Издания / премиери

Списание "Философски алтернативи" 1/2019

Тема на броя: Философия на религията и религиознание

Списание "Философски алтернативи" 1/2019

 

◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание „Философски алтернативи“ 1/2019

Настоящият брой се издава с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ при МОН

Тема на броя: Философия на религията и религиознание
Водещи: Стефан Пенов и Людмил Петров

 

Философия, психология и социология на религията

. Стефан Пенов – Философията като логика и метафизика – системно и методологично превъзходство над науката, теологията и религията (Философия, религия, наука и светоглед)
. Людмил Петров – Понятието „Логос“ във философията на Мартин Хайдегер и Григорий Палама
. Веселин Босаков – Контекстуализиране на отношението към исляма в България – поглед назад
. Севделина Николова – Карл Г. Юнг и гностицизмът – от червената нишка до „Червената книга“
. Сергей Методиев – Въпросът за свободата на волята и съвестта
. Цветелин Ангелов – Философски интерпретации на християнството

История на философията и религиознание

. Нонка Богомилова – Двете религии: историко-философски интерпретации

Философско четиво с продължение

. Сергей Герджиков – Неопределеността на превода и лингвистичната антропология (част 2)

Дебюти на млади учени

. Христина Петрова – Концепцията за „битието-дар“ в религиозно-философската система на радикалната ортодоксия
. Катерина Кацарска – Неравенства според вида на трудовия договор при млади хора от български, ромски и турски етнически произход

Философска топография

. Емил Димитров – Философите на Кордоба

 

В първия раздел са представени публикациите на секция “Религия, вярвания, светоглед“ по темата на новия пореден Научно-изследователски проект – „Религиозна идентичност и светоглед“. Статиите на броя се отличават от една страна с висок философски професионализъм и задълбочено познаване на предмета на изследване, а от друга – са написани увлекателно и четивно. Проф. дфн Стефан Пенов разглежда отношението между философия, религия, наука и светоглед. Философията и религията са тези, които могат да синтезират и да проникнат в иначе недостъпни за науката области на трансцендентното. Задача на науката е да се занимава с естествените откровения, тази на религията - със свръхестественото и религиозния култ; но само философията може да посочи мястото на човека в йерархията на битието и да има концепция за света като цяло. В науката обаче винаги има дози „наивен реализъм“, тя още е безкраен път без окончателни резултати, разделена е на сектори и не може да покрива целия универсум, а ученият изключва себе си като субект от познавателния процес. Религията и нейната “теория“ – теологията, не използват доказателство и движение от мисловната абстракция към конк­ретното, а пред­полагат субективни ценности или единичното и особеното в понятията си, което ги отдалечава от системността на философската категориалност, съществената всеобщ­ност и изводимост. Студията акцентира върху идеите на философската традиция на Платон и платониците, Габирол и Маймонид, ангелския доктор Тома Аквински и томистката доктрина на Лувенската школа, Хегел и Уайтхед. Водещи тук са категориалният анализ на гръцки, иврит, латински и български; принципите на диалектическата логика, концепцията за субстанцията-субект и философията като субординираща истина и за двете или общ субект на два противоречиви предиката с единство в основанието и детерминацията. Гл. ас. д-р Людмил Петров осъществява своеобразен диалог през вековете между Григорий Палама и Мартин Хайдегер, изкусно боравейки с техните понятия, без от това да се губи собствената му позиция, и демонстрирайки прекрасно познаване на съчиненията на двамата автори, а и не само на тях. Доказателства и изводи на високо теоретично ниво. Професионално и в дълбочина е направен анализ на концепциите за Логоса в творчеството на Григорий Палама и Мартин Хайдегер. За Хайдегер логос е „събиране” на битието от неговото разкриване в съществуващото като възхождащо царуване и като такова събиране понятието винаги подразбира и встъпване във връзка със същото. При Палама на човека като Логос е свойствено едно почти свещеническо посредническо положение между Бога и творението: като го събира и обединява, той го довежда до общуване с божествения живот, когато самият той встъпва във връзка с Бога, който низхожда към него, пише авторът. Доб­рото познаване на философските източници, Свеще­ното писание и триадологичното богос­ловие с концепциите за божествените енергии, кенозиса и синергията на лич­ността са от полза за авторовото изложение. Доц. д-р Веселин Босаков показва, че конфликтният потенциал на наложените сходства на Балканите е много по-го­лям, отколкото на взаимно приетите и следвани различия. В това социо-културно пространство три световни империи с различни етнически, религиозни и езикови общности съжителстват през вековете. Оттук следва, че и мюсюлманинът не е чужденец. Напр. в “българската представа“ доминира специфичен синтез на етнически, религиозни, културни и езикови различия. Това възприятие на исляма съществено се различава от европейското и в още по-голяма степен от проектиращото се в глобален мащаб разбиране на съвременния ислям. В България отношението към исляма дори е показател за отношението към религията и важна съставна част от симптоматиката на посттоталитарната криза и направленията, в които се търси нейното решение. Гл. ас. д-р Севделина Николова с голяма вещина разглежда проблема доколко иманентен е гностицизмът за самата теория на Юнг за архетиповете. Авторът с оригинален подход промисля този проблем през спора на Юнг с един друг емблематичен мислител, какъвто е М. Бубер. Аргументирано са показани иманентно християнските корени в светогледа на бащата на аналитичната психология въпреки външните сходства с гностицизма, а размишленията на автора носят много повече белезите на собствено християнската проблематика. Задълбочено се проследява и осмисля отношението на бащата на аналитичната психология към гностическите текстове и принципи, чрез които според него е възможно преодоляването на пропастта, създала се между съзнаваното и несъзнаваното и разширила се до опасна светогледна дезориентация и разкриването на цялостната личност. Авторката по увлекателен начин ни представя идейните основи, върху които бащата на дълбинната анализа прави опит за реабилитация на усещането на непосредствената причастност към божественото, както и на възможността то да бъде търсено в дълбините на човешката душа – възможността да се влезе в досег именно с тези дълбинни пластове на несъзнаваното, където, макар и трудна и рискована, може да бъде осъществена срещата му с архетиповете за Бога е „Аз“-а. Именно във връзка със спора между Юнг и Бубер авторът прави и най-сериозното и централно за статията си откритие, че не гностицизъм, който толкова често е споменаван, е причината за споровете между тези двама дълбоки мислители, а принадлежността им към две едновременно близки и различни, вкл. като онтология, религии, каквито са юдаизмът и християнството, защото онова „отвъд” на Бога, така характерно за юдаизма, има нови и не така категорични граници при християнството. И все пак център на тежестта у Юнг не са нито религията, нито светогледът, а собствено психоаналитичните методи като дълбинна анализа. Ако се подходи към Юнг, гностиците, юдаизма и християнството без  пре­детерминанти, установки и идеологеми, статията ще е еднакво полезна както за психолози, или психиатри, така и за философи и за религиоведи. Гл. ас. д-р Сергей Методиев пра­ви точна дистинкция и диалектика на понятия като: морал, право, нравственост, формално, действително, съвест – свобода и необходимост; разсъдък, разум. Доброто познаване на диалектическия метод и разумно-спекулативната визия върху предмета са съвсем по Хегеловски. Авторът показва, че свободата без необходимост в съдържанието си е произвол, а произволът, въпреки че на пръв поглед изглежда свободен, е тъкмо обратното - несвобода. Волята е свободна, когато е морална, нравствена и правова, а не когато е изпълнена с произвола на субекта. Солипсисткият растеж на „его“-то си е патология. Докторът по философия и по теология Цветелин Ангелов прави опит да се обхванат във философска идейна перспектива и контекст някои от основните положения на християнството. Включва няколко концептуални фокуса: лич­ността на Иисус Христос като истински Бог и човек; разликите между раждането и създа­ването във връзка с Иисус Христос като Божий Син; въпроса за възможността за Божествения ке­но­зис в лицето на Иисус Христос; Концепцията за Пресветата Троица. Тези въпроси се интер­пре­тират във философски контекст. Текстът обсъжда Бога като Абсолютна Трансцендентност, Безкрайност, Тоталност и Любов. В същото време авторът се стреми да установи съответствие между философията си като онтология, идеите за трансцендентност, субсистенция, Абсо­лют, личност и концепциите на конвенционалната теология върху тези и други проблеми.

Проф. дфн Нонка Богомилова анализира мнението, че религията е амби­ва­лентна по природа, че има двойно културно съществуване, че чувствата, свързани с религи­озния опит, съответно са амбива­лентни, както поддържат класическите, модерни и постмо­дер­ни мислители като Ф. Шлайер­махер, И. Кант, ранният Хегел, Х. Бергсон, С. Киркегор, П. Тилих, Е. Фром и др. Те са се позовали на два вида религия, всяка от които има отделна дефиниция: традиционна, авторитарна, комунална, от една страна, и лична, възви­шена, мистична - от друга.

Проф. дфн Сергей Герджиков завършва студията си: “Неопределеността на превода и лингвистичната антропология (част 2)“ върху смисъла на превода; идеите на Куайн за неопределеността; за езика и науката; като се занимава едновременно с езикознание, антропология и аналитична философия. Тезата на Куайн за неопределеността (свързана с относителността) на превода преминава в теза за unscrutability („неразгадаемост“) на референта. Тази теза е развита в рамките на философски проект, в който естествената наука е единствената форма на емпирично познание (натурализъм). Куайн си служи със спекулативни („мисловни“) експерименти, следвайки традицията на аналитичната философия. Такъв е експериментът с радикалния преводач в чужда култура без посредник. Ако приемем нагласата и проекта на Куайн за натурализма и тезите му за референцията и превода, можем да проверим доколко неговите експерименти и анализи имат смисъл и валидност в лингвистичната антропология и доколко самите лингвисти ги използват и критикуват. Тази теза на Куайн, развита като спекулативен експеримент и дебат за естествения език има смисъл в рамките на аналитичната философския, но, както и другите чисто философски тези, е фикционална и слабо отнесена към емпиричните ситуации на превод в лингвистичната антропология. Тук са приложени някои релевантни заключения върху неопределеността, развити системно в монографията: “Философия на относителността“ (Герджиков, 2008).

По достойнство трябва да бъдат оценени и двата Дебюта на млади учени: Христина Петрова и Катерина Кацарска.

В статията на доц. д-р Емил Димитров ще намерите, колкото кул­ту­рен пътепис на Андалусия, толкова и философски анализ и представяне на мислителите, свър­зани исторически с града. Сред тях са: Ла Мескита, Сенека, Авероес, Мойсей Маймонид и др.

Проф. дфн Стефан Пенов

 

Автор: Сп. Философски алтернативи
20.03.2019 г. 17:11
Посетено: 493
Етикети: брой 1/2019, нов брой, списание Философски алтернативи, Философия на религията и религиознание, Людмил Петров, Стефан Пенов
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/29234-spisanie-filosofski-alternativi-1-2019