Нов брой на сп. "Знаци" - 3/2017

◊ В НОВИЯ БРОЙ

Новият брой на списание „Знаци“ (3/2017), следвайки критериите за утвърждаване на стойностната литература, отново защитава идеята за концептуално единство и същевременно запазва многообразието в представянето на автори от различни поколения и с ясно заявени творчески позиции. Предстои ни среща с емблематични за нашата поезия имена като Петър Анастасов, Андрей Андреев, с пестеливия на слово и богат на емоции Гълъб Ковачев и неговия „прочит на мирозданието“, както и Райчо Русев–Райсъна, и Стефан Жечев. Партнират им с достойнство и творчески финес поетесите Росица Ангелова, която „поглежда живота през своя вътрешен микроскоп и се фокусира върху вселенски закони, които движат битието на капката, на чувството, на хората, на земните стихии и звездите“ (В. Христова), Ники Комедвенска, Димана Иванова, Илеана Стоянова и Маргарита Чолакова. Всички те са автори, които със своята модерна и провокативно-откровена поезия, пресъздават света, видян от другата му възможна страна – като предизвикателство и стаена нежност. Но те са не по-малко „мъжки момичета“ с оригиналния си изказ и тематика, защото „жената тук е откривател на подземната си същност, на диворастящата си душа, а най-важната ѝ мисия е да твори вътрешните и външните светове, да омесва и да омекотява“ (В. Христова). Така постепенно се сглобява една лирична вселена, в която се изкачваме по стъпалата на собствените си съмнения и предизвикателства. И някак естествено всичко се обединява от мъдрите стихове на Петър Анастасов, в които „истинската поезия и поезията на общуването са в конкретното, в подробностите, които ни заобикалят и излъчват своите видими единствено чрез душата светлини и сенки.“ (Вл. Янев). Това е способността да погледнеш от висотата на планината и да спреш пред пламтящия плод на къпината така, както навремето Моисей е откривал лицето на Бога. И ето го поетът, седнал на „трикракото си столче край Млечния път“, разговарящ с приятелите си за изчезващата ни и разнищена Родина, за съдбата на онова странно същество, което той нарича „човеко-птица“, за смисъла на така бързо отминаващия живот. И струва ми се неслучайно, именно тези, както и стиховете на Андрей Андреев с неговата носталгия по миналото и все по-стапящата се чистота на човешката душа, видени в космогонията на Тук и Отвъд, на смъртта и живота, на родното, което постепенно и безвъзвратно чезне („Аз зная, че и вие с мен скърбите./ И търси път сърцето ми назад/ през времето, през нощите, през дните/ към мъдрия ви, но забравен свят.”), въвеждат в необятните измерения на поезията в този брой на „Знаци”.

Не по-малко впечатляващ е подборът на редактора за „свежите“ имена на белетристите. Това е Юлия Дивизиева, която ни провокира да я последваме в нейните „истории – леки, ефирни, запомнящи се. Дишащи.“ (Б. Асиова). След които тръгваме лекомислено и се озоваваме в други светове. Не по-малко пристрастяващо ни въвлича в своите небесно-земни светове оригиналната и ненатрапчива Цветелина Георгиева. Тя несъмнено притежава вродената дарба на разказвач, който психологически аргументирано разкрива образите на своите привидно обикновени герои, оживяващи света на малкия човек. Ще си позволя да кажа, че този Гъливеров свят много напомня на Чехов и Елин Пелин. Защото съвсем естествено е човек да говори с Небето и със себе си, да се надява... и да се разочарова. Но всичко това да остане в съзнанието като красива болка.

Акцент върху критическия обзор в този брой на „Знаци“ е текстът на Ваня Колева за новата книга „Словозографии“ на Катя Зографова, която бе представена това лято във Варна. Това е „книга, в която се съвместяват жанрово различни текстове и която най-общо е двуделна – Словозографии на Катя Зографова и Речено от Другите за нея. В по-тесен план текстовете на Зографова са отграничени в пет части и показват различните лица, или словесно-проявленски битности, на авторката. На строг архивен изследовател и последователен в работата си литературен историк. На поет-лирик. И вглъбен в себе си мислител. Но и иронично-насмешливо себеоценяващ се разказвач, да не кажа мемоарист. Изяви разнопосочни, но неразчленимо вплетени ведно и заплитащи нишките на целостта на книгата.“ (В. Колева).

Съвсем естествено тук се вмества и критическият текст на проф. Румяна Дамянова „Сборникът „България и Русия (XVIII-XXI в.). Пътища и кръстопътища“.

Следвайки логиката на новия брой на списанието, би трябвало да отбележим юбилея на актьора Свилен Стоянов, както и впечатляващото интервю по този повод на елегантната Виолета Тончева.

Почти за финал като красива картина, допълваща словесното платно, бих искала да завърша с представянето на една непозната, но очарователна за мен руска художничка, чиито рисунки украсиха стихосбирката на Ангелина Бакалова и които изпълват страниците на новия брой на „Знаци“. Това е Юлия Ружникова. Казват, че тя притежава финеса на линията, посланията на живописта и че рисунките ѝ съхраняват детския поглед и отношение към света… Че дълбоките и хуманистични нейни обобщения не са леки и ефектни пози, а сърцевина на мирозрението. „Някои от темите на Юлия Ружникова звучат екзистенциално, опират се повече на тайнството, а не на конкретиката и това ни препраща към вълшебното царство на приказките, поданиците на което не преминават от възраст във възраст, защото са си решили да останат през целия си Път деца…“ (Е. Няголова). В тях виждам една съвременна реплика към творбите на Густав Климт, Алфонс Муха и Виенския сецесион. Може би светът наистина се движи по една спирала, която следва своята невидима логика.

В този ход на мисли откровенията и картините на художничката Ани Игнатова също очароват с искреността и нежността си.

Според мен откритието на редактора в този брой са поетите Вита Пшеничная и Александър Себежанин (Русия), и Анна Ревякина (Донбас). Стиховете на Себежанин ненатрапчиво, но категорично извикват в съзнанието ни нежността и носталгията на лиричния Сергей Есенин. Много силни и запечатващи се с почти кинематографична точност образи и обрана емоция представя откъсът от поемата „Миньорската дъщеря“ на младата поетеса Анна Ревякина.

И накрая, но не не последно място, бих искала да спомена преводите на стихове от Анатолий Аврутин (Беларус) и Нина Габриелян (Русия), които завършват целостта на този многообразен брой на „Знаци“, публикувани в рубриката „Преводаческа тетрадка“. В творчески тандем на Елка Няголова и Росица Кунева.

Има още изненади в Рождественското издание на това красиво и стойностно списание. Но, както се казва, „краят остава за вас...“