Списание "Философски алтернативи" 5/2018

◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание „Философски алтернативи“ 5/2018

Настоящият брой се издава с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ при МОН

Тема на броя: Философията: класически и нови очертания

Водещ: Николай Михайлов

Език, философия, комуникация

. Гергана Фъркова – Езикът на тялото в бизнес комуникацията
. Николай Михайлов – Философската етика и съвременната виртуалност
. Светлана Станкова – Дигиталният политически диалог и социалните мрежи

Съвременна философия

. Katarina Držajić, Dragan Kolev – The Humanistic Communicative Approach in Modern Education
. Людмила Иванчева – Феноменът технонаука: съвременни философско-науковедски аспекти
. Николай Александров – Реформацията и протестантската етика като предвестници на либерализма
. Нина Мирева-Илиева – Случаят Шейлок: Справедливостта над правото или правото на справедливостта

Класическо наследство

. Иван Кацарски – Философската система на Габриел Тард
. Георги Белогашев – Решението на Лайбниц за връзката душа–тяло през философския ракурс на Димитър Михалчев
. Красимир Делчев – Две сведения на Климент Александрийски за музиката на траките
. Аделина Илиева – Класическите основи в етиката на науката. Преосмисляне на Eтоса на Р. Мъртън

Приложна логика

. Мартин Табаков – Още за парадоксите при избори

Книги и събития

. Анна Мантарова – Традиционни религиозни светогледи и ценностите през ХХI век
. Alexander Gungov – History and Meaning: Anthropological and Cosmological Principles in Teleological Evolution
. Dimitar Ganov – How the “Deferral of Meaning” Reads Films and Watches Philosophy
. Христо Христов – Човешкото тяло като изразител на идеята за лична неприкосновеност
. Кирил Попов – В завръщане на традиционната ценностна система
. Стефан Ем. Николов – Многоликият мегаполис
. Силвия Пенчева – Алтернативна идея за модерност

Новият брой на „Философски алтернативи“ е изграден върху текстовете и прочитите на различни автори с разнообразни интереси към утвърдени или дискусионни теми на комуникацията, езика, съвременната и класическа философия. Тематично броят е оформен около няколко проблемни полета.

Първото обхваща различни погледи върху различните форми на публична комуникация. В откриващата статия Г. Фъркова разсъждава за това какво разкрива за нас и за другите езикът на тялото? Според социалния антрополог Едуард Т. Хол в разговор между двама души само 35% от социално значимата информация се предава чрез думите. Близо 65% от внушенията в процеса на директна комуникация преминават по паравербални канали. Мимиката и жестовете не лъжат, те отразяват истинските намерения. Всички душевни промени веднага се проявяват на невербално ниво, а възприетите чрез зрението сигнали, които са натоварени със стотици пъти повече информация, се преработват нефилтрирани директно от мозъка. Статията обръща внимание на прагматичните ефекти на невербалната комуникация и търси отговор на въпроса: Защо не бива да подценяваме невербалните кодове? Николай Михайлов е посветил интереса си на съвременната виртуалност. Статията се опитва да анализира проблемите, които феноменът на виртуалността повдига за моралната философия. Цифровизацията, особено в областта на комуникацията и медиите, е важен процес, изискващ етически анализ. Основната идея на автора е, че въпреки нарастването на съвременните комуникационни технологии философската етика трябва да запази стойността на духовните, моралните източници, които ни идентифицират като хора. Със статията на Светлана Станкова завършва този раздел. Работата се фокусира върху промените, които социалните мрежи постигат в дигиталния политически диалог. Авторката анализира основите на включването на социалните мрежи в политическата комуникация и по-конкретно използването на туитовете от Доналд Тръмп като основен канал за комуникация. Основната хипотеза се съсредоточава върху последиците от дигиталния политически диалог, когато използването на технологични иновации надхвърля моралните критерии и професионалната и интелектуалната зрялост.

Вторият проблемен кръг в списанието се отнася до изложение на проблеми на съвременната философия. Катарина Држайич и Драган Колев в съвместна статия анализират хуманистичният комуникативен подход в съвременното образование. Проблемът е дали дали хуманистичният подход може да се прилага в реалните условия на преподаване в училище. Поставяйки този въпрос, статията има за цел да дефинира какво в същност представлява хуманистичната комуникация и да определи разликите между хуманистичният и така наречения традиционен комуникативен подход към преподаването. Статията на проф. Л. Иванчева е посветена на феномена  технонаука във философско-науковедски контекст. Обсъждат се основните философски допускания (по отношение на епистемологичните, онтологичните и аксиологичните аспекти) и някои широко възприети възгледи за технологията в научните изследвания. Обобщена е идеята за технологията като конвергенция и хибридизация на науката и технологиите, оформящи един нововъзникващ феномен. Николай Александров е посветил статията си на протестантската етика като предвестник на либерализма. Текстът е опит за анализ и преосмисляне на Реформацията и протестантството като явления, стоящи в основата на формиращия се през ХVІ век буржоазен мироглед, водещ своето начало не само от икономическите процеси и зараждането на капитализма, но и от нравствената система на протестантската етика, която след изчерпването на доверието към католицизма налага една нова интерпретация на християнската вяра, морала и гражданско-житейските норми. В последната статия на раздела Нина Мирева-Илиева обсъжда проблема за отношенията и границите между правото и справедливостта. Освобождаването от представата и изискването за необходима връзка между право и справедливост в свят, построен върху псевдоценности, погубва и представата за действително реалния свят.

Третият тематичен блок на актуалния брой е посветен на класическото наследство на философията. В своето изследване проф. И. Кацарски представя философската система на Габриел Тард, изявена фигура в интелектуалния живот на Франция в края на XIX век. Той се е радвал на голяма почит през живота си, но е почти забравен след смъртта му, засенчен от опонента му Емил Дюркем. Разгледана е работата му през последните три или четири десетилетия и идеите му, които са намерили място в съвременната философия и социална теория. Статията на Георги Белогашев е фокусирана върху проучването, което извършва Димитър Михалчев на решението за връзката душа–тяло, предложено от Готфрид Вилхелм Лайбниц. След анализ на основните онтологически и гносеологически постановки на Лайбницовата философия българският мислител посочва основанията за своите изводи и оценки от гледна точка на собствената си теория. Работата на К. Делчев разглежда по оригинален начин две информационни сведения на Климент Александрийски относно музиката на траките. Последната статия в този блок е на Аделина Илиева и е с акцент върху основите на етиката на науката – като отделна и специфична изследователска област. Те са поставени още през 30-те години на миналия век от Робърт Мъртън. На него дължим както първата формулировка за структурата на научния Етос, така и първите догадки за особения му начин на действие – като обичаи, колективни очаквания, стимули, поощрения – и вграждане в отделния учен като „дълг“.

Четвъртия тематичен блок обхваща една статия на проф. Табаков. Той обсъжда дали един парадокс може да се тълкува като доказателство за не-универсалността на някакъв принцип и несъществуването на обект. Следователно "съществуват ли истински парадокси?“. Авторът предлага следния критерий: "колкото повече принципът е отхвърлен от "Парадокса", толкова той е важен и необходим за дадена теория и толкова по-малко успешни са опитите да се развие теорията, без да се използва този принцип, то колкото повече оправдано е премахването на кавичките и считането за истински парадокс". Статията е продължение на дълга и плодотворна работа на автора по този въпрос.

Броят завършва с традиционното представяне на книги и събития от философския живот у нас. Между авторите са проф. Анна Мантарова, проф. А. Гънгов, д-р Д. Ганов, а сред книгите, които са представени, личат важни за философската общност заглавия като Санкт Петербург: Сенките на миналото (2016 г.), Човешкото тяло между въплътеността и конвенцията. Съвременни перспективи. (2016 г.), Политическата философия в действие (2017 г.), Философията на универсалната история като фундаментална философия (2010 г.) и др.

Приятно четене!

Доц. д-р Николай Михайлов