Списание „Философски алтернативи“ 5/2014

◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Водещи: Валентин Канавров и Ивайло Димитров

Трансцендентално мислене

Анджей Пшилебски – Херменевтика с оглед на трансцендентализма 

Георги Донев – Метафизическо мислене и феноменологизация на съзнанието

Стефан Димитров – Разум и идеал

Силвия Кръстева – Последните елементи на мисленето

Ивайло Димитров – Как да мислим трансцендентално Кантовата сила за/на въображение?

Кристиян Енчев – Сингуларност, образ-схема и въображение: илюстрикции

Валентин Канавров – Схематизъм без въображение?

Атанаска Чолакова – Das Ding an sich в контекста на Шопенхауеровата философия

Вера Любенова – Митът за даденото: Кант и Селарс

Гергана Пенчева-Апостолова – Антиномиите на Аза в мрежата

Култура и общество

Паул Гайер – Ляв културен консерватизъм

Валери Личев – Интерпретация и интердисциплинност

Иван Кацарски – Път към Маркс през ХХІ век

В предпоследния си брой за годината сп. „Философски алтернативи“ отбелязва 290-годишнината от рождението и 210-годишнината от смъртта на Имануел Кант. Водещият тематичен блок „Трансцендентално мислене“ открива статията на Анджей Пшилебски „Херменевтика с оглед на трансцендентализма“, в която спецификата на трансценденталната философия се разглежда през призмата на историческата й роля за възникването на философската херменевтика (Х.-Г. Гадамер). Последната се разглежда от автора като критическа синтеза между феноменология и анализа на езика, като резултат от процес на детрансцендентализиране, аналогичен на извършения в аналитичната философия и описан от Р. Рорти. В „Метафизическо мислене и феноменологизация на съзнанието“ Георги Донев защитава тезата, че метафизическото мислене е трансцендентен и битиен език, който детерминира генезиса на съществуването, схванато от своя страна като обектен език на феноменологизираното съзнание и интерпретативна форма на научната „истина“. В Кантовото понятие за „идеал на разума“ последният е схванат като метафизично божество, твърди Стефан Димитров в статията си „Разум и идеал“. В този „парадоксален“ концепт критика и метафизика, регулативно и конститутивно съвпадат до неразличимост, а пътят към въпросния идеал авторът вижда като епохé на рационалното мислене, съзерцаващо истината непосредствено и пасивно в самоотрицателността на отказа от самото себе си. Проясняването на същността на трансценденталното мислене е задача, която си поставя и Силвия Кръстева в „Последните елементи на мисленето“. Това става възможно чрез паралелен прочит на Кантовото понятие за безусловно, схванато като чист мисловен универсум, и Хегеловата спекулативна диалектика на понятието.

Проблемите на трансцендентално-философското осмисляне на функцията на въображението у Кант е обединяващ център на следващите три статии в разглеждания тематичен блок. Ивайло Димитров търси отговор на въпроса „Как да мислим трансцендентално Кантовата сила за/на въображение?“ през възможностите за преосмисляне на утвърдения български превод на термина Einbildungskraft. В „Сингуларност, образ-схема и въображение: илюстрикции“ Кристиян Енчев предлага хибридния концепт „илюстрикция“, чрез който да мислим пластичността на образа и сингуларната слабост на въображението, „откачено“ от сили, способности и други подобни различни от самото него „подпорки“. Изхождайки от своя оригинален концепт за виртуалистки трансцендентализъм, в студията си „Схематизъм без въображение?“ Валентин Канавров представя вариант на трансцендентален схематизъм, при който способността за въображение бива елиминирана като лоно на схемите, за да стане възможно трансцендентално-философското основаване на необходимото единство на познанието.

В „Das Ding an sich в контекста на Шопенхауеровата философия“ Атанаска Чолакова проблематизира интерпретацията на нещото само по себе си като воля, като същевременно извежда възможността за достигане до частично непосредствено познание на Ding an sich чрез теоретизация на тялото като обектност на волята. В „Митът за даденото: Кант и Селарс“ Вера Любенова подлага на анализ основните понятия на трансценденталната естетика, поставяйки си за цел да представи в позитивна светлина корекциите на Кантовата философия, които Уилфрид Селарс предлага на базата на прочутата си критика на понятието  за дадено. В последния материал на тематичния блок „Трансцендентално мислене“, озаглавен „Антиномиите на Аза в мрежата“, Гергана Пенчева-Апостолова прави опит да прокара паралел между философията на инфосферата и Кантовите антиномии, доколкото те пораждат интерес към трансцендентиращото Аз на човека, който тъче Мрежата и едновременно е хванат в нея.

Водещ материал във втория тематичен блок на броя, „Култура и общество“, е статията на Паул Гайер „Ляв културен консерватизъм“. В нея професорът по романска филология от Университета в Бон анализира Русо и основни произведения на романските литератури, за да разгърне лява консервативна утопия, замислена като последна крепост срещу тоталитарния капитализъм. В „Интерпретация и интердисциплинност“ Валери Личев разглежда интердисциплинния характер на някои интерпретативни проблеми в литературното поле, изследването на които изисква съчетаването на методи от различни области на хуманитарното знание чрез рефлексивното прехвърляне на мостове помежду им. Иван Кацарски си поставя за цел да посочи „Път към Маркс през ХХІ век“ в своята едноименна статия. Авторът търси причините за флуктуациите в интереса към наследството на философа в съвременното състояние капитализма, а така също и в чуждия на XX век постулат за триединството на философия, наука и социална практика. В последния материал на броя, „Ултралиберализмът и съвременната идеологическа криза“, Момчил Баджаков рефлектива върху погрешно смятания за господстващ модел на либералната демокрация и пазарната икономика, разглеждан от автора като смокинов лист за квазикапиталистическата олигархия, обслужвана от новия радикален червено-кафяв синтез между неокомунизъм и неонацизъм.