Издания / премиери
Списание „Философски алтернативи“ 5/2016
Тема на броя: Власт, идеология, философия
◊ СЪДЪРЖАНИЕ
Списание „Философски алтернативи“ 5/2016
Тема на броя: Власт, идеология, философия
Водещи: Димитър Ганов и Валери Личев
Господството: граници и трансформации
. Петър Чолаков – Жан от Париж за собствеността и съпротивата срещу властта
. Ива Куюмджиева – Идеологията като комплекс от структури и идеологиите като разкази
. Христо Проданов – Четвъртата индустриална революция и дигиталните посткапитализми
. Иван Кацарски – Провалите на лявото и възходът на десния екстремизъм
Марксистки колизии
. Ива Манова – Георгий Плеханов versus Фридрих Алберт Ланге: два подхода към историята на материализма
. Максим Мизов – Цимервалд 1915–2015 г.: повтаря ли се историята или става нещо друго?
Антропологически рефлексии
. Анани Стойнев – Увод към „Спиридон Казанджиев за Пенчо Славейков“
. Сава Сивриев – За скитника-чудак в „Стихотворения“ (1901, 1904) на Пейо Яворов
. Яна Митева – „Новият“ и „старият“ Хюм
Философски дебюти
. Илия Тодоров – Действителната свобода като възможна чрез Другия
. Виниций Петров – Личностната идентичност и любовта
Събития и книги
. Силвия Кръстева – 31 международен Хегелов конгрес
. Нонка Богомилова – Етносимволизъм и идентичност
. Петя Пачкова – „Политиката като обоняние и парфюмерия“ (Максим Мизов)
. Иванка Стъпова – Езикът на цветовете
В бр. 5/2016 г. на сп. „Философски алтернативи” си дават среща социално-политическа проблематика и „антропологически рефлексии”, както е озаглавен един от блоковете, но конгениални с него са и някои публикации на дебютиращи в списанието автори.
Първият блок „Господството: граници и трансформации” започва със статията на Петър Чолаков за Jean Quidorf, или Жан от Париж – доминикански монах и теолог, който четири века преди модерния либерализъм дефинира „посегателствата върху частната собственост като причина за иницииране на действия срещу властта”. Ива Куюмджиева разглежда проблема за „деидеологизацията” като „елемент на модерната идеологическа продукция в България след епохата на държавния социализъм”. Куюмджиева концептуализира два модела в конструирането на идеология: като множество разкази, произведени от властови дискурси, и като действие на властови структури: подход, изграден както върху структуралисткия марксизъм на Алтюсер и теорията на Бурдийо за символните полета и игровите позиции, така и върху епистемата знание/власт на неприемащия понятието „идеология” Фуко. Христо Проданов извежда две катастрофично-алтернативни посоки на развитие на съвременния „дигитален” капитализъм – ликвидиране на либералната демокрация и възход на крайната десница или „имплозия” на капитализма, неудържими разпадни процеси и мащабна „социалноикономическа” промяна. Иван Кацарски проследява конвергентните промени в идентичностите на съвременните „ляво” и „дясно”.
Блокът „Марксистки колизии” включва студията на Ива Манова върху „два подхода към историята на материализма”. В критиката на Г. Плеханов към „История на материализма” на Ф. А. Ланге е представен в малко позната светлина зародишът на предстоящата в края на XIX и началото на XX в. битка на радикалната социалдемокрация с ревизионизма: неслучайно неокантианецът Ланге, както загатва авторката, е идеен вдъхновител на Е. Бернщайн. Последствията от ревизионистките тенденции за развитието на тогавашната радикална левица и спецификите на горепосочената епоха, завършила със световна война, стоят в основата на студията на Максим Мизов, интерпретираща състоянието и перспективите на съвременната левица през призмата на антивоенната Цимервалдска конференция от 1915 г. и предизвиканите от нея „грандиозни политически промени” в световната история. Тезата на автора за „повторение” на историята след един век преообръща Хегеловата постановка, акцентирайки не толкова върху фарса, колкото върху трагедията на левицата и нейния потенциал да променя историята.
Блокът „Антропологически рефлексии” включва интерпретацията, която Анани Стойнев прави върху „недооцененото” есе на Спиридон Казанджиев за Пенчо Славейков „Пред извора на живота", и визията на Сава Сивриев за образа на „скитника-чудак” в поезията на Яворов, от една страна, и проследените от Яна Митева две коренно различни тенденции в интерпретирането на философското наследство на Д. Хюм, от друга.
Блокът на дебютантите включва статията на Илия Тодоров, в която Свободата, Азът и Другият са интерпретирани посредством наследството както на немската класическа философия, така и на екзистенциализма, и обогатяващата концептуалните хоризонти на първия текст статия на Виниций Петров за личностната идентичност.
Броят включва също отзив на Силвия Кръстева за 31-ия Хегелов конгрес в Бохум, рецензия на Нонка Богомилова на публикувана от Cambridge Scholars Publishing книга на Еля Цанева, рецензия на Петя Пачкова за книга на Максим Мизов и представяне на изложба на Мариана Кънева, осъществено от Иванка Стъпова.
Димитър Ганов