От Ларошфуко и „Под игото” до Любовта и Великите сили

◊ В НОВИЯ БРОЙ

Излезе брой 10/2015 на списанието за литература, изкуство, критика и философия „Везни”.

Бидейки последен за годината, броят поздравява читателите си с известното стихотворение на Кирил Христов „Новогодишна наздравица”, завършващо с празничното: „О, българи, да дигнем пълни чаши – / година нова е и нов живот!”

Очевидно една дългоочаквана глътка оптимизъм не е излишна на българина в нажежения от трагичност 21-ви век – така че сп. „Везни” е откроило за себе си най-важното: да бъде флагман на оптимизма. А това се постига чрез същностни послания – от философията, литературната критика и публицистиката.

В рубриката „Философия и човек” вниманието ни привлича тезата на Клод Леви-Строс, визираща системата от културни референции и външни културни реалности, които са видими или значещи през фокуса на две понятия „информация” и „значение”. Така той ни изяснява демографското неравновесие в света, различните стъпала на историко-религиозно развитие на етносите, социалната скàла на семейните различия и спорното днес място на Западната цивилизация. Но есенцията в неговите разсъждения се заключава в следното: „Всеки културен прогрес е функция на коалиция между културите. Тази коалиция се състои в обединяването на шансовете, които всяка култура среща в историческото си развитие...”

В рубриката „Световни хоризонти” Огнян Стамболиев ни представя „Практическата философия на Ларошфуко”, обобщавайки: „Общата нишка в „Максимите” е идеята, че основните мотиви за всяко наше действие са егоизмът, суетата и личните интереси”. Удивителното в афоризмите на Ларошфуко остава тяхната общовалидност и днес, сякаш четири века по-късно нищо не се е променило: „За да станеш велик човек, трябва да можеш майсторски да се ползваш от всичко, което предлага съдбата.”

Поезията в новия брой не разчита, разбира се, само на Кирил Христов, въпреки че е полезно от време на време да препрочитаме неговите шлагерни творби „Хей, пролет иде!”, „Жени и вино! Вино и жени” или „Наздравица”, за да отгърнем онази страница от натрупаното в литературната битност на народа ни, която днес е доста избледняла, или направо изядена от попфолка или англо-американската матрица върху т. нар. масова култура. Затова читателите имат възможност да си сверят часовника с най-новите тенденции в съвременната ни поезия: неопостмодернизма, разпознаваем в стиховете на Иван Гранитски; хайку-форми, озаглавени „Пометнати стихотворения” от Велин Георгиев, нови фолклорни мотиви, вплетени в абстрактно-философската изразност на Илиана Илиева и диалогично-метафоричната лирика на Тенко Тенев.

Юбилеите на известни творци винаги заемат значимо място в сп. „Везни” – така не само се отдава почит на стойностни родни и световни фигури, но и се припомня на читателя, че стъпалата в самочувствието на една нация се градят от непреходното, а всяка суета и фалш биват заличавани през годините. Сред юбилярите в броя са: Йосиф Бродски (75 години от рождението му), представен с 13 стихотворения в превод на Иван Есенски; Тодор Влайков (150 години от рождението му), чието дело беше подробно огласено през пролетта на 2015 г. чрез Научна конференция „Морал и политика” в Софийския университет: в случая проф. Михаил Неделчев ни прави съпричастни към своя литературно-политически прочит на тази величава личност; Васил Попов (85 години от рождението му), за чийто трънлив писателски път разказва Кирил Момчилов.

Читателите ще бъдат впечатлени от оригиналната публикация по повод 85-годишнината на акад. Антон Дончев: под формата на многонационална мозайка са ни поднесени откъси от световната преса, дала през годините своята адмирираща оценка за автора на „Време разделно”: „Гардиън”, „Обзървър ревю”, Радио Виена, „Франкфуртер алгемайне цайтунг”, „Арена” – Верона, „Ню Йорк таймс”, „Ла Кроа”, „Фигаро”, „Нове слово” са само малка част от медиите, които отбелязват приносното значение на този роман, преведен вече на 33 езика и сравнен от водещ английски журналист с епоса за крал Артур. Снимки с известни писатели и политици, както и откъс от „Сказание за хан Тервел” оформят цялостната публикация на почит към акад. Дончев.

В брой 10/2015 бихте могли да прочетете яркия публицистично-алегоричен текст на проф. Златимир Коларов „Притча за Великите сили”, събрал като във фуния цялата демагогска политика на всеизвестните ни „велики” сили, водени единствено от алчност и високомерие, без капка хуманизъм.

С критически анализи в броя присъстват и проф. Мирослава Кортенска, Маргарит Жеков, Георги Н. Николов, Тодор Коруев, проф. Владимир Янев и проф. Чавдар Добрев. А проф. Александър Шурбанов и проф. Майкъл Холмън разказват за новото, библиофилско издание на „Под игото”, дело на издателство „Захарий Стоянов”, чиято премиера беше в БАН през септември.

За финал ще обърна внимание на страниците, които главният редактор Иван Гранитски посвещава на рано отишлия си от нас писател Веселин Стоянов (1957-2014). В статията си „Любовните съновидения и енергията на словото” критикът ситуира важното място на едно цяло поколение писатели, към което литературните ни изследователи са в дълг, включвайки към него и Веселин Стоянов, и анализира разказваческите му особености, които го правят разпознаваем, самобитен, но и експериментиращ с потока на съзнанието. Защото „трите ключови думи за него са Любов, Сънища и Думи... И затова във всички страници, където се разхожда нощната стража на любовта, където в неизбродните пространства на сънищата препускат легионите на думите, творецът иска да открие изображенията на смъртта. За него тя е пеещото дете на Вечността, или другото име на Живота.”

Всеки брой на „Везни” радва с изящни цветни илюстрации от известен майстор на колорита. В случая това е художникът Йордан Парушев, за чиито визуални вибрации говори Деньо Денев: „В своите колажи Йордан Парушев се изяви като откривател. Той облъхна материалните елементи със своя дух и ги накара да говорят и светят с нова светлина.”