Издания / премиери
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Списание „Философски алтернативи“ 1/2017
Тема на броя: Философия и познание. Водеща: Доротея Ангелова
◊ НОВИЯТ БРОЙ
Списание „Философски алтернативи“ 1/2017
Тема на броя: Философия и познание
Водеща: Доротея Ангелова
Излезе първи брой на сп. „Философски алтернативи” за 2017 г., чийто основен фокус е насочен към осмислянето на определени епистемологически и логически проблеми.
Първият блок е посветен на философско-логически проблеми и рефлексии. Доротея Ангелова изследва основните характеристики на понятията за импликация в релевантната, конексивната и параконсистентната логика и произхода на тези понятия в античността. Представени са аргументи, че понятието за импликация, предложено от релевантната логика, дава най-адекватна формална експликация на условната връзка, която се използва в естествения език.Статията на Борис Николове опит да се очертае онтологико-диалектически подход към логиката през призмата на Кант и Хегели да се представят възможностите на параконсистентната логика да формализира диалектическата логика. Деница Желязкова обсъжда част от основните проблеми, най-вече тези за формата, на Ръселовата философска логика и техните решения. На теорията за двуименната същност на съждението е посветена статията на Стилиян Йотов, който извършва теоретико-историческа реконструкция на класически възгледи на Томас Хобс, обединени под името „двуименната теория”.
Следващата рубрика е включена по повод 300 години от смъртта на Лайбниц. В статията на Камен Лозев е разгледан проектът на Лайбниц за универсален език от първия периоди е анализиран основният проблем, с който той се сблъсква - създаването на списък с „примитивните мисли“. Лидия Кондоваси поставя за цел да даде разяснение на контекстуалните и теоретически особености на Лайбницовото разграничение на естествена и изкуствена машина, което да послужи като своеобразно въведение в по-тясно специализираните изследвания и особено в това на Мишел Фишан.
Третият блок е в памет на един от най-известните аналитични философи на нашето съвремие – Хилъри Пътнам, който почина през март 2016г. В статията на Лилия Гурова се обсъждат възгледите на Пътнам за ролята на философията в един век на науката и се обяснява важността на централната идея на Пътнам, че философията трябва да се занимава едновременно с морални „въпроси за възрастни“ (Кавел) и теоретични въпроси за това „как нещата стоят заедно“ (Селърс). Росен Люцканов анализира и сравнява постулатите на “метафизическия реализъм” и “вътрешния реализъм” – позиции, които присъстват в произведенията на късния Пътнам, опитвайки се да отговори на въпроса дали вътрешният реализъм е истинска разновидност на реализма. Анна Иванова разглежда анализа на американския философ върху разграничението между фактични и ценностни отсъждания. Направена е оценка на приноса му в светлината на проблема за научната обективност и е защитено неговото понятие за „обективност без обекти“. Статията на Антон Дончев се фокусира върху един конкретен принос на Пътнам във философия на съзнанието - тезата за множествената реализируемост на менталните състояния. Димитър Елчинов представя критика по отношение на аргумента на Пътнам срещу философския бихевиоризъм. Анета Карагеоргиева разглежда значението, което аргументът на Хилари Пътнам за „мозъците в стъкленици“ има за метафизиката, епистемологията и философията на езика в последните 30-35 г., като се ограничава с класическата дискусия върху този аргумент. Марина Бакалова анализира разсъжденията на Пътнам относно въпроса как моралната философия и хуманитарните науки биха могли да изпълняват своята мисионерска функция като дават насоката на едно смислено и осъществимо бъдеще на човечеството.
В следващата рубрика са представени някои научно-приложни аспекти на социологията. Людмила Иванчева разглежда основните промени в социалния контекст на науката в модерното общество на знанието в сравнение с по-ранното индустриално общество. А статията на Люба Спасова изследва пресечните точки между процесите на престъпност и външна миграция и анализира връзките и влиянието между тези два феномена.
В списанието е поместено и интервю на Лилия Гурова и Антон Дончев с Щефан Хартман, статис псилос и роман фриг относно значението на философия на науката за света, в който живеем.
В рубриката In memoriam са представени накратко животът и творчеството на интелектуалеца Цветан Тодоров и някои от научните постижения на логика Раймънд Смълян.
В списанието е включена и рецензия на монографията на Николай Турлаков „Трагедия и автентичност. Философските интуиции за смисъла на битието в художественото творчество на Йордан Йовков“.
Доротея Ангелова
◊ СЪДЪРЖАНИЕ НА БРОЯ
Философско-логически проблеми и рефлексии
. Doroteya Angelova – A Comparative Analysis of the Concept of Implication in Some Contemporary Logical Systems and Their Origins in Antiquity
. Борис Николов – Идеята за параконсистентна формализация на противоречието в трансцеденталната и диалектическата логика
. Деница Желязкова – Aнализ на „неопределимите“ и логическите константи в Ръселовата философска логика
. Стилиян Йотов – Значение и валидност при Хобс
300 години от смъртта на Лайбниц
. Камен Лозев – Characteristica universalis: Лайбниц и Декарт
. Лидия Кондова – Контекстуални и теоретически аспекти на учението за естествената машина на Г. В. Лайбниц
Философските идеи на Хилъри Пътнам (in memoriam)
. Лилия Гурова – Пътнам за пътя на философията в един век на науката
. Росен Люцканов – Реализмите на Пътнам
. Анна Иванова – Дихотомията факт/ценност – Хилъри Пътнам „по ръба на острието“
. Антон Дончев – Множествената реализируемост и нейните критици
. Димитър Елчинов – Аргументът на Пътнам срещу философския бихевиоризъм
. Анета Карагеоргиева – Аргументът „мозъци в стъкленици“
. Марина Бакалова – Хилъри Пътнам за литературата, морала и социалните науки
Научно-приложни аспекти на социологията
. Людмила Иванчева – „Социално-робустната наука“ като нов изследователски концепт
. Люба Спасова – Връзки и взаимозависимости между процесите на външна миграция и престъпност
Интервю
. Лилия Гурова, Антон Дончев – Философията на науката и нейното значение за света, в който живеем: разговор с Щефан Хартман, Статис Псилос и Роман Фриг
In memoriam
. В памет на интелектуалеца Цветан Тодоров и на логика Рaймънд Смалян
Книги
. Камелия Жабилова – Непознатият Йордан Йовков
Списание „Философски алтернативи“ 1/2017
Тема на броя: Философия и познание
Водеща: Доротея Ангелова
Излезе първи брой на сп. „Философски алтернативи” за 2017 г., чийто основен фокус е насочен към осмислянето на определени епистемологически и логически проблеми.
Първият блок е посветен на философско-логически проблеми и рефлексии. Доротея Ангелова изследва основните характеристики на понятията за импликация в релевантната, конексивната и параконсистентната логика и произхода на тези понятия в античността. Представени са аргументи, че понятието за импликация, предложено от релевантната логика, дава най-адекватна формална експликация на условната връзка, която се използва в естествения език.Статията на Борис Николове опит да се очертае онтологико-диалектически подход към логиката през призмата на Кант и Хегели да се представят възможностите на параконсистентната логика да формализира диалектическата логика. Деница Желязкова обсъжда част от основните проблеми, най-вече тези за формата, на Ръселовата философска логика и техните решения. На теорията за двуименната същност на съждението е посветена статията на Стилиян Йотов, който извършва теоретико-историческа реконструкция на класически възгледи на Томас Хобс, обединени под името „двуименната теория”.
Следващата рубрика е включена по повод 300 години от смъртта на Лайбниц. В статията на Камен Лозев е разгледан проектът на Лайбниц за универсален език от първия периоди е анализиран основният проблем, с който той се сблъсква - създаването на списък с „примитивните мисли“. Лидия Кондоваси поставя за цел да даде разяснение на контекстуалните и теоретически особености на Лайбницовото разграничение на естествена и изкуствена машина, което да послужи като своеобразно въведение в по-тясно специализираните изследвания и особено в това на Мишел Фишан.
Третият блок е в памет на един от най-известните аналитични философи на нашето съвремие – Хилъри Пътнам, който почина през март 2016г. В статията на Лилия Гурова се обсъждат възгледите на Пътнам за ролята на философията в един век на науката и се обяснява важността на централната идея на Пътнам, че философията трябва да се занимава едновременно с морални „въпроси за възрастни“ (Кавел) и теоретични въпроси за това „как нещата стоят заедно“ (Селърс). Росен Люцканов анализира и сравнява постулатите на “метафизическия реализъм” и “вътрешния реализъм” – позиции, които присъстват в произведенията на късния Пътнам, опитвайки се да отговори на въпроса дали вътрешният реализъм е истинска разновидност на реализма. Анна Иванова разглежда анализа на американския философ върху разграничението между фактични и ценностни отсъждания. Направена е оценка на приноса му в светлината на проблема за научната обективност и е защитено неговото понятие за „обективност без обекти“. Статията на Антон Дончев се фокусира върху един конкретен принос на Пътнам във философия на съзнанието - тезата за множествената реализируемост на менталните състояния. Димитър Елчинов представя критика по отношение на аргумента на Пътнам срещу философския бихевиоризъм. Анета Карагеоргиева разглежда значението, което аргументът на Хилари Пътнам за „мозъците в стъкленици“ има за метафизиката, епистемологията и философията на езика в последните 30-35 г., като се ограничава с класическата дискусия върху този аргумент. Марина Бакалова анализира разсъжденията на Пътнам относно въпроса как моралната философия и хуманитарните науки биха могли да изпълняват своята мисионерска функция като дават насоката на едно смислено и осъществимо бъдеще на човечеството.
В следващата рубрика са представени някои научно-приложни аспекти на социологията. Людмила Иванчева разглежда основните промени в социалния контекст на науката в модерното общество на знанието в сравнение с по-ранното индустриално общество. А статията на Люба Спасова изследва пресечните точки между процесите на престъпност и външна миграция и анализира връзките и влиянието между тези два феномена.
В списанието е поместено и интервю на Лилия Гурова и Антон Дончев с Щефан Хартман, статис псилос и роман фриг относно значението на философия на науката за света, в който живеем.
В рубриката In memoriam са представени накратко животът и творчеството на интелектуалеца Цветан Тодоров и някои от научните постижения на логика Раймънд Смълян.
В списанието е включена и рецензия на монографията на Николай Турлаков „Трагедия и автентичност. Философските интуиции за смисъла на битието в художественото творчество на Йордан Йовков“.
Доротея Ангелова
◊ СЪДЪРЖАНИЕ НА БРОЯ
Философско-логически проблеми и рефлексии
. Doroteya Angelova – A Comparative Analysis of the Concept of Implication in Some Contemporary Logical Systems and Their Origins in Antiquity
. Борис Николов – Идеята за параконсистентна формализация на противоречието в трансцеденталната и диалектическата логика
. Деница Желязкова – Aнализ на „неопределимите“ и логическите константи в Ръселовата философска логика
. Стилиян Йотов – Значение и валидност при Хобс
300 години от смъртта на Лайбниц
. Камен Лозев – Characteristica universalis: Лайбниц и Декарт
. Лидия Кондова – Контекстуални и теоретически аспекти на учението за естествената машина на Г. В. Лайбниц
Философските идеи на Хилъри Пътнам (in memoriam)
. Лилия Гурова – Пътнам за пътя на философията в един век на науката
. Росен Люцканов – Реализмите на Пътнам
. Анна Иванова – Дихотомията факт/ценност – Хилъри Пътнам „по ръба на острието“
. Антон Дончев – Множествената реализируемост и нейните критици
. Димитър Елчинов – Аргументът на Пътнам срещу философския бихевиоризъм
. Анета Карагеоргиева – Аргументът „мозъци в стъкленици“
. Марина Бакалова – Хилъри Пътнам за литературата, морала и социалните науки
Научно-приложни аспекти на социологията
. Людмила Иванчева – „Социално-робустната наука“ като нов изследователски концепт
. Люба Спасова – Връзки и взаимозависимости между процесите на външна миграция и престъпност
Интервю
. Лилия Гурова, Антон Дончев – Философията на науката и нейното значение за света, в който живеем: разговор с Щефан Хартман, Статис Псилос и Роман Фриг
In memoriam
. В памет на интелектуалеца Цветан Тодоров и на логика Рaймънд Смалян
Книги
. Камелия Жабилова – Непознатият Йордан Йовков
Автор:
Сп. Философски алтернативи
Публикация:
08.05.2017 г. 18:37
Етикети:
Посетено:
1729
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/25634-spisanie-filosofski-alternativi-1-2017