Нов брой на вестник "К"

◊ АКЦЕНТИ

В брой 16 на вестник „К” четете:

• Ангелина Петрова за 70-годишнината на Пламен Джуров:

Той е сред композиторите, открили отправната си гледна точка в срещата на авангардното и постмодернизма, откроява се с противопоставянето спрямо пошлостта и социалните ограничения в музикалната култура. И в творчеството си, и в постиженията си, и в битието си на един от най-активните диригенти, ръководител на „Софийски солисти“ повече от три десетилетия, той оглежда/внушава и разкрива и границите, и перспективите в срещата на ХХ и XXI век. Този композитор се афишира рядко. Не е лесно да го накараш да говори за създаденото от него, за наградите и премиерите, за постиженията на сцената, особено за съкровеното в поетиката си. Рядко говори и за тоновата си философия, която несъмнено изпълва подтекста на заразителната му музика. В погледа към пътя ще открием не само поредност от успехи, промени и метаморфози, несъмнено положителни насоки в културните пейзажи днес, но и присъствие на непрестанно живеещ в динамика автор, който търси и говори „многото езици“ на своя съвременник.

• Светлана Нейчева за „Краят на играта”, оперното завещание на Дьорд Куртаг:

"Краят на играта" получи оперното си кръщение в Амстердам  шест десетилетия след първите представления на пиесата от Самюъл Бекет в Париж през 1957. Тогава в залата е бил и бъдещият автор на Fin de partie (2018). Дьорд Куртаг (1926), последният жив композитор от генерацията на следвоенния авангард, е в напреднала възраст и това не му позволи да чуе на живо резултата от парижкото си вдъхновение за цял живот. В крайната фаза от подготовката на двойната световна премиера в Scala di Milano (15 ноември 2019) и De Nederlandse opera (8 март т.г.) за Будапеща са пътували диригентът Маркус Щенц и четиримата изпълнители: Фроде Олсен (бас) в ролята на Хам, баритонът Ли Мелроуз (Клов), Хилъри Самърс, алт (Нел) и тенорът Леонардо Кортелаци (Наг). Режисьорът Пиер Оди е чакал събитието, откакто е поел интендантството на оперната къща в Амстердам през 1988 година и особено през последните шест години, казва той, когато композиторът е работил върху партитурата с текста от „несъмнено най-добрата пиеса от Бекет“.

• Разговор с Брита Петерс, ръководител на проекта „Урбанистични изкуства в Рур”:

"Ключовата дума е „Територии”. Става дума за отношението между идентичност и територия. От една страна, това има много общо с региона: 53 града, три административни района и прочутото тесногръдо мислене, че твоето населено място е най-значимото, което, за съжаление, много пречи. В същото време, териториалното определяне и отграничаване е голяма, световна тема: през пролетта на 2019 г., когато ще се проведе изложбата, „Брекзит” вероятно ще се е осъществил, макар все още да се надявам това да не се случи. Тогава ще станем преки свидетели как отново се издигат стени и как в световен мащаб движенията в подкрепа на идентичността печелят все по-голяма популярност. По тази тема позициите на художниците са много различни. Освен това, моята цел не е поканените артисти да работят по проблема, използвайки научен апарат, а проектите им да предложат вълнуващ прочит на понятието „Територии”.

• Валентин Калинов за превода си на Джорджо Агамбен:

"Извънредното положение (Homo sacer II.1) и Stasis (Homo sacer II.2) стоят като че ли най-близо до онова първично ядро, от което израства целият проект – изследването на радикалната политизация на биологичния живот, в която Агамбен вижда формиращата парадигма за цялата западна политическа традиция. Особено значение има Извънредното положение – дръзка, въздействаща книга, написана на езика на тревогата, която задълбочава анализа на едно централно за мисленето на Агамбен понятие (въведено от Карл Шмит) – понятието за изключение/извънредност, и го свързва с диспозитива на извънредното положение. Тук-и-сега, в сърцето на нашето настояще, това е изключително нужна и истински важна книга: изправени пред една все по-(био)технологизирана власт, която не знае предели в интервенцията си върху индивидите (бих дал пример с Китай) и която прониква до най-интимните места на тяхното съществуване, имаме нужда от език на устоянието: прецизен и безкомпромисен. Тъкмо тук се появява Агамбен. „Извънредното положение днес е станало правилото”: фразата на Бенямин се отнася до раждането на фашизма и нацизма, но Агамбен убедително показва, че и днес тя си остава в сила."

 * * *

Преди в петък да влезе в разпространителската мрежа из цялата страна, още в четвъртък следобед вестник "К" може да бъде намерен в следните софийски книжарници: "Български книжици", "Нисим", "Къща за птици", "Гринуич", "Хеликон", книжарницата под НАТФИЗ и др.

Може да се чете онлайн на www.kweekly.bg