Списание „Философски алтернативи“ 6/2017

◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание „Философски алтернативи“ 6/2017

Настоящият брой се издава с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ при МОН

Тема на броя: Философия и култура

Водеща: Камелия Жабилова

Философски рефлексии върху българската литература

. Николай Турлаков – Екзистенциалната феноменология на гората в „Шумки от габър“ на Николай Хайтов
. Пламен Антов – Вазов: литература и философия на историята

Българският Ницше

. Анани Стойнев – За едно възможно тълкуване на „На Острова на блажените“
. Нина Димитрова – Антихрист: Ницше и Янко Янев, оригиналът и епигонът
. Димитър Цацов – Емануил Попдимитров – и философия, и изкуство!
. Камелия Жабилова – Българският Заратустра. Между превода и прочита. (Пенчо Славейков и Николай Райнов)

Философия – литература – психоанализа

. Иванка Стъпова – Българска следа в проблема за раздвоението
. Татяна Батулева – Фантастичната вселена на Шарл Нодие. Из „Смара, или демоните на нощта“
. Иван Маринов – Шопенхауер в предисторията на психоанализата? Няколко бележки

Позиции

. Красимир Делчев – Философия на понятието „артефакт“. Значимостта на артефактите в личната – биографична, в племенната, държавна, национална и световна история
. Viorella Manolache – The Posthuman Сondition of Europe

Български философски архив

. Спиридон Казанджиев – Поглед върху делото на д-р Кръстев
. Янко Янев – Пенчо Славейков
. Атанас Илиев – Художествено и научно творчество

Научен живот

. Валентин Канавров – Фундаментално съчинение за херменевтичния подход към етиката
. Антон Дончев, Мадлен Ангелова, Марина Бакалова, Димитър Елчинов, Лилия Гурова – Девети европейски конгрес по аналитична философия (ECAP 9)

Да си спомним за Ерика Лазарова

. Людмила Иванчева – Ерика Лазарова: забележителен български науковед, методолог и историк на науката
. Илияна Ермолина – Като по струна върху бездна

Част от статиите в този брой са от изследователски проект – „Философия и Литература. Български прочити“, който е тематично продължение на „Българският Zeitgeist – херменевтика на жизнения свят. Философско-литературни траектории“.

Класическото наследство на българската художествена литература остава почти неизследвано от философска гледна точка. Безспорно, българската култура е литературоцентрична. Едва ли би било грешка, ако се каже, че това, което условно наричаме „българска философска мисъл”, остава в едно „характерно” безразличие и незаинтересуваност към възможните философски тайни и интуиции на българската самобитна култура. Казано иначе, за разлика от все по-силната тенденция да се философства и пише на чужд език, с наивната надежда такова „философстване” да бъде оценено в чужбина, смисловото богатство на нашия роден език обикновено се игнорира и отсъства като помощник на философските изследвания у нас. Но тези изследвания не могат да получат високо признание като собствено оригинални и автентични, ако сами отчуждават и лишават себе си от автентична почва и опит в езика.

Именно затова и водещата рубрика тук е „Философски рефлексии върху българската литература“, с текстовете на Николай Турлаков и на Пламен Антов.

 В тази връзка е и рубриката „Български философски архив“, в която са приложени следните статии - Спиридон Казанджиев – „Поглед върху делото на д-р Кръстев“, Янко Янев – „Пенчо Славейков“ и на Атанас Илиев – „Художественото и научното творчество“.

 Рубриката „Българският Ницше“ демонстрира различни проекции на Ницше в българското културно пространство. Така например, статията на Анани Стойнев „За едно възможно тълкуване на „На Острова на блажените“, предлага ново, „онтологично“ интерпретиране на антологията. Според автора антологията е обсебено-ницшеанската книга на Славейков и затова са анализирани такива основни модуси във вътрешната изменчивост на Ницшевата философия, трансформирани от Славейков в този текст, като перспективата, интерпретацията, играта, и маската. Предмет на статията на Нина Димитрова  е паралелът между Ницшевия свръхчовек и християнския Богочовек в разбиранията на Янко Янев (и специално в книгата му „Антихрист“, 1926), търсени в контекста както на цялостното му отношение към Ницше, така и на представата му за органичното родство между философия и литература като негова изначална творческа нагласа. В статията си Димитър Цацов съпоставя П. Славейков, Я. Янев и Е. Попдимитров върху плоскостта на отношението „философия – изкуство (литература)“. Пенчо Славейков започва с философията на Ницше, но остава изцяло в литературата. Янко Янев обратно – започва с литературата (поезията), но изцяло е във философията. Докато Емануил Попдимитров твори и във философия и в изкуство (литература). Тази теза се илюстрира както с анализ на философските възгледи на Е. Попдимитров, така и с неговото поетично творчество. Текстът на Камелия Жабилова – „Българският Заратустра. Между превода и прочита. (Пенчо Славейков и Николай Райнов)“, цели да очертае общата картина на рецепция на идеите на немския философ в българската културна среда през/чрез преводите на „Тъй рече Заратустра“.

Третият раздел включва обширната студия на Иванка Стъпова, която има три тематични вектора: акцент върху проблема за раздвоението и деструктивната роля на двойника, няколко думи за фигурата на дявола и няколко илюстрации от творби на българските диаболисти, свързани с човешкото раздвоение. Теоретичните анализи на раздвоението в българската литература – особено при българските диаболисти, са подкрепени от художествени образци на Владимир Полянов и Светослав Минков, които са основните лица на това направление. Блокът продължава с представяне на Шарл Нодие – „Фантастичната вселена на Шарл Нодие. Из „Смара, или демоните на нощта“ – придружено с коментар и превод от Таня Батулева. Рубриката завършва със статията на Иван Маринов. Няколко бележки“, в която се изследва влиянието на Шопенхауер върху психоанализата във връзка с интелектуалната еволюция на Фройд, т.е. историческият произход на някои основни психоаналитични понятия са разгледани през призмата на Шопенхауеровата волунтаристична психология.

В „Позиции“ е текстът на Виорела Манолаче – „Постчовешката ситуация в Европа“, проблематизира понятието за постчовешка ситуация и има за цел да предупреди за, да проследи и да коментира траекторията, която върви от ситуацията на постмодерност/постмодерна ситуация към постчовешка ситуация. Този подход е приложен към анализ, проведен след обстойно преразглеждане и повторно преброяване на “общия брой точки“, отнасящи се до нови философско-политически данни. Тези данни оказват влияние върху творческите измерения и съчетанието с префикса пост-, като го модифицират, приспособяват и насочват към конкретни прераждания и употреби, и завършва с апел за лансирането на един постчовешки проект за Европа.

В традиционната рубрика– „Научен живот“ са включени отзива на Валентин Канавров за монографията на Анджей Пшилебски – „Етиката в светлината на херменевтичната философия. Моралът между (само)рефлексията и социалните задължения.“ и впечатления от Девети европейски конгрес по аналитична философия (ECAP 9).

Броят завършва с два спомена за така рано напусналата ни Ерика Лазарова – на Людмила Иванчева и на Илияна Ермолина.

Гл. ас д-р Камелия Жабилова