Списание „Философски алтернативи“ 5/2017

◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание „Философски алтернативи“ 5/2017

Настоящият брой се издава с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ при МОН

Тема на броя: Ценности и значения
Водещ: Николай Михайлов

Етическа теория и бизнес практика

. Силвия Минева – Технологичен прогрес, икономика на знанието и етика в глобализирания свят на дигиталната цивилизация
. Валентина Драмалиева – Бизнес етика,или защо приятелството си е приятелство, а сиренето е с пари?
. Христо Христов – Относно генеалогията на етическия дискурс на модерността

Ценности и социални структури

. Божидар Ивков – „Прости“ и „сложни“ езикови знаци и конструиране на значения (специфични versusспециални образователни потребности на децата с увреждания)
. Светлана Станкова – Фалшивите новини – манипулации и мистификации в контекста на президентските избори в САЩ (ноември 2016г.)
. Емилия Ченгелова, Люба Спасова – „Икономиката в сянка“ като девиантна практика: теоретични начала и проблематизиране

Изразителност и значения

. Андрей Лешков – Звукът като смисъл. (Въпросът за битието на музиката)
. Кристина Япова – Взирането и вслушването в музиката
. Снежанка Стоянова – Изграждане на вътрешна красота чрез арттерапевтичната работа с глина
. Тодор Цигов – Архитектурен активизъм/ параметризъм – логоптика: теза/ антитеза – синтез
. Мартин Табаков – Семантични манипулации в публичния дискурс

Книги, събития, памет

. Нонка Богомилова – „Нека говорят!“… малцинствата
. Гергана Найденова – Докторантско училище и докторантска научна сесия в ЮЗУ „Неофит Рилски“
. Искра Дандолова – Щрихи към историята за „голямата екскурзия“ през 1989 г. (В памет на проф. Кръстьо Петков)

Новият брой на „Философски алтернативи“ е изграден върху текстовете и прочитите на различни автори с разнообразни интереси към утвърдени или дискусионни теми на философската, социална и лингвистично – семантична проблематика. Тематично броят е оформен около няколко проблемни полета, всяко озаглавено според своята концептуална насоченост.

Първото – Етическа теория и морална практика – обхваща различни авторски тълкувания върху класически и съвременни етически дискусии. В статията на проф. Силвия Минева се описва и анализира необходимостта и предметната област на една етика на интелектуалните технологии като критичен дискурс и коректив на техния прогрес. За целта изложението включва анализ и коментар на характерни за този прогрес тенденции и феномени като дигитализация, компютърна грамотност, икономика на знанието, глобализация и др. според тяхната морална проблематичност. На съвременни морални проблеми е посветен и анализът на проф. Валентина Драмалиева. Бизнес етиката се оформя като приоритетно поле на проучвания за академичните етически изследвания у нас. Ето защо този интересен текст се основава на академична лекция, изнесена от автора като РР-презентация по повод избирането за професор. Замисълът е популярната поговорка „Приятелството си е приятелство, ама сиренето е с пари“ да се визира не както е обичайно – като противопоставяне на етиката и бизнеса, а точно обратното – като наглед за бизнес етиката. Приема се, че твърдението е добра представа за: (1) бизнес етиката – т.е. за възможността в бизнеса фактически да се прилагат етически стандарти; (2) спецификата на прилагането; (3) спецификата на самите етически стандарти, приложими в бизнеса и това, в крайна сметка, помага да се разбере (4) какво е реалното място на приятелството в бизнеса и защо сиренето е с пари дори и за приятелите. Статията на ас. д-р Христо Христов има за своя основна цел да докаже, че съществува необходима връзка между развитието на утилитаризма през викторианската епоха и проблемите, които откриваме днес в рамките на етическата мисъл в съвременните либерални демократични общества, чиито основни институции и структурни измерения на публичността все още се намират под влиянието на тази влиятелна философска доктрина в известна степен.

Втората проблемна област на броя представя ценностното изграждане и обяснение на различни социални структури. Тя се открива със статията на доц. Божидар Ивков. Авторът прави изключително успешен опит, в контекста на семиотичния реализъм и комплексните йерархични системи, да анализира как се конструират значенията на понятията „специален“ и „специфичен“ и последиците от въвеждането на първото в т.нар. сложен системен знак (термини) „специални образователни потребности на деца с увреждания“. Според Б. Ивков съществува социална необходимост от замяната на понятието „специални“ с понятието „специфични“ образователни потребности. Светлана Станкова е дългогодишен изследовател и преподавател във ФЖМК на Софийския университет. В статията си тя насочва основната си хипотеза към влиянието на т.нар. fake news в социалните мрежи, върху резултата от гласуването в полза на Доналд Тръмп. Разгледана е предисторията на изопачаването на истината за извличане на политически дивиденти в контекста на технологичното развитие на медиите. Силни аргументи за изводите на автора е използваното от него от проучване на Станфордския университет, както и на независимата дигитална медийна компания BuzzFeed News, проведени през 2017 г. Съвместната научна разработка на проф. Емилия Ченгелова и гл. ас. д-р Люба Спасова  се основава на тезата, че сенчестите икономически практики са особени форми на девиантно поведение, мотивирано от постигане на икономически цели. Сенчестите икономически практики са социално-икономически действия, възникващи по повод реализирането на разрешени от закона дейности, но чрез напълно осъзнато нарушаване на нормативната уредба и регламентите за стопанска дейност. Тяхното теоретизиране в по-широката перспектива на концепциите за социалните девиации позволява навлизане отвъд чисто икономическите механизми на възможния анализ на тази социална практика.

Третият проблемен кръг на броя е най-обемен и носи заглавието Изразителност и значения. Той се открива със забележителния текст на гл. ас. д-р Андрей Лешков – Звукът като смисъл. (Въпросът за битието на музиката). В този успешен философски опит авторът разглежда три проблема: 1) Какво означава, че съществува музика? 2) Как възниква изживяването на музикално произведение? 3) Защо светът на едно музикално произведение остава неизразим? Темата за музиката и нейната изразителност е продължена в текста на Кристина Япова – Взирането и вслушването в музиката. Тези два основни начина за възприемане на музикалните произведения са разгледани в качеството си на две основни отношения към музиката, от които първото предполага разбиране, основаващо се на противостоенето между познавателен обект и познаващ субект, а второто се основава на това, което се определя като музикална актуалност. Авторът представя оригинален подход като на основата на някои трудове от Августин и Боеций прави опит да изтъкне предимството на взирането като познавателно отношение за една съвременна философия на музиката. Следващата статия е на Снежанка Стоянова. Предмет на изследване тук е темата за изграждане на вътрешната красота в човека чрез арттерапевтичната работа с глина като метод за постигане на правилна себеоценка и себереализация. Статията се състои от две части, всяка със собствен теоретичен център и позовавания на известни автори. Разработката на Тодор Цигов е посветена на изследването на сложни взаимовръзки между езика и разума, които задават според автора архитектурни възприятия и оформят религиозна психика. Архитектурната логоптика (синтез) предлага базиране на архитектурата пряко в езика: първоизточник на митологиите. Чрез езика изначалните й регулаторни социални функции – нужни при днешния нестабилен ноосферен баланс – могат да се възстановят, по линия на митотворческия образ, отразил еволюционната цялост човек–свят. Представен е и студентски проект: експеримент по архитектурна логоптика. Тематичния блок завършва с интересното и оригинално изследване на проф. дфн. Мартин Табаков – Семантични манипулации в публичния дискурс. Авторът е анализирал семантичните манипулации, при които манипулативните внушения се осъществяват със специално подбрани думи. Напр. понятията „ляво-дясно“, свързани основно с намесата на държавата в икономиката и преразпределянето, или неточните определения популистки, националистически, ксенофобски партии, а напоследък – анти-емигрантски, които се определят като „крайно десни“, когато в програмите им действия има малко „дясно“ и повечето са „леви“. Показана е и семантически некоректна употреба на изрази като „турско робство“, „корумпираност“,„цар“, „ру­со­фил“, „мажоритарна” и др

Последната част на броя по традиция е посветена на aктуални събития в научния живот и издателската дейност, намерили отклик сред нашата общност. В своята рецензия за излязлата скоро монография в престижното издателство Routledge на проф. П. Макариев – Публичната легитимност на исканията на малцинствата. Централно/Източноевропейска перспектива (The Public Legitimacy of Minority Claims. A Central/Eastern European Perspective, „Routledge“, 2016), проф. Богомилова заключава, че проблемите, които анализира и на които предлага решения автора, както и теоретичните инструменти, с които борави, за да ги формулира и аргументира, показват високото й, теоретично „конвертируемо“ равнище в международния обмен на идеи. Гергана Найденова представя Докторантско училище и докторантска научна сесия в ЮЗУ „Неофит Рилски“, с международно участие. Темите на докладите са достатъчно актуални, а тезите – достатъчно интересни и понякога спорни, така че предизвикват плодотворни дискусии. Броят завършва с публикацията на Искра Дандолова – Щрихи към историята за „голямата екскурзия“ през 1989 г. в памет на проф. Кръстьо Петков. Този текст успешно е изпълнил две задачи – допълване на многообразната картина на тези събития и отдава почит от името на научната общност на делото, идеите и влиянието на големия български социолог, изследовател и политик проф. К. Петков.

Приятно четене!

Доц. д-р Николай Михайлов