Нов брой на вестник "К"

◊ АКЦЕНТИ

• Проф. Инна Пелева за романа „Свети Вълк” на Елена Алексиева, носител на Голямата награда в конкурса за Националната литературна награда за български роман на годината "13 века България" 2019:

"Безжалостен и в същото време говорещ откъм пощадата, саркастичен и заедно с това искащ милост за всички нас („ний всички сме деца на майката земя”), последният роман на Елена Алексиева е важен текст. И понеже, без да губи чертица от лицето си, звук от единствено своето си, застава в някакъв смисъл до „Камбаната” (Недялко Славов, 2016) и до „Мир вам” (Емилия Дворянова, 2018). Макар тези пък двата опуса да са толкова различни един от друг, макар „Свети Вълк” да е чужд на всяко от споменатите произведения и като тип интелект, диктуващ писането, и като азова стилистика. Защо тогава, настоявайки на отделното и уникалното, все пак виждам „синтаксис”, обвързващ трите творби? Защото, бидейки на създателите си, бидейки себе си, те са и още нещо: силни инкарнации на духа на времето-и-мястото, отговори на сегашна тукашна потребност от кураж и подкрепа, поемане на мисия.

„Хайде-хайде, писането не е това, не е заради среща с другите, а единствено заради срещата със себе си, то е егоцентризъм, удовлетворяване на личностна необходимост!” Не се бой, когато текстът се окаже събитие отвъд избора и представите на автора. Хората всичко разбират и въпреки подробностите, са истински благодарни."

• Катерина Б. Кокинова по повод на 120-годишнината от рождението на Владимир Набоков:

„Второ: защото...“ „Колкото и да е странно, една книга не може да се чете, тя може само да се препрочита“. Императивът на повторния прочит у Набоков е не само заявен инструктивно в манифестната му лекция „Добрите читатели и добрите писатели“, но е и изпълнен перформативно в разказа „Кръг“ (1934). Началното „Второ: защото...“ открива липсващ контекст, отсечена каузалност, ограничена линеарност. Първият ефект от тази двойна ограниченост е възможният опит за активно и креативно набавяне на каузалност. Така, преди да се продължи четенето, липсващата първопричина би могла да бъде реконструирана – откъм изградения контекстуален модел на емигрантството и изгубената младост – около носталгията по миналото и Русия, „бесен копнеж“ (тоска) и „тъга“ (грусть)..."

• Как Киев стигна до езика:

"За първи път след Майдана проблемът за украинската идентичност се изкачи в челото на класацията за най-остра политическа дискусия. Кой ще подпише закона, приет от Радата - изгубилият Порошенко или победилият Зеленски? Дискусията, която се разгърна в обществото във връзка с гласувания в Радата закон „За осигуряване на функционирането на украинския език като държавен”, доля масло в огъня на още неутихналите спорове след президентските избори. От години се знаят невралгичните места, предизвикващи разногласия. Върху тях обикновено политиците наблягат, за да мобилизират собствения си електорат.

Онези, които са „за” закона, наричат документа исторически и сред другите аргументи излагат следната причина: в хибридната агресия на Русия срещу Украйна ролята на украинския език е един вид оръжие за защита на независимостта на страната и нейния суверенитет. Пресен пример – „паспортният” указ на Путин и подготовката за изпълнението му в окупираната част на Донбас. „Първо бабичките крещят, че се страхуват от насилствена украинизация, после на помощ на бабичките пращат през границата БМ-21 Град. Искате ли това да продължи в други райони, докато стигне до Киев?” – се пита реторично в задачата."

• Доц. Жана Попова за шоуто на Слави Трифонов:

"Слави Трифонов не успя да превъзмогне най-големия си страх – да не би да не го разбере народът. Впил се е в тази мантра за „народа“, който го обича и гледа, за народа, когото разбира най-добре от амвона на телевизията, за неговия телевизионен народ. Това умопомрачително вярване, че народът стои зад твоите мисли, е пагубно за забавлението, което иска да прави. Онова, което обърква Слави Трифонов, е преценката му, че ако изкара милиони на стадионите, това значи, че е прав. Опиянението от подкрепата на този телевизионен народ обаче проваля и забавата, и тъгата в неговото телевизионно шоу."

* * *

Преди в петък да влезе в разпространителската мрежа из цялата страна, още в четвъртък следобед вестник "К" може да бъде намерен в следните софийски книжарници: "Български книжици", "Нисим", "Къща за птици", "Гринуич", "Хеликон", книжарницата под НАТФИЗ и др.

Може да се чете онлайн на www.kweekly.bg