Издания / премиери
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Списание „Философски алтернативи“ 3/2015
Тема на броя: Култура и етика
◊ НОВИЯТ БРОЙ
Списание „Философски алтернативи“ 3/2015
Тема на броя: Култура и етика
Водещи: Ерика Лазарова и Николай Михайлов
Първият тематичен блок е посветен на различните подходи към теорията на морала. В него Н. Михайлов разсъждава върху класическия етически проблем за общото благо във философията на св. Августин. Доброто е висша цел, висше благо, съвпадащо с природното устройство на човека, изграден според Божия образ. Общото благо е божествен дар за хората от абсолютния Бог. Заключението е, че св. Августин открива нова тема в етиката, темата за святостта, за светеца, посветил своя живот на търсенето на истината и благото. В интересна статия (на английски език) доц. Батулева анализира някои основни моменти в трудовете на Л. Иригаре (сексуираното различие и етиката на различието; двойния мъжко-женски субект) като последователни етапи в създаването на пространство на взаимност, любов и споделяне. Прави се опит да се докаже, че Иригаре не ограничава своята „деконструкция“ до отхвърлянето, а предлага алтернативни решения: оригинален прочит на възможността за преодоляване на универсалния субект; позитивна стратегия за нов тип социалност, изградена върху не- йерархична релация между еднакво стойностни субекти. Статията на проф. С. Минева е посветена на дихотомията морал–право и двата свята, в които обитава човек. Единият е светът, в който се раждаме, живеем и умираме: светът на обществото, на което принадлежим не по-малко, отколкото на себе си. Другият свят или ред – редът на морала – е светът, който сме ние самите, всеки един от нас като намерения, желания, избори и цели, т.е. задължението, което си представяме. Затова в морала се отсъжда не според закона на обществото, а според взискателността към самия себе си и отговорността за другия. Доц. В Босаков продължава своите изследвания върху исляма в секуларен контекст. Новите модели на нравственост, подчинена изцяло на религиозната догматика, предизвикват най-често агресията на натрапчивото недоверие в автентичните морални основания на този избор. Отговорите на трудните въпроси за религиозната толерантност и търпимост по отношение на исляма в новите социални условия зависят от коректността и научната отговорност, с която успяваме да регистрираме процесите на трансформация в отношението към исляма и към чуждата религиозна идентичност.
Вторият блок на броя е посветен на философския прочит на проблема за сакралното. М. Бачев анализира едно сравнително слабо познато у нас съчинение на немския философ и теолог Рудолф Ото. Успешно защитената цел на Бачев е да проследи влиянието на Кантовата критическата философия върху основните елементи на философията на святото, представена от Ото в „Идеята за святото“. Трите основни елемента от философията на святото, формулирана от Р. Ото, а именно априорното, схематизацията и възвишеното, са вградени в аргументацията на святото, първо, като категория, единствено чрез която е възможен религиозен опит, второ, в неговия рационално-етически аспект, и трето, в неговото естетическо измерение. Темата за Р. Ото и философския дискурс за сакралното в продължена и в статията на проф. К. Делчев. Докато за Ото чувство за святото е априорно, то за Хегел чувството и мисълта за свято възникват исторически в опита на съзнанието в единството му с предмета в хода на боравенето с нещата и развитието на човешкия дух като изява на световния Дух и себепроява на Бога като Дух. За Хегел философията и философията на религията са по-висша степен в осъзнаването и опознаването на божественото, отколкото религията. Авторът задълбочено разглежда и по-нататъшното развитие на философския спор за природата на сакралното в трудовете на Шелер, Хесен, Тилих, Агамбен, Елиаде и др.
Следващият тематичен блок започва със статията на проф. Е. Лазарова, посветена на оригинално и иновативно изследване за дуалистичното християнство в немскоговорещите райони на Европа. Изследването се основава върху нови и не социализирани досега източници за разпространението на богомилството и катарството, както и на сродната им валдейска ерес в Австрия. Това е един неизследван досега аспект на влиянието на дуалистичните идеи в Дунавската монархия през Средновековието, подплатен с изворов материал и оригинални свидетелства, съхранени например в област Крен или в Регенбурските манастири, през които „минава“ в пряк и преносен смисъл пътят на „бугарската ерес“. Авторката е открила и не отпечатана дисертация, защитена във Виенския университет през 1912 г., която доказва по безспорен начин нейните тезиси за паневропейския характер на богомилството като дуалистично християнство, както и за неговия социоетичен характер. Работата на доц. Т. Цигов засяга изключително интересната тема за православния аналог – логоптика/словоглед – на китайската и индийска практики фенг-шуй и ваасту. Той разглеждам културния контекст на логоптиката и свързани с нея аспекти на българската култура. Според Цигов днес сградата губи онова, което я прави архитектурно събитие. Но идеите, на които се базира, продължават, макар и в забрава, българската традиция: регионалния й културен потенциал. Блокът завършва с превод на статия на световно известния режисьор, сценарист, продуцент, актьор А. Кончаловски. Тя е предизвикателство към критиката, която се страхува да каже „царят е гол“ и към меркантилизирането на модерното изкуство и арт-търговията като условие за капитоловлажения. Важни са не творческите търсения и естетическото новаторство, а скандалът и псевдоиновативността, целящи да превърнат не само дадена творба, но и нейния създател в скъпа и престижна стока. От писоара на М. Дюшан до „черния квадрат“ експериментите с художествените средства и с художествения вкус на реципиентите всъщност не само водят до упадък на изкуството и загуба на духовните му измерения, но и профанизират системата от ценности на обществото, залагайки на примитивността на публиката и на нейния снобизъм.
Списанието продължава дискусията за мястото днес на творчеството на Маркс. Проф. Кацарски предлага втора част от изследването си върху т.нар. Кройцнахски ръкопис на великия немски философ. Авторът смята, че независимо от твърденията на самия Маркс, общата му философска схема не се различава от Хегеловата. От съвременна гледна точка ценността на ръкописа, твърди проф. Кацарски, е в неговия теоретичен социален анализ, който включва идеите за структурата на историята, на съвременното общество и дори на съвременната демокрация. В дискусията се включи и Институтът за свободен капитализъм „Атлас“, който предоставя за броя превод на статия на проф. Дж. Райзман. Според автора класическата икономика може да осигури здрав фундамент за критика на теорията за експлоатацията. Заплатите според проф. Райзман не са основна форма на доход в производството. Капиталистите не лишават от средства хората, работещи на заплата, а им дават възможност да работят срещу заплащане, да имат заплати. Печалбата, а не работната заплата трябва да се счита за първична и първостепенна форма на доход, от който произлизат всички останали доходи под формата на отчисления. Блокът завършва със статията на проф. Г. Найденов, посветена на изследването на парадигмата за „буржоазна революция“, „държавен капитализъм“, „групова собственост“, която според него е алтернатива на официалната парадигма за „социалистическа революция, социализъм, обществена собственост“. Една от основните научни цели на автора е изследването на приемствеността (континуитета както я нарича той) на българския икономически, политически, социално-психически и пр. живот.
Втората част на статията на доц. Обрешков, за историко-логическия анализ на формалната феноменология през формалната онтология е насочена към изследване на семантичните структури на разнообразни логически системи. Представени са няколко нива на анализ – логически, исторически и философски.
Брой 3 завършва с два креативни и нетрадиционни погледа към философията и философите, техните съдби и взаимоотношения. Те са с автори К. Пампов и В. Босаков, който дава и забавни, но остри епиграми.
Доц. д-р Николай Михайлов
◊ СЪДЪРЖАНИЕ
. Плуралистични подходи към теорията на морала
Николай Михайлов – Св. Августин и проблемът за висшето благо
Tatiana Batuleva – The Ethics of Difference and the Two-Subject Culture in the Works of Luce Irigaray
Силвия Минева – Дихотомията морал/право в контекста на свободата като етическа категория
Веселин Босаков – Традиционно и модерно: ислямът в секуларен контекст
. Сакралното като философски проблем
Мирослав Бачев – Кантовата философия и опитите върху сакралното на Рудолф Ото
Красимир Делчев – Хегел и Рудолф Ото за святото
. Ценности и хуманизъм
Ерика Лазарова – Дуалистичното християнство в немскоговорещия регион
Тодор Цигов – Архитектура, урбанизъм, привидни закони
Андрей Кончаловски – От „Черния квадрат“ към черната дупка
. Марксизмът – за и против
Иван Кацарски – Философия и социална теория в Кройцнахския ръкопис на Карл Маркс (част 2)
Джордж Райзман – Класическата икономика срещу теорията за експлоатацията
Георги Найденов – Марксизъм и ленинизъм
. Логика и философия
Николай Обрешков – Подходи към формалната феноменология през формалната онтология: историко-философски и историко-логически анализ (част 2)
. Философски размисли през смях и сълзи
Костадин Пампов – Размисли
Веселин Босаков – Епиграми с поука на килограми
Автор:
Сп. Философски алтернативи
Публикация:
15.07.2015 г. 14:49
Посетено:
1626
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/21756-spisanie-filosofski-alternativi-3-2015