Списание "Философски алтернативи" 6/2018

◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание „Философски алтернативи“ 6/2018

Настоящият брой се издава с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ при МОН

Тема на броя: Философия, логика, познание
Водеща: Доротея Ангелова

Философските идеи на У. Куайн

. Сергей Герджиков – Неопределеността на превода и лингвистичната антропология (част 1)
. Лилия Гурова – Куайн за диспозиционните обяснения като белег за незряла наука и една алтернативна гледна точка
. Константин Янакиев – Шест вариации върху холизма на Куайн
. Христо Вълчев – Рефлексии върху критиката на Куайн срещу логическия позитивизъм
. Деница Желязкова – Онтологическите мотивации на теорията за обозначаването: преди и след Куайн

Логически проблеми

. Камен Лозев – Лингвистичният обрат и раждането на логическия анализ на езика: Готлоб Фреге (1891–1895)
. Мартина Минева – Б. Ръсел и проблемът за индексичността
. Коста Бенчев – Утилитаризъм и логика. За едно възможно приложение на второто към първото

Философски рефлексии

. Любен Сивилов – Причудливите модификации на съзнанието
. Николай Павлов – Към една онтологическа критика на философията на езика у късния Хайдегер
. Арнолд Гелен – Философска антропология

Философия на медицината

. Юлия Васева-Дикова – Философия на медицината: върху някои аспекти на понятието „болест“

Нови книги събития

. Татяна Батулева – Въведение в екзистенциалната културология на Георги Гачев
. Любомир Сирков – 70 години академична философия в България
. Александра Трайкова – Четиринадесета национална конференция по етика
. Светлана Нанчева – Конференция „Философия, логика, култура“
. Диана Петрова – Геополитиката в Черноморския регион
. Светлана Нанчева – „Заслугите на Бероновци за българското развитие“

Брой 6/ 2018 основно е посветен на различни проблеми от логиката и епистемологията. В първия блок се разглеждат философските идеи на Уилард ван Орман Куайн. Начело в този блок е текст, посветен на неопределеността на превода и лингвистичната антропология на американския философ. Тук Сергей Герджиков представя редица положителни следствия на холистичния натурализъм на Куайн, едно от които е  единството на математиката и естествената наука. Анализирани са нагласата на Куайн за натурализма, както и тезите му за референцията и превода, като са приложени някои релевантни заключения върху неопределеността. В статията на Лилия Гурова са предложени аргументи срещу тезата на Куайн, че използването на диспозиционни обяснения е белег за незрялост на онези научни дисциплини, които разчитат на тях. Предлага се алтернативен анализ на диспозиционните обяснения, отчитащ изводите, които тези обяснения правят възможни. Според нея диспозиционните обяснения са незаменими и третирането им като белег за незрялост на научните дисциплини, които ги използват, е несъстоятелно. Константин Янакиев предлага шест вариации върху холизма на Куайн и по-конкретно върху две от неговите основни тези в статията „Две догми на емпиризма“. В случая авторът възприема определен „технически“ подход, според който целостта, образувана от нашите схващания за света, е предназначена за предвиждане на бъдещия опит в светлината на миналия опит и от тук какво ще съдържа тази цялост, как ще бъдат свързани елементите ѝ, как ще се видоизменя тя, се определя от предназначението на това „съоръжение“. Христо Вълчев насочва вниманието си към критиките на Куайн по отношение на две от основните тези на логическите позитивисти – редукционизма и възгледа, че е налице разграничение между аналитични и синтетични твърдения. В своя текст авторът проследява основната линия на тази критика и разглежда по какъв начин може да бъде защитен възгледът, че е налице разграничение между аналитични и синтетични твърдения. В статията, посветена на онтологическите мотивации на теорията за обозначаването преди и след Куайн, Деница Желязкова цели осветляването на два въпроса, а именно: обвързват ли ни онтологически „свързаните променливи“ и дали съществуването е свойство на обектите или то е свойство на пропозиционална функция.

Вторият блок статии се отнасят до общо логически проблеми. Камен Лозев представя в статията си промените, които настъпват в мисълта на Фреге в периода 1891–1895 г. Той проследява приложенията на понятията смисъл и значение към собствените имена на предмети/обекти, думите за понятия и изреченията. Ударението е поставено върху аргументите на Фреге, че значението на изречението трябва да бъде неговата истинностна стойност. В статията на Мартина Минева е предложен критически анализ на дебата между Ръсел и Стросън от 50-те години на ХХ век, фокусиран върху проблема за определените описания, но заедно с това и върху изразите, които понастоящем са дефинирани като индексични. Коста Бенчев прави опит за прилагане на четиризначна логика към проекта на Бентам за „изчисляване на щастието“, включително с отчитане на корекцията към него, предложена от Дж. Ст. Мил.

Третият блок включва статии, които представят различни философски проблеми и рефлексии върху тях. Любен Сивилов демонстрира в своя текст редица примери и серии от несвързани една с друга ситуации, които са очевидни колкото заобикалящите ни предмети и всяка от тях съдържа елементарен трик, неразрешим за съзнанието в момента, като целта е да се изпадне в трайно философско удивление, пораждащо находчивите идеи. Тези примери и ситуации авторът обвързва с релационната концепция за съзнанието. Николай Павлов се стреми да представи гледната точка на Хайдегер към философията на езика, да изясни възраженията му спрямо нея и да представи накратко неговият алтернативен подход към езика. В този блок е включена също и публикацията на Арнолд Гелен “Философска антропология”, преведена от немски от Красимир Делчев. Гелен (1904-1976) е известен философ и социолог, един от тримата най-значими представители на философската антропология в немско-езичния свят.

Блокът, посветен на философия на медицината, включва статия на Юлия Васева-Дикова, в която е представена различната епистемологична роля, отредена на нормата и аномалията в съвременните медицински науки и теории. Обърнато е внимание и на некласическите логически подходи (напр. размитата логика) при изясняване на основните понятия “здраве” и “болест”.

Рубриката „Нови книги и събития“ включва рецензия от Татяна Батулева на новоизлязлата монография на Димитър Цацов „Възхищение от битието. Въведение в екзистенциалната културология на Георги Гачев“ и пет информации за проведени научни форуми през 2018 г. Любомир Сирков представя информация за проведената двудневна национална конференция “70 години академична философия в България“, организирана от секция „Философски науки“ към Съюза на учените в България и Института за изследване на обществата и знанието (ИИОЗ) към БАН. Александра Трайкова дава информация за XIV Национална конференция по етика „Етиката в България – традиции и хоризонти“, посветена на петдесетгодишнината на академичната етика в България, която се провежда в рамките на Националната конференция „70 години академична философия в България“. Светлана Нанчева представя накратко основните моменти от четиридневната Национална научна конференция с международно участие „Философия, логика, култура“, проведена в гр. Китен и организирана от секция „Логически системи и модели“ към ИИОЗ-БАН, в която са включени доклади по два актуални проекта на секцията към фонд „Научни изследвания“, както и по други проекти. Диана Петрова информира относно състоялата се Международна научна конференция „Геополитиката в Черноморския регион – нови тенденции и предизвикателства“, организирана от секция „Социални теории, стратегии и прогнози“ към ИИОЗ-БАН в сътрудничество с няколко чуждестранни партньори. Светлана Нанчева дава информация за Националната конференция „Заслугите на Бероновци за българското развитие“ по проект към фонд „Научни изследвания“, организирана от секция „Логически системи и модели“ към ИИОЗ – БАН.

 Доц. д-р Доротея Ангелова