Нов брой на вестник "К"

◊ АКЦЕНТИ

• Цигуларят Николай Минчев в разговор с Екатерина Дочева:

„Мисля, че отношението към това, което правим, се промени. Сякаш изчезна уважението към труда ни. Преди време беше кощунство някой да се изкашля в залата. Сегашната ситуация вероятно се дължи на липсата на подготовка, на възпитание, а то започва от съвсем ранна възраст. Когато започнах работа във Вупертал, се правеха детски концерти със специално подбрана програма – „Петя и вълкът” или нещо подобно, а на сцената хората бяха повече, отколкото в залата. Самите музиканти от оркестъра репетираха съвсем формално и казваха: „Хайде, утре на концерта ще го изсвирим по-хубаво”. Не ставаше обаче по-хубаво. Бях съвсем млад и като погледнех в залата, ми се искаше да потъна в земята. Двайсет години по-късно ситуацията е съвсем различна – не се намират билети за тези концерти, но и цялата концепция за тях е променена.”;

• Марин Бодаков за 100-годишнината на поета Александър Геров:

„Бих сравнил поетиката му единствено с адронен колайдер. Не мога да си представя по-голямо ускоряване на човешкото съзнание, на българското езиково съзнание - на границата на нормата. Тогава, когато сам за себе си си наркотик. Когато съвестта ти е наркотик. Предполагам, че това „препържване“ на мозъка е качвало мисленето на Геров на качествено нова степен. Че постигнатата посредством дистанцията безцеремонна яснота е успокоявала тревожната му мисъл, тревожното му тяло.”;

• Владимир Игнатов, съставител на сборника „Разкази и повести” от Константин Константинов:

„Въпреки известната недооцененост, която съпровожда образа на Константин Константинов още приживе, а и днес, това творчество е неотменима част от развойните процеси в българската литература – особено в идейно-естетическия контекст на междувоенния период. Днес доминиращото направление е друго, водещите поетологични модели са по-различни. Но без отнесеност спрямо традицията – независимо дали в порядъка на приемствеността или на разграничаването, оттласкването, – литературният живот не би бил твърде пълноценен. А за своето време категоричен принос в него има тъкмо авторът на „Кръв” и „Птица над пожарищата”;

• Забележки на Любомир Халачев към „Проект на програма за стимулиране на инвестиции във филмовата индустрия в България“:

„Мисля, че е крайно време да мобилизираме възможностите на СБФД, да обединим разпръснатите си редици, за да покажем на обществото кои сме ние, какво искаме и защо го искаме. В противен случай не трябва да се сърдим, че всеки, който има някакви интереси, се опитва да ги оправдае с нашето съществуване.

А що се отнася до „Проекта на програма за стимулиране на инвестиции във филмовата индустрия в България“, с който започнах тези разсъждения, имам усещането, че Програмата е написана с цел колкото се може по-бързо да се усвоят едни пари. Моето предложение, уважаеми колеги, е ние категорично да откажем да участваме в тази дейност под какъвто и да е предлог. Днес едно правителство приема тази програма, след две години, ако се докаже, че няма нужната ефективност, друго правителство ще каже, че ние сме отговорни, защото по наше настояване е създадена идеята за тази програма.”

 * * *

Преди в петък да влезе в разпространителската мрежа из цялата страна, още в четвъртък следобед вестник "К" може да бъде намерен в следните софийски книжарници: "Български книжици", "Нисим", "Къща за птици", "Гринуич", "Хеликон", книжарницата под НАТФИЗ и др.

Може да се чете онлайн на www.kweekly.bg