Нов брой на вестник "К"

◊ АКЦЕНТИ

В брой 13 на вестник „К” четете:

• Художничката Моника Попова в разговор с Кирил Василев:

”Научих, че има нещо много андрогинно в творчеството ми, че има нещо брутално, което не е характерно за женското изкуство. Когато човек започне да проявява и двете си същности в работите си, защото ние ги носим у нас, тогава нещата стават много интересни. Цял живот съм се стремяла към този баланс. И в живота е така. Аз съм много жена, но не мога само по женски, липсва ми нещо. Хем майчинството е извънредно изнесено в мен, хем в реалността действам като войник. Никога не мога да проявя слабост, никога не мога да се оплача. Винаги казвам, че всичко е наред. Това личи и в работите ми.”

• Документалистът Тонислав Христов за доверието в снимачния процес:

„То се постига, когато живееш с хората известно време. И не мисля, че камерите или осветлението могат да ги изплашат, когато са на правилното място в емоциите си. И в Сатовча в „Истории за храната и душата“ беше същото. Много важна за мен е мотивацията, когато тръгвам да правя филм. Ако нямаш причина точно ти да си режисьор на този филм, не трябва да го правиш.”

• Екатерина Дочева за фестивала „Мартенски музикални дни”:

„Не е никаква тайна, че близо три десетилетия „Мартенски музикални дни” за всички артисти, които участват в него, за критиката и за журналистите се свързват най-вече с името на музиколога Ива Чавдарова. През годините, свидетел съм, многократно имаше нечистоплътни набези да се „усвои” фестивалът, да се промени, да се направи масов, „жанрово разнообразен”, дори се прокрадна, слава Богу, без успех, безумната идея фестивалът да се премести в русенската Арена с популярни концерти за широка публика и повече приходи. Надделя обаче кметският разум и засега този класически форум и на 59-ото си издание удържа традициите си и високото си равнище.”

• Преводачът Манол Пейков за работата си над Ферлингети:

„Преводът на поезия е пресъздаване, но на различен език. Защото стихотворенията често говорят с формата си точно толкова, колкото и със съдържанието, че дори и повече (под форма тук разбирам ритъм, рима, подредба върху страницата, вътрешни пулсации, изговорни особености, звукови струпвания и всякакви други дивотии, с които поетите обичат да си играят, понякога дори и несъзнателно). И докато при класическата форма пресъздаването на чужд език, макар и трудно, е относително линейно и до голяма степен предсказуемо, в съвременната поезия (или поне в онази част от нея, която не е чиста проза – тук отново перифразирам Ферлингети) игрите с формата често са на по-скрито, по-дълбинно ниво.”

• Геновева Димитрова се сбогува с Георгий Данелия:

„През 1993 Георгий Данелия бе в София и показа „Настя”. Разговаряхме и той сподели: „Трагедията е, че се смениха идеалите. Навремето, когато завършвах института, всички се тълпяха да учат физика – професия с бъдеще, с високи заплати... А сега, още 13-14-годишни, младежите искат да станат я рекетьори, я политици. Да си инженер, днес изглежда някак глупаво, почти същото се отнася и за лекарите. Е, някои се устройват добре, но никой медик не може да достигне лустрото на момчетата от луксозните коли – при това, не става дума за собствениците им, а за шофьорите. Поколенията се сменят, но мен сериозно ме занимава проблемът с бъдещето на нацията. При появата на богаташите парите се разпределят и сред техния обслужващ персонал – в момента в Русия има страшно заможни строители, тъй като им строят вили и апартаменти, автомонтьори, тъй като поддържат разните им там ролс-ройси, мерцедеси и т. н. Кой е луд да се занимава с кинорежисура или с хуманитарни науки? Само фанатиците. Интелектуалните професии не само не са уважавани, те просто изглеждат излишни сред цялата тази духовна пустош. В такъв момент е застрашено развитието на обществото, обречено е на гибел“.

* * *

Преди в петък да влезе в разпространителската мрежа из цялата страна, още в четвъртък следобед вестник "К" може да бъде намерен в следните софийски книжарници: "Български книжици", "Нисим", "Къща за птици", "Гринуич", "Хеликон", книжарницата под НАТФИЗ и др.

Може да се чете онлайн на www.kweekly.bg