Представяне на книгата „Трудният разказ”

◊ ПОКАНА

Културният център на СУ „Св. Климент Охридски“
Ви кани на

представяне на книгата „Трудният разказ. Модели на автобиографично разказване за социализма между устното и писменото"

Издание на Институт за изследване на близкото минало и Издателство „Сиела“ (София 2017)

27 февруари 2018 г., вторник, 18: 30 ч.
Нова конферентна зала, Ректорат на СУ (Северно крило, ет. 2).

Участват съставителите: доц. Даниела Колева и проф. Александър Кьосев.

Книгата ще бъде представена от проф. Албена Хранова, проф. Петя Кабакчиева и дфн Момчил Методиев.

Сборникът „Трудният разказ. Модели на автобиографично разказване за социализма между устното и писменото" съдържа статии в резултат на колективното изследване по проекта „Модели на тревожност“. Научният труд разкрива как хората разказват живота си от времето на социализма, как комунистическата идеология влияе върху себеизказа, как тревожното, травматично мислене променя идентичностите на хората. Съкровените идентификации, които са формирани в личния и родовия свят, преднамерено са иззети и са поставени в матрицата на социалистическата колективистична утопия.

Съставителите на книгата споделят, че хипотезата, която обединява екипа, може да бъде изразена в три основни положения: „По времето на „реалния социализъм“ комунистическата идеология влияе силно на автобиографичното разказване: тогава тя играе ролята на официална рамка на колективната памет и условие за индивидуалните спомени.

За да разберем спецификата на това влияние трябва да имаме предвид, че в последните десетилетия на режима, идеологията е нещо повече от идеология – функционира като всепроникващ и автоматизиран език (в жаргона на проекта това беше известно като „семиотическа природа на късното тоталитарно общество“). Реторическият репертоар на въпросния език е организиран под формата на Голям исторически разказ за Похода на Пролетариата към Светлото Бъдеще.

След 1989 година този всеобхватен език-идеология-разказ се разпада катастрофично – сякаш просто се изпарява и губи каквото и да е социално значение. Но самото му изчезване поражда объркване и тревожност сред постсоциалистическите индивиди: хипотезата очакваше, че без тази възлова и сигурна рамка те губят ориентация и не знаят как точно да разкажат живота си. Затова и проектът ни се наричаше „Модели на тревожност“.

* * *

Съдържание:

Предговор: Модели на тревожност
Проектът и неговата хипотеза, представени от Александър Кьосев

• Даниела Колева: Социализмът като биографичен проект:
  наративни ресурси и стратегии на разказване
• Илия Илиев: Семейната история като ресурс при разказите за социализма
• Надежда Гълъбова: Случки и случайност: ролята на случая в биографичните разкази за социализма
• Теодора Карамелска: Траектории на страданието: „възродителният процес“ в биографичните разкази на българските турци
• Елена Стойкова: Производство на себе си в разказа за социализма и производство на социализма в разказа за себе си
• Николай Вуков: Мемоарни свидетелства в публицистичен контекст: (авто)биографични разкази, спомени и писма в българския периодичен печат от 90-те години на ХХ век
• Георги Господинов: Лексиконът: към дискурса на детството и юношеството през социализма
• Галина Гончарова: Социалистическите биографии на поета
• Галина Георгиева: Интелектуални позиции (категориите „скрито“ и „открито“ в мемоарите на Вера Мутафчиева и Богомил Райнов)
• Кристина Йорданова: Автобиографичният аз в мемоарите и свидетелствата за социализма (в съчиненията за социализма на писатели, културни дейци и учени)
• Александър Кьосев: Живот в несвободата: пет успоредни животописа

Следговор: Структурата на хаоса