Списание "Философски алтернативи" 6/2016

◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Философски традиции и рефлексии

. Мишел Фишан – Лайбниц и машините на природата
. Николас Гомес Давила – Из „Нови схолии към един подразбиращ се текст“
. Александър Лозев – „Тимей“ и „За Небето“

. Иван Кожухаров – Карл Шмит и Ян Паточка – един задочен спор върху понятията „враг“, „солидарност“ и „политика“

. Красимир Делчев – Появата на философско общество от кориците на книга (Волф и алетофилите)

Изследователски методологии и подходи

. Нонка Богомилова – Изследването на религията: философски парадигми и социологически подходи

. Андрей Лешков – Естетика откъм четенето? (Бележки за явяванията на Писмото)

Социологически приложения

. Людмила Иванчева – Функционален модел на социалните въздействия на науката

Логически находки

. Мартин Табаков – За един незабелязан досега парадокс в системата на Хеър-Ниимайер

Книги

. Нонка Богомилова – Хегел, Фихте и Шелинг – отново на български език в превод на Генчо Дончев

Представяне на броя:

В шестата книжка намериха място преводни текстове на бележити философи, както и авторски текстове в областта на историята на философията, в частност  – на естетиката, религията, логиката и социологията.

В текста на Мишел Фишан се привежда историческата сводка, че концептът за такава машина е въведен от Лайбниц в 1695 в неговата Système nouveau de la nature et de la communication des substances, aussi bien que de l’union qu’il y a entre l’âme et le corps (Нова система на природата и общуването между субстанциите, както и на единството между душата и тялото). Така според Фишан Лайбниц осигурява истинската дефиниция на биологичното тяло и дава критерий за разграничаване между биологичните тела и тези, които не са такива, посочвайки, че неограниченото декомпозиране на машината вътре в други машини, до безкрай, не е само по себе си машина. Тази гнездова структура според автора съответства на даващото форма на materia secunda – отново конццепт на Лайбниц – и може да се мисли като агрегат, в резултат от безкрайността на монадите, както и като такъв, който съдържа корпореални субстанции, нанизани една в друга до безкрайност. По този начин естествените машини дават подкрепа за увереността, смята Фишан, че концептът за корпореална субстанция винаги запазва съответствие с гледната точка на Лайбниц. Има се предвид и най-новото развитие на монадологичната онтология, при което тук стои на преден план издигнатата претенция за онтологийната нередуцируемост до идеалистична теза.

Преводният текст (преведен от френски от Стефан Димитров) на Николас Гомес Давила – колумбийски автор, значима интелектуална фигура през ХХ век, чийто рефлексии излизат в няколко тома, представени във формата на афоризми – е "представителна извадка" от „Нови схолии към един подразбиращ се текст“. Картините на Давила са силно ценностно натоварени с консервативен заряд: модерният човек и прогресистът, обсебени от повърхностния дух на неавтентичното сред топосите на посредствеността, техниката в дълбока връзка с духовното пропадане, литературата през погледа на изключителния ценител, езикът, изкуството, реакционерът – самотник в поле от идеи, образи и събития, пролетарии, буржоа, революционери, социалисти и демократи в маскараден политически мизансцен на либерално опустошаване на личната свобода, вярващият и католикът сред напиращите върху християнството вълни на Модерността.

Александър Лозев в "За Небето" и "Тимей" съотнася възгледите на Аристотел най-вече имайки предвид трактата „За Небето“ с тези от Платоновия „Тимей“. Отделено е внимание на начините, по които може да бъде осмислено въвеждането на нов елемент в картината.

Концептуалните персонажи на Иван Кожухаров са Карл Шмит и Ян Паточка. Според автора, въпреки липсата на биографично установима точка на пряк контакт между тях, концепциите, които те изграждат независимо един от друг, "сякаш са вплетени във възлова схватка – възлова за разбирането на ХХ век и криволичещата му история, нееднозначното му наследство".

Красимир Делчев обръща внимание на хералдическите, митологични и мистични аспекти на контекста, в който се разгръщат исторически идейните и концептуални трансфери в рамките на взаимоотношенията между Кристиян Волф и Societas Alethophilorum (общество на любителите на истината). Граф Мантойфел – покровител на философа – поръчва изработката на сребърен медал по случай петгодишнината на въпросното общество, а върху медала е ликът на Волф, хералдически "спрегнат" с този на Лайбниц. Реабилитацията и триумфалното завръщане на Лайбниц (1740 г.) в Хале е новина, която той не очаква, а още по-малко и медал със съответно придружително съобщение. Но нека спрем дотук и оставим текстът на Делчев да разкрие на читателя повече по въпроса.

Изследването на религията: философски парадигми и социологически подходи е текст, в който Нонка Богомилова описва, анализира и коментира влиянието на някои постмодерни философски парадигми в социологията на религията, очертани от канадския социолог Роберто Мигелез. Парадигмата на рационалността и проекциите ѝ относно съвременните социологически подходи към религията са особено подчертани. Очертани са съвременните научни тенденции и дебати, както които проблематизират, така и такива, които подкрепят парадигмата на рационалността и доминацията на социологическите интерпретации и дефиниции на религията. Анализирани са три постмодерни философски парадигми, опониращи на тази доминация, с оглед на тяхното влияние върху съвременната социология на религията, с критика към инструменталния модел на рационалността.

Андрей Лешков, с текста си Естетика откъм четенето? (Бележки за явяванията на Писмото), си поставя за задача да очертае един "естетически" подход към четенето. Вземат се като отправна точка две взаимнообвързани теми в Третата Критика на Кант: тази за "незаинтересоваността" в естетическата нагласа и тази за като-че-ли характера на естетическите предмети. Лешков разглежда два полюса на четене: четенето за удоволствие срещу логосното, "духовно" четене. Изложението разгръща въпросната опозиция в една феноменологико-херменевтична "история на четенето" под формата на триактова комедия. От тази перспектива настоящата статия описва самото четене, като започва от Предмодерната епоха, преминала под знака на четенето, после преминава през Модерността (за която четенето не е релевантно) и накрая достига до нашата собствена съвременност, където преобладава според автора (зло)умишленото "copy-paste" четене (без разбиране).

В статията на Людмила Иванчева се представя разработен от автора модел на екзо-системен социален контекст на науката под формата на типология и изграждане на схема за класификация на социалните ѝ функции, да ги декомпозира според цели (външни и вътрешни) и инструментални такива. На инструменталните цели съгласно гледната точка на Иванчева съответстват релационни и перформативни функции. Предложени са показатели за определяне на нивото на развитие на една социална функция, прилагане на принципите на функционален и структурен анализ. Обобщават се видовете и посоките на функционални трансформации на съвременната наука в контекста на тяхното социално въздействие и се прави заключението, че и целта, и инструменталните социални функции на науката претърпяват значителни трансформации в съвременното "общество на знанието" (една често срещана типологема, влязла в обръщение особено сред социологическите кръгове у нас, под влияние на европейския проектен език).

"Логическата находка" в броя е текстът на Мартин Табаков, озаглавен „За един незабелязан досега парадокс в системата на Хеър-Ниймайер". Когато неочаквано иначе логически правилна пропозиция изглежда да противоречи на здравия разум и интуиция, е налице това, което Табаков приема да се нарича "психологически парадокс", или "парадокс на интуицията". Тук авторът представя един такъв незабелязан досега парадокс: "На изборите за Европейски парламент, проведени с използване на Хеър-Ниймайер метод за разпределение на мандатите, критична ситуация може да възникне тогава, когато, ако за една партия започне да се увеличава броят на гласовете, докато за останалите партии той остане непроменен, то тази партия има шанс да получи по-малък брой депутати.". За да разберете повече, прочетете текста и се запознайте с автора в семинарна обстановка, когато той, отказвайки се да прибегне до възможността да заяви: "Нематематиците и нестатистиците да не влизат!", с радост би отговорил на всякакви въпроси, дори и на такива от хуманитаристи без предварителни познания в областта.

В рубриката "книги" под заглавие Хегел, Фихте и Шелинг – отново на български език в превод на Генчо Дончев, Нонка Богомилова представя последните за последните няколко години преводи на български език от Генчо Дончев на класически философски текстове – трите броя от поредицата „Европейски мислители“ на издателство „Изток-Запад“: Лекции по философия на религията (2010) и Феноменология на духа (2011 г., трето издание) от Г. В. Фр. Хегел и Наукоучение (1794/1795) от Й. Г. Фихте, издадена също през 2011 г. С тази нова поредица, отбелязва Богомилова, Генчо Дончев продължава да предоставя на българската философска общност и изобщо в средите на родната хуманитаристика преводи с фундаментално значение за развитието на философията и родствените ѝ дисциплини в рамките на хуманитарното знание и култура.

*

С всеки следващ брой списанието се придвижва към зоната, в която ще се наложи да поддържа още по-високо ниво пред взискателни и компетентни читатели, внушително нараснали по брой, благодарение на поддържането на собствен сайт и страница на списанието във Фейсбук. През 2017 година предстои подготовката и излизането от печат на още по-строго тематично фиксирани броеве, върху които вече се работи. Настоящият брой е още едно стъпало по-напред поради текстовете на имена като Фишан и Давила. Очаквайте в следващите броеве да прочете както преводи на класици във философията, така и оригинални авторски решения – родни и чужди, както в обособени парадигми, така и в по-широкото поле на интердисциплинния диалог.

Кристиян Енчев