Издания / премиери

Списание „Философски алтернативи“ 5/2015

Тема на броя: Познание, култура, идеология

Списание „Философски алтернативи“ 5/2015


◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание „Философски алтернативи“ 5/2015

Тема на броя: Познание, култура, идеология

Водещи: Юлия Васева и Валери Личев



Време, парадокси, метафори

. Асен Димитров – Йерархията като методологически инструмент

. Стефан Димитров – Време и причина
. Ангел С. Стефанов
– Парадокси на знанието

. Валери Личев
– Парадокси, логика, литература

Философия и религия

. Нина Димитрова – Размисли върху прочити на Книга Йов: развръзката

. Анани Стойнев – За възможните подходи на изследване на богомилството

Естетически опозиции

. Иванка Стъпова – Превъплъщенията на двойника: дявола

. Петър Пламенов – Погледът и ръката. Естетическото преоткриване на тялото (част 2)
. Ерика Лазарова
– Постмодернизмът като игра с нищото

. Снежанка Стоянова
– Визуално-пластичните изкуства като образователен метод в училище

История, икономика, идеология

. Иван Кацарски – Макс Щирнер – „интелектуалният динамит“

. Карамфил Манолов – Неравенства в предприемачеството
. Емилия Ченгелова
– Влиянието на минималните осигурителни доходи върху неформалната икономика

Марксизмът – за и против

. Алекси Апостолов – Критически рационализъм или марксизъм

. Мартин Табаков – Марксизмът след рухването на системата (логически поглед отстрани) (част 3)

Събития

. Elena Petrova – Рhilosophical Receptions: Transmissions, Affinities and Originality

. Андрей Лешков – Модернизмът като самобитност? Конференция „Д-р Кръстев и духът на модернизма“


* * *

Рубриката “Време, парадокси, метафори” представя своеобразен философски прочит на вечни теми във философското поле на познание. Спецификата на темите и интересите на всеки един от авторите в рубриката демонстрира широкия размах на философската рефлексия. А. Димитров представя проблема за йерархията във връзка с възможностите да анализираме методологическата му роля. Той тръгва от идеята за калкулационата теория на Хобс (“Левиатан” 1651 г.) и я свързва с идеята за йерархичната организация.

Централна тема за Ст. Димитров е връзката между време и причина, по-специално идеята за “обратна интерпретативна перспектива”. Примата на времето пред причината е подложен на изключително прецизен философски анализ от автора, в резултат на което се изказва идеята за причината като “онтологично специфично време”. Възможността това да се осъществи е чрез “обръщане на посоката на онтологичната връзка между време и причина”. В заключение Димитров издига идеята за реинтерпретация на времето и посочва пътя за осъществяването й, а именно разгръщането на онтология на вечността.

Темата за парадоксите провокира интереса на философите още от античността. А. Стефанов поставя проблема отново, като посочва начините за намиране на рационални решения на проблема за парадоксите във философията. Авторът представя няколко парадокса на знанието и анализира свързаните с тях проблеми. В работата Стефанов поставя въпроса дали ог не играе на зарове (Айнщайн) и дава отговор, в който идеята за свободата на човека играе съществена роля.


В. Личев
в духа на основателя на структурната лингвистика Ф. Сосюр трактува парадокса като семиотичен похват, мотивиран от желанието да се обозначи нещо, без неговото пряко именуване. Или по Дерида: „Как да кажа нещата, без да ги казваш“. С примери от литературата парадоксалният характер на началото на комуникацията се свързва с логиката на действията на фон Райт.


Н. Димитрова
разглежда някои интерпретации на епилога на книгата на Йов. Вдъхновен от „Философия на щастието“ на Л. Маркузе, текстът проблематизира щастието при тази известна библейската история, давайки коментари по Достоевски, Шестов, Кант, както и по български автори.

Статията на А. Стойнев е посветена на различните подходи на изследване богомилството, тъй като самото богомилство е обект на най-различни интерпретации, а те се делят на исторически („идеята за история“ на Колингууд, „историческият хоризонт“ на Гадамер), научни и неисторически. Теоретичното разделение е необходимо, за да се прави разлика между едни и други писания за богомилите, както и да служи като предпазна матрица срещу т.нар. „чалга история“.

В блока за естетическите опозиции водеща е статията на Стъпова със своя фокус върху сложните отношения между двойника – тъмната половина на човека, от една страна, и дявола като най-чиста изява на тази тъмна половина, от друга. Двете понятия са свързани с актуалния проблем за кризата в човешката идентичност.

П. Пламенов продължава да преоткрива части от тялото по естетически начин, тъй като според автора „парадоксално погледът и ръката са инструменти на духа“. Защото, което може да бъде видяно и разпознато, то може да бъде обект на мечтание, онова, което може да бъде докоснато, ни докосва и грижата прелива в милост. Очите са измежду началата на всяко Аз-Ти, на лицето, както и на тялото като любов, вражда, жертва, граница, предел, съдба...

Текстът на Е. Лазарова е посветен на постмодернизма като логически край на модернизма и опасен отказ от традиционните ценности. Отворена е „кутията на Пандора” в художествената реалност, но и във всяка една сфера на практическия живот се разлетяват зловещите посланици на артистичната шарлатания и човешката алчност. Под прикритието на плурализъм и уважение към другостта, те детронират достойното за уважение в изкуството и реалността, превръщайки творчеството в „игра с нищото”.

С. Стоянова изследва процеса на творчеството в областта на визуалните изкуства като метод за постигане на баланс, себепознание и разкриване на вътрешния потенциал, съотнесено към обучението на децата в училищата и на техните родители.

В третия блок Ив. Кацарски запознава нашите читатели с една позабравена фигура от близкото минало – философа Макс Щирнер – „интелектуалният динамит“, връзката между живота му и философията му – егоист ли е идеологът на егоизма? Анализира се основният му труд Der Einzige und Sein Eigentum (1844). Дадени са различни интерпретации на наследството на Щирнер, показани са някои негови ключови противоречия.

К. Манолов засяга проблема със социалните неравенства в предприемачеството и показва как социалното неравенство стимулира обществото за развитие само когато е легитимно и прието от хората. В противен случай се създават условия за противоречия и сблъсъци, защото непризнатото социално неравенство става източник на конфликти. Изведен е негативният списък от проблеми, под чиито удари попадат предприемачите. В статията на базата на резултати от емпирично социологическо изследване се доказва, че сред нелоялните партньори най-често попадат търговците на едро и дребно, както и някои държавни предприятия.

Е. Ченгелова разглежда проблема за минималните осигурителни доходи, който през последните две години се очерта като един от най-остро дискутираните и спорните инструменти за влияние върху пазара на труда и икономическото развитие. Представени са и анализирани емпирични данни от представително емпирично изследване сред работодателите и работниците/ служителите (2014 г.). На тази основа се идентифицират и обясняват основните посоки на влияние на минималните осигурителни доходи върху неформалната икономика.

В броя продължава дискусията за марксизма. Според М. Табаков, макар че „марксизмът“ бе официалната идеология, голяма част от членовете на БКП, особено приетите през 1944-1956 г., бяха консерватори фундаменталисти с патриархални ценности и морал, а голяма част и конформисти кариеристи. Независимо от идеологията, с която естаблишментът в една тоталитарно управление оправдава властта си – постепенно основна идеологическа доктрина на „системата“ става етатизмът, а той не е съвместим с марксизма.

Алтернативи за развитие бяха „перманентна антибюрократична революция“; „перестройката“ – чрез гласност и демократизация да се реформира и спаси лявата идея и китайската система на капитализъм под контрола на партапарата. Но днес в Русия има олигархичен крони капитализъм с огромно социалното разслоение, основан на милитаристичен великоруски имперски шовинизъм, и не би трябвало „леви“ да му симпатизират!

За Табаков „Справедливостта“ е основната ценност, а „Равенството“ е само следствие и механизъм за реализацията й. Предозирана, социалната политика става антисоциална, защищава “нетрудещите се” и води до експлоатация на трудещите се и средната класа.

Статията на А. Апостолов е посветена на разглеждане на противоречието между марксизма и критическия рационализъм. Според марксизма единствената алтернатива е: капитализъм или социализъм. В противоположност на тази теза К. Попър смята, че реално значение има постепенното социално инженерство, което е равнозначно на обществените реформи.


Проф. дфн Мартин Табаков, доц. д-р Юлия Васева

 


Автор: Сп. Философски алтернативи
16.12.2015 г. 18:12
Посетено: 823
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/22636-spisanie-filosofski-alternativi-5-2015