все по-малко хора имат способността да се задълбочават.";

• Разговор с руската писателка Мария Степанова преди гостуването й в София и Пловдив по повод на българския превод, дело на Здравка Петрова, на романа й „В памет на Паметта”, издание на „Жанет 45”:

"В ситуация, когато условното мислене, работата за бъдещето или дори обикновеният интерес към бъдещето стават нещо като сляпа зона, обществото е принудено да разговаря на езика на миналото. И всички блестящо го овладяха - от Тръмп, който обича да поприказва за врагове на нацията, без и представа да има какво и кого цитира, до телевизионните водещи и журналистите от Путиновите медии. На сайта Медуза публикуваха такъв тест: бяха разбъркани цитати, взети от текстове, публикувани в условни „Правда” и „Щюрмер” през 30-те години, и от днешни руски държавни медии. И трябваше да отгатнеш от коя епоха е даден цитат. Е, аз се изложих на този тест: практически няма разлика – и езикът на трийсетте или петдесетте се възпроизвежда мотамо, и това не е стилизация, а нещо друго. Опашката размахва куче, езикът на омразата сам се възпроизвежда. Но тук има и друг проблем – езикът и типът мислене на хората, които се противопоставят на десните завои, също често зависят от миналото, обръщат се към миналото в търсене на обяснения и изходи. Да речем, когато сравняваме Путинова Русия ту с Ваймарската република, ту с режима на Чаушеску, проверяваме коя година сме по историческия календар – 1933-а или 1937-а."

• Петър Краевски за състоянието на хумора преди и сега:

"Фейсбук бързо фолклоризира авторовите инвенции. На какво се смеем днес? На човек, изпадал във фарсова ситуация. Това е презрителен смях. Нямам нищо против мятането на Рачков по сцената. Едно реалити забавлява, но то не е художествен факт. Надявам се да придобием отново вкус към постигнатите текстове, където майсторството има значение. Иска ми се да развием повече глад за сатира от рода на Станислав Стратиев, Мирон Иванов, Йордан Попов, Ясен Антов, Кръстьо Кръстев, Марко Ганчев и младите им последователи… Това е хоризонтът. Борбата е за горницата. Защото хуморът не е културен спам."

* * *

Преди в петък да влезе в разпространителската мрежа из цялата страна, още в четвъртък следобед вестник "К" може да бъде намерен в следните софийски книжарници: "Български книжици", "Нисим", "Къща за птици", "Гринуич", "Хеликон", книжарницата под НАТФИЗ и др.

Може да се чете онлайн на www.kweekly.bg