Списание „Философски алтернативи“ 2/2018

◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание „Философски алтернативи“ 2/2018

Настоящият брой се издава с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ при МОН

Тема на броя: Етика, философия, обществени практики

Водещ: Николай Михайлов

Ethos et moralia

. Силвия Минева – Човекът като zoon politikon, неговият етос и изгубената телеология на щастието
. Irakli Taboridze – The Importance of Samuel Pufendorf’s Notion of Entia Moralia in Natural Law Philosophy (Historical Review)
. Николай Михайлов – PR етиката като професионална етика

Социологически практики

. Анна Мантарова – Бежанската криза: Национални проекции на глобален проблем
. Дона Пикард, Галина Колева, Мариана Драганова, Албена Накова, Емилия Ченгелова – Градското земеделие като научно-изследователско поле: теоретико-методологическа рамка

Философски рефлексии

. Илия Тодоров – Самосъзнанието като влюбено съзнание. Влюбеност и обожание
. Samal H. R. Manee – Exploring Searle’s Social Ontology

Българско културно наследство

. Нина Димитрова – Идеите на Възраждането remake и славянската философия на Петър Берон.
Съчиненията  на г-н П. Берон пред учений французкий свят
. Беньо Цонев – „Slawische Philosophie“ от д-р Петър Берон
Европейската одисея на д-р Петър Берон

Научен живот

. Емилия В. Маринова – Разширяване на етическия дебат в българското общество

Нови книги

. Иван Стефанов – Има ли граници естетическото съзнание?
. Поля Търколева – Телесност, времевост, афективност: философско-антропологични перспективи

Тематично броят е ориентиран към описание и анализ на класически и съвременни теоретични и научно-приложни проблеми от областта на философската и професионалната етика, размишления върху идеи от българското културно и философско наследство, както и опит за отговор на съвременни предизвикателства пред социологията и обществените практики. В броя, заедно със статии на български и английски език, са представени както утвърдени автори, така и по-млади колеги. Отделено е място и на представяне на важни събития от научния живот в областта на социалното и хуманитарното знание – конференции, книги, дебати.

В първата част на актуалния брой три статии анализират класическите понятия на етиката – ethos и moralia. Статията на известния етик проф. С. Минева е фокусирана върху интерпретацията на Аристотеловата концепция за човека като гражданин и политично същество. Щастието като негова цел и емблематичните за модерността идеи за отношението на етика и политика и теоретична рефлексия на това отношение са анализирани в контекста на съвременното общество и свят. За автора те са общество на риска и свят на глобализацията. Целта е на базата на сравнителен анализ да се открои разбирането на Аристотел за етика и политика като две страни на едно и също – съвместният живот на хората и фундаменталното значение на неговия възглед за човека като политичен, защото е етичен, и обратно. Материалът на Иракли Таборидзе изследва идеята за нравствените образувания (entia moralia), която представлява един от основните оригинални приноси на известния немски мислител от ХVІІ век Самуел Пуфендорф към философията на естественото право. Показана е релевантността на тази идея в интердисциплинарна перспектива, като се набляга на историческия дискурс във философия на правото. Предлага се точна класификация и обяснение на entia moralia и по-специално на елементите личност, статус, качество и количество, като се показва отликата им от entia physica, и се обосновава значението на тази отлика за философията на естественото право. Тази част завършва със статията на доц. Н. Михайлов, която анализира съдържанието на понятията професионална етика и професионален морал по отношение на PR като професия. Авторът разглежда различни аспекти на дейността на PR специалистите във връзка с моралната оценка на тяхната работа. В текста е направен опит да се изследва влиянието на професионалния морал върху практиката и функциите на професионалните комуникатори.

Втората част на броя е посветена на съвременните предизвикателства пред българските социолози. Тя се открива от статията на проф. дсн. А Мантарова - Бежанската криза: национални проекции на глобален проблем. Статията анализира ситуацията, формирана от присъствието на търсещи убежище в България, на фона на глобалната бежанска криза. Разглеждат се глобалните измерения на бежанския проблем. Представена е и ситуацията в България от 2011 до 2017 година. Изследвани са субективните перцепции и оценки на населението в България за бежанската криза. Обърнато е внимание на проблемите, генерирани от присъствието на търсещите убежище в страната – като обективна реалност и като субективни перцепции и оценки. Анализът се базира на статистически данни, предоставени от ДАБ и резултати от емпирично социологическо изследване от декември 2017 г. – национално представително, и второ – в два района с центрове за бежанци. Във втората статия на тази тематична част - Градското земеделие като научно-изследователско поле: теоретико-методологическа рамка – екип от учени социолози разработват цялостен теоретичен модел за изследване на градското земеделие като стратегия за повишаване качеството на живот на градските общности. Обосновани са теоретична рамка и комплексна методология, които дават възможност едно такова многоаспектно явление да бъде изцяло обхванато и изследвано. Направен е опит да се проблематизира една все още недостатъчно развита и запълнена ниша в теорията на градското земеделие. Предложената теоретична рамка включва обосноваването и взаимообвързването на такива основни понятия като: градско земеделие, качество на живот, устойчиво развитие, общностност и градска общност.

Третата част на броя представя философски рефлексии на двама млади автори. Статията на докторант Илия Тодоров разглежда редица понятия и се стреми да разкрие тяхното семантично единство. В тази връзка се използва вид диалектическа гледна точка, за да се прегледа връзката им и да се даде дефиниция. Въпросните понятия са тези на самосъзнанието, морала и любовта. Авторът изяснява природата на любовното съзнание - в смисъл на идентичността на любовта, обусловено като увлечение и обожание. В резултат на това се установява нова аналитична перспектива за някои специфични форми на любов, включително любов към Бога, любов към идеала (родината), майчина или родителска любов. Самал Х. Р. Мани е другият автор в тази част със статията си Изследване на социалната онтология на Сърл. Изследван е проектът за социална онтология на Джон Сърл от гледната точка на социалната епистемология. Резултатът от анализа е, че езикът има решаваща роля за придобиването и производството на колективно знание. Според Сърл всички институционални факти са лингвистично създадени и поддържани. Авторът също смята, че езикът трябва да играе централна роля в социалната епистемология, както и в разбирането ни за обществото. Когато обаче езикът е главен фокус и фундаментален момент в обяснението на това как се създава обществото и как функционира, става неизбежно и привличането на различните възгледи в теориите за значението и анализ на това как те допринасят за това създаване и поддържане. Поставени са и други въпроси, сред тях този, който е известен като „проблем за обосноваването на груповите убеждения“, тъй като не е ясно как това се вмества в проекта на Сърл и как индивидуалното убеждение се превръща в убеждение на общността.

Последната тематична област в актуалния брой е свързана с българското културно и историческо наследство и в частност с дейността на големия български учен, общественик и автор Петър Берон. Авторитетният изследовател на историята на българската философия и култура проф. дфн. Н. Димитрова разглежда присъствието на идеите на Петър Берон в различни типове национализъм през между военните години в България, особено в последната част на този период. Творбите на Петър Берон, автор на множество научни произведения на френски и немски език, са били използвани през 30-те години на ХХ век, за да подкрепят "опитите за възраждане". Неговото енциклопедично наследство се тълкува като национален романтизъм и славянско месианство и се разглежда като доказателство за принадлежността на българите към Европа или като специфичен национален тип на философстване. Блокът продължава с три отзива за съчиненията на П. Берон, публикувани от изтъкнати български учени от настоящето и от близкото минало.

В статията си утвърденият етик доц. д-р Е. Маринова представя престижната за ИИОЗ и БАН традиция на национални конференции по етика, които се провеждат ежегодно от 2004 година насам. Събрана е информация за всички тринадесет форума, които акцентират върху зоните на морална болезненост в нашето общество, на етическите рискове в различни социални сфери. Броят завършва с представяне на две книги. Проф. дфн. Иван Стефанов разсъждава върху усилията на младия автор Силвия Борисова да определи „Граници[те] на естетическото съзнание“ (изд. "Парадигма", София, 2017 г., 255 стр.) на основата на ясно очертана философска парадигма. Гл. ас. д-р Поля Търколева представя сборника Телесност, времевост, афективност: философско-антропологични перспективи (съставители Луиса Паз Родригез Суарез и Хосе Анхел Гарсия Ланда). Книгата съдържа 13 статии на известни испански и чуждестранни учени. Тя е резултат от второто и третото издание на семинарите на Изследователска група HERAF – херменевтика и феноменологична антропология H692 към Университета на Сарагоса, финансирана от Правителството на Арагон и Европейския фонд за регионално развитие. В него участва и известният не само у нас български автор проф. Лазар Копринаров.

Приятно четене!

Доц. д-р Николай Михайлов