Нов брой на списание "Знаци"

◊ В НОВИЯ БРОЙ

Новият брой на списание „Знаци“ съвсем скоро ще бъде в ръцете на своите читатели у нас и по света. Акцентът на списанието този път е загатнат още в самата му корица чрез картината от цикъла „Светлина за Земята“ на големия български художник Никола Манев. За него и за едно 35-годишно приятелство с много топлина и любов разказват поетесата Елка Няголова и художникът-галерист Валерий Пощаров. Разпръснат сред прекрасните картини на Кольо Манев, текстът постепенно рисува същността на един чувствителен, мислещ и лиричен творец. Този образ е само щрихиран, а с това още повече засилва желанието ни да го опознаем през погледа на неговите приятели и биографи.

Още в първите страници на списанието четем силните и предизвикващи размисъл стихотворения на поетите, представени в „Антология България“. Две основни теми обединяват техните произведения – едната е за България днес, както е видяна от поетите Елена Денева  („Пролет“), Ирена Панкева („Отдавна са пусти хайдушките сборища“) и от Иван Есенски, („Мимоходом“). Другата нишка, която свързва стихотворенията на Янислав Янков и Димитър Милов в „Антологията“, е темата за поета, за поезията Същите мисли откриваме и в стиховете от последната книга „Отвъдно време“ на поета и преводача Здравко Кисьов. Много силни и впечатляващи са творбите на младите, но вече познати и обичани поети: Елена Денева (представена чрез критическия текст на Виолета Христова „Слeд белия заек и след сърцeто“), Ники Комедвенска, Димитрина Кюркчиева, Елена Биларева. Стиховете от цикъла „Пръст в раната“ на Георги Николов са библейско-философски послания със запомнящи се образи и поетичен език. Определено се открояват стиховете на Рада Добриянова от книгата ѝ „Любовта е равна на любов“. Тук усещаме както предпочитаната от скандинавската литература поетична форма и асоциативна образност, така и личното, дълбоко лирично послание на Рада Добриянова, закодирано във вечните теми, които вълнуват един творец – различните измерения на любовта, за това кои сме и защо сме на този свят.

Особено място в този брой на списанието заема „Преводаческата тетрадка“ на Елка Няголова, подбрала и превела представените от нея стихове. Във встъпителните си думи казва, че по този начин е искала „... да покаже човешкото лице на руската дипломация. Личности, които познаваме от телевизионния екран или от исторически хроники и книги, тук виждаме не в тяхната професионална дипломатическа битност, със строги лица и премерени фрази, а като лирични и нежни, носталгични или тревожни, печални или мажорни, но винаги – раними и завладяващи поети“. Представени са Ф. И. Тютчев, Михаил Басманов, Евгений Примаков, Александър Безсмертних, Владимир Маслов, Сергей Лавров, Кирил Барский, Максим Грановский и Василий Попов – утвърдени и известни имена в съвременната литература на Русия.

Както винаги, „Знаци“ дава възможност на младите поети да достигнат до широката аудитория и този път представя Никола Борисов в рубриката „Младо перо“ с две негови стихотворения.

Белетристиката е застъпена чрез два разказа на Весела Люцканова – „Нямаш право да празнуваш, нямаш време да умреш“ и нежния, лиричен „Да заспиш пред картината си“, в който приказно се преплитат сън и реалност. За прозата ѝ говори Жени Костадинова в „Красивите истории на Весела Люцканова, които ни спасяват от времето“.

През погледа на Любомир Левчев и този на проф. Кирил Топалов е видяна най-новата книга на Анжела Димчева „Игли в съня” - сборник от философско-поетични фрагменти.

Определено считам за попадение публикуваните в рубриката „Общество“: „Фейсбук. Писма до поискване” на Радост Даскалова. С гражданска и дълбоко човешка ангажираност, но и с чудесно чувство за хумор, когато е необходимо, тя коментира теми, които вълнуват почти всекиго един от нас.

Някак логично тук идва мястото и на сатиричните разкази на Емил Измирлиев: „Три истории – с намигване…“ – много свежи и с оригинални хрумвания произведения, зад чийто хумор прозира и много тъга.

В рубриката „Критическо перо“ е анализът на Росица Кунева на най-новата книга на Керана Ангелова „Видение в Мемфис“, интерпретиращ романа в контекста на другите нейни емблематични произведения – „Елада Пиньо и времето“ и „Вътрешната стая“.

В категорията критически текстове е и „Сред ярките искри на таланта...“ от Георги Н. Николов, който изследва творчеството на Людмила Билярска. Авторът се интересува от нашите писатели в диаспората от началото на ХХ в. и досега.

Накрая, но не и на последно място, вниманието ни е насочено към „Не искай прекалено много...” – едно интервю на Даниела Стойнова с Вера Стойкова, директор на Куклен театър – Варна за мястото на театъра в живота и за живота, видян от сцената.

За мен списание „Знаци“ е територия на свободата във всичките ѝ измерения – като право на различна гледна точка, като право на избор, като лична отговорност и уважение. Списание, което предлага литература от висока класа и в широк диапазон, така че да задоволи и най-взискателните вкусове. Затова, на добър час на брой 1 за 2017!