Премиери на новите броеве на Алманах "Света гора" и в. "Литературен бюлетин"

◊ СЪБИТИЕТО

Регионална библиотека „П. Р. Славейков“ – Велико Търново
и Национално общество за литература и изкуство  „Формула 6“

Ви канят на

ПРЕМИЕРА

на новия брой 14 („Н“) на алманах „Света гора“
и на бр. 3 на вестник „Литературен бюлетин“


През 2017 година „Света гора“ става на 20!


Изданията ще бъдат представени от редакторите


Дата: 8 юни (четвъртък) 2017 г., 17.30 ч.
Място: РБ „П. Р. Славейков“, ул. „Иванка Ботева“ – 2


◊ ЗА АЛМАНАХ "СВЕТА ГОРА"

Алманах за литература, наука и изкуство „Света гора“, бр. 14 („Н“) (изд. „Фабер“, В. Търново, 2017).

Алманах за литература, наука и изкуство „Света гора“ излиза от 1997 г. като издание на Сдружение на литературни дейци „Света гора“ – В. Търново, а от 2009 г. е издание и орган на Национално общество за литература и изкуства „Формула 6“ – В. Търново. Номерирането на броевете става чрез буквите на българската азбука, като според издателската концепция последният брой трябва да бъде означен с буква „Я“. Изданието има присъден Международен стандартен номер ISSN 1311-0209, регистриран в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – София, Български национален ISSN център.

Първите броеве на алманах „Света гора“ са финансирани по Програма „Литература“ на Център за изкуства „Сорос“ към Фондация „Отворено общество“ и Клуб „Отворено общество“ – В. Търново, а по-късно алманахът е подкрепен от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и няколко водещи великотърновски издателства – „ПИК“, „Фабер“, „Слово“, „Абагар“, и Община Велико Търново. Последните броеве на периодичното издание са финансирани от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и Община В. Търново със средства, които са достатъчни само за неговото отпечатване, а редакционната колегия работи без хонорари, на обществени начала.

Екипът, реализирал първия брой на „Света гора“, е: Владимир Шумелов – директор на проекта, Сава Василев – отговорен редактор, и редактори – Радослав Радев, Здравко Пеев и Снежана Иванова. Основният редакторски екип през годините е в състав: проф. дфн Сава Василев, проф. д-р Радослав Радев и Владимир Шумелов, като в последните години към колегията са включени Огнян Стамболиев и Емилия Моллова (мултимедия), както и десетчленен редакционен съвет с известни автори от България и чужбина: Матей Вишниек (Франция, Париж), Лео Бутнару (Молдова, Кишинеу), Ервин Яхич (Хърватска, Загреб), Йон Мирча (Румъния, Букурещ), Николай Милчев (България, София), Божидар Богданов (България, Белене), Владимир Стоянов (България, Варна), Владимир Янев (България, Пловдив), Атанас Радойнов (България, Бургас), Антонин Горчев (България, Шумен).

Още с първия си брой изданието изпълнява заложената концепция да бъде мост между модерното и традицията, излизайки от досегашния натрапен културен статус на периодиката, излизаща извън София. То е отворено за автори не само от В. Търново и региона, но и за качествената българска литература от столицата и провинцията, за представяне на чуждестранна литература от света и Балканите.

Изданието непрекъснато се развива и от малко над 200 с. в първия брой, в последните броеве то е над 700 с., изпълнено перфектно полиграфически, с книжки-приложение и мултимедиен диск. Понастоящем алманахът за литература, наука и изкуство „Света гора“ е най-обемното и качествено периодично издание в България в областта на хуманитаристиката и изкуствата, като на практика в него са представени всички изкуства, течения и школи.

Важни за обговарянето и хроникирането на художествената литература, писана и издавана през годините на прехода във В. Търново и страната, както и преводната литература, са рубриките „Юбилеи“, „In Memoriam“, „Преглед“ (особено важна е последната рубрика, която в последните години включва критически обзор на над 70-80 заглавия на книги, както и прегледи на книжната продукция на редица литературни градове в България, литературни постижения и награди).

Алманах „Света гора“ традиционно поддържа рубриките: „Поезия“ (българска и преводна, както и подрубриката „Антология „Света гора“), „Проза“, „Диаспора“, „Драма“ (българска и преводна), „Струни и думи“, „Литературознание, изкуствознание, публицистика“, „Словото на художника“, „Литературата на Балканите“, „Литературен архив“, „Кино“, „Диагнози“, „Майстори на превода“, „Юбилеи“, „In Memoriam“, „Студентско творчество“, „Писмо до приятел“, „Преглед“, като те непрекъснато се обогатяват и допълват.

От бр. 6/„Е“ (2005 г.) изданието е с нов графичен дизайн на изд. „Фабер“ (В. Търново) – дело на Нейко Генчев, но е запазена старата концепция на художника Борис Желев, а обемът нараства от 200 на 460 с. Книгата е придружена от CD-R на Владимир Стоянов (стихове, музика и вокал), представен в новата рубрика „Струни и думи“. В своите последни издания алманахът излиза с приложения – авторски книги с поезия, есета, кратка проза (Владимир Янев, Снежана Иванова, Янислав Янков, Ивайло Иванов, Марияна Фъркова и др.), както и с мултимедиен диск, в който присъстват разделите „Галерия“, „Петолиние“, „Библиотека“, „Студентско творчество“, „Авторски рецитали“, „Фотоалбум“ и др. От бр. 13 („М“) алманахът излиза с нова визия – корицата е дело на художника Едо Циротин (представен в броя като автор), която привлича със своята изчистеност и „академичност“.

Алманах „Света гора“ води постоянна и успешна политика в представянето на съвременните балкански литератури – сръбска, македонска, черногорска, хърватска, румънска, гръцка, турска; диалогизира с българите в чужбина (рубриката „Диаспора“ и др.), поддържа контакти с българските посолства зад граница – САЩ, Австрия, Франция, Полша и др. страни.

Екипът на алманаха прави ежегодни презентации в големите български културни центрове – София, Русе, Пловдив, Варна, Бургас, Ст. Загора, Кърджали, Силистра и др., като усилията му са насочени към разширяване на мрежата от автори и съидейници, читатели и почитатели на високата българска литература и изкуствата.

*

С бр. 14 („Н“) алманахът отбелязва своята 20-годишнина. Ето и по-важните автори в него: поезия – Снежана Иванова, Мария Донева, Коста Радев и др. Антология „Света гора“ този път е представена от талантливото поколение студенти-българисти във ВТУ „Св. св. Кирил и Метидий“ (Александра Евтимова, Александър Христов, Константин Небешков, Нели Кирилова, Илия Гайдев); проза – Михаил Кузмин, Емил Кръстев, Николай Фенерски, Милка Иванова, Лили Христова, Тошо Дончев, Христина Панджаридис и др.; в рубрика „Литературознание, изкуствознание, публицистика“ – Владимир Янев, Румен Стоянов, Краси Алексиева, Калин Николов, Симеон Янев, Ана Костадинова, Стефан Киров, Галина Джурова, Росица Йосифова; в рубрика „Литературата на Европа и света“ се представят млади естонски поети, както и преводи на руски поети от Международната писателска асамблея „Слово и дело“ (Москва – СОК „Камчия“ – Варна – Велико Търново); в рубрика „Диаспора“ е Здравка Владова-Момчева (Лондон) с разказ; в рубрика „Струни и думи“ са стиховете на Владимир Стоянов; в рубриката „Ние и другите“ е представена унгарската култура и литература у нас, както и унгарците за българите; в „Юбилеи“ са отбелязани годишнините на Марин Георгиев (70), художничката Иваничка Панева, проф. Милко Коларов (70), 190 години от рождението на П. Р. Славейков; в „In Memoriam“ – Ивайло Иванов (1972–2016), Гриша Трифонов (1955–2015), Цветан Тодоров (1939–2017), Атанас Радойнов (1934–2016), Никола Радев (1940–2016), Любен Петков (1939–2016), Здравко Кисьов (1937–2015), Красимир Крумов (1955–2015), Цвета Трифонова (1944–2015); в рубрика „Сцена“ – пиеса на Сава Василев, текстове на Владимир Игнатовски, Пьотър Ярцев и Крум Гергицов; рубрика „Кино“ – Наталия Няголова; в рубрика „Литературен архив“ – Евелина Белчева – 73 неизвестни писма от кореспонденцията Владимир Василев – Петър Динеков; в рубрика „Майстори на превода“ – Мария Спасова със „Слово за Връбница“ от Григорий Цамблак“; в рубрика „Писмо до приятел“ „Марин Крусев на 70 (от Сава Василев), Иван Станков на 60 (от Младен Любенов, Милен Донев), Янислав Янков на 75 (от Владимир Шумелов); рубрика „Преглед“ (критически обзор на над 50 книги).

В мултимедийния диск към алманаха влизат рубриките „Ателие“ (Краси Алексиева, Николай Майсторов – от „Битие“ през „Апокалипсис“ до любовта; Иваничка Панева, Борис Китанов. За изложбата на Иваничка Панева; Калин Николов. Представяме ви художника Калин Николов и портретните му рисунки на видни български творци; Калин Николов. 110 години (и няколко месеца повече) от изложбата на Съюза на южнославянските художници, София); „Петолиние“ (Милко Коларов на 70. Милко Коларов. Изкуството не трябва да загуби своята почтеност – интервю); „Струни и думи“ (Владимир Стоянов); „Перо. Аудиограф“ (Красимир Симеонов); „Библиотека“ (Михаил Кузмин. Животът на Джузепе Балзамо).

Книжка-приложение: Марияна Фъркова „19 стихотворения за любовта“ (стихосбирка).


◊ ЗА ВЕСТНИК "ЛИТЕРАТУРЕН БЮЛЕТИН"

Брой 3 на в. „Литературен бюлетин“ (изд. и печатница „Сира“, В. Търново, 2017)

Вестник „Литературен бюлетин“ е издание на Национално общество за литература и изкуство „Формула 6“ с гл. редактор проф. дфн Сава Василев, зам.-гл. редактор Владимир Шумелов и редактор проф. д-р Радослав Радев.

Тема на брой 3, както и на предишните два броя, е „Велико Търново и неговите литературни университети“. Ако бр. 1 и 2 разглеждаха литературата, свързана с Велико Търново и неговия университет през 60-те, 70-те и 80-те години, то новият брой е фиксиран отново и главно в „зоната на 80-те“. Ето какво пише Сава Василев в уводния си текст „Спомени за настоящето“: „И в този брой на „Литературен бюлетин“ срещите ни ще прескачат от едно време в друго. Ще прочетете студентски стихове от Фикрия, Елица, Спас, Сирма, Кети, както и от завършилия преди тях Красимир Ангелов. Ще се потопите в спомени за Клуба на културните дейци във Велико Търново... Мъничка крачка назад, благодарение на която очилата, с които гледаме настоящето, не се изпотяват и се вижда по-добре. Останалото е част от случващото се с нас, с литературата днес. Благодаря на онези, които продължават да вярват, че имаме какво да си кажем. Чрез страниците на „Литературен бюлетин“ и на алманах „Света гора“.

Ето още автори и текстове: Ружа Велчева – „Подир сенките на мъртвите ни приятели…“, Пламен Антов – „1970-те: търновската вълна и краят на „вечното“ българско село“, Огнян Стамболиев – „110 години от рождението на Канети“, Румен Стоянов – „Случаят Канети“, Хюсеин Хабаш (Кюрдистан/Германия) – стихотворения, Владимир Шумелов – „Инициативата „Европейска столица на културата“ с литературни намеци“ и „Любопитно: Книжни топоси – градовете на литературата“, Сава Василев – „За стиховете и бушоните. Една сутрин от живота на д-р Скорчев“, Силвия Чолева – стихотворения, Здравка Владова-Момчева – стихотворения, Огнян Ковачев – „Пет минути за Петър Увалиев“, „Антология „Наука и труд“ представя Литературен клуб „Емилиян Станев“ – поезията на 80-те, Бисера Дживодерова – „Спомен за артистката Станка Пенчева“, Снежана Иванова – „КДК. Всекидневието като събитийност“, спомени за Стефан Дичев по повод 20 години от кончината му, Борислав Гърдев – „Димо Казасов – родният Фуше“ (по повод 130 години от рождението му), рубрика „От Прилива след Вълната“: Дияна Тончева – „Онова, което ще е винаги там“, Радка Пенчева – „Съюзът на писателите от провинцията – история на сдружението“, Магдалена Борисова – хайку, рубрика „Нови гласове“: Денис Нуф – „Житие на един модерен роб или дневник на новия анархист“, Владимир Янев – „Приписки по българските писания. Кирилл Кадийски“, рубрика „Майстори на детската литература“: „Пазител на детския остров“ (130 години от рождението на Ран Босилек), „Следите остават“ (за новата книга на Божидар Богданов „Кула“), Добрин Паскалев – стихотворения, Ефим Ушев – „Старини и забележителности в района на Златоград, особенности на местната къща“.

И много снимки, рисунки на Калин Николов. Вестник от миналото, обърнат към бъдещето, разчитащ на приемствеността в настоящето. Както пише в предговорния текст: „В брой трети подтичваме подир времето, част от което бяхме и ние“.