Издания / премиери

Списание "Философски алтернативи" 3/2014

Тема на броя: философия и култура

Списание "Философски алтернативи" 3/2014


◊ НОВИЯТ БРОЙ

Списание „Философски алтернативи“ 3/2014

Тема на броя: философия и култура
Водещи: Камелия Жабилова и Силвия Серафимова


Съхраняването на интердисциплинарния профил на изследванията, включващ философски анализи както в сферата на българската, така и на европейската култура, е приоритет и на настоящия тематичен брой на „Философски алтернативи“.

В раздела Философски рефлексии върху българската култура са включени изследванията на В. Личев, С. Данова, Пл. Антов, Н. Турлаков и Н. Богомилова. Проучването на взаимовръзките между философия и литература е сравнително нова тематична област, която бързо налага своята актуалност. Факт е, че класическото наследство на българската художествена литература остава почти неизследвано от философска гледна точка. Няма съмнение, че пресечните точки между литература и философия винаги са съдържали висока степен на продуктивно напрежение. Студиите на Н. Турлаков, С. Данова и Пл. Антов предлагат именно такъв философски поглед върху едни от класиците на българската художествена литература – Елин Пелин, Йордан Йовков, Пенчо П. Славейков и Пейо Яворов. Ръководени от факта, че българската култура е преди всичко литературоцентрична, и тримата автори по свой начин защитават тезата за една възможност за философска интерпретация на български художествени текстове, през тематизация на взаимоотношението философия – литература, изследвайки различни аспекти от това взаимоотношение.

Статията на В. Личев е иновативен анализ на генезиса на социокултурните промени в България след Освобождението. Чрез позоваване на модела на Иван Хаджийски се изследва как категориите „демонстративност“ и „престиж“ навлизат и се утвърждават в българската култура, допринасяйки за обяснение на парадоксите, които изпълват прехода на българското общество от патриархален бит и култура към модерното буржоазно общество.

На свой ред текстът на Н. Богомилова е критическа рефлексия върху един нееднозначен период от българската философска култура, свързан с необходимостта от преосмисляне на философията на Маркс и нейната идеологизация. Обект на изследване е първата и единствена книга на български език на философа Асен Игнатов, сборникът с есета Тъга и порив на епохата (1968), отразяваща, по думите на Н. Богомилова, желанието на автора Марксовата философия да бъде разбирана не по казионно-догматичния начин на официалната идеология, а като апел за припомняне на един автентичен идеал.

В раздела Eкзистенциални проблеми на философия на литературата са включени философски анализи върху фундаментални проблеми от творчеството на Достоевски. В раздела влизат текстовете на Н. Райнов, Н. Димитрова, Ст. Асенов, Ем. Георгиев. Предлаганите на вниманието на читателя текстове са лекции, изнесени на редовни заседания на Българското общество Достоевски тази година. Използвайки случая да почетем 60-годишнината от неговата смърт, към тях сме добавили тематично свързаната статия на Николай Райнов за т. нар. от него „отличителен белег“ на Достоевски, а именно - характерният говор на участниците и художествената свобода в езика на разказвача. Освен детайлното анализиране на типологията на характерите на Достоевски, авторите открояват и различни философски аспекти, които са неизменен компонент от разбирането на въпросната типология. Сред тях са проблематичната схема от бинарни опозиции (идея срещу стихия, логос срещу митос), която руският философ Н. Бердяев налага като прочит на романите на Достоевски (Н. Димитрова), ролята на лицето и погледа в творчеството на Достоевски, проясняващи как незавършеността на всяко решение се явява десубстантизация на смисъла, съответно - деидеологизация на опита (Ст. Асенов), както и как утвърждаването на онтопоетиката (гранична дисциплина, синтезираща две различаващи се дисциплини – онтологията и поетиката) става разбираема чрез прочита на три ключови понятия в творчеството на Достоевски - среща, име, икона (Ем. Димитров).

В раздела Философски предизвикателства в сферата на културния детерминизъм са включени два текста, превод от норвежки на емблематичното есе на норвежкия екзистенциалист Петер Весел Запфе Последният месия (1933) и философски очерк за автора, в който С. Серафимова анализира генезиса на изключително модерната за времето си критика на технократския оптимизъм от страна на Запфе, респективно – на неуспешните опити за преодоляване на екзистенциалното чувство за отчуждение чрез компенсаторните механизми на фиксацията и сублимацията, които „подсилват“ културните парадокси.

Рубриката Философията като памет е посветена на едно от „най-крупните имена в българската философия и естетика“. Човекът и ученият Исак Паси е представен от Е. Лазарова в неговата многоаспектност, разкривайки комплементарния профил на преподавателя, моралиста, книгоиздателя, майстора на предговора и най-вече на просветителя Паси, чиято духовна мисия е определена като безпределна отдаденост на науката и културата.

На свой ред в раздела Събития са отразени два значими философски форума. В. Канавров представя амбициозната задача на XXX Международен Хегелов конгрес (проведен във Виена) да ангажира множество водещи специалисти, сред които се откроява и активното присъствие на утвърдени български философи, с аналитичното и комплексно осмисляне на Хегеловата философия.

Интерес представлява и двудневната философска конференция „Фантастични визуализации в изкуството“, организирана от катедра „Философия“ към Философски факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“ (представена от С. Кръстева), посветена на нарастващата роля на фантастичното в съвременния живот.

Тематичният брой на списание „Философски алтернативи“ Философия и култура би предизвикал интереса както на специалисти с интердисциплинарен хуманитарен профил, така и на всички читатели, изкушени от философските дилеми в сферата на културата.

Камелия Жабилова
Силвия Серафимова


◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание "Философски алтернативи" 3/2014

Философски рефлексии върху българската култура
. Валери Личев – Формирането на демонстративността и престижа в българската култура през погледа на Иван Хаджийски
. Сирма Данова – Хипертрофия на забравата: "Островът на Блажените" и културата на настоящето
. Пламен Антов – „Безсъници“, или хтонът на модерната душа. Орфически субстрат в късната Яворова поезия (част ІІ)
. Николай Турлаков – Философската разлика във възгледите за смисъла на Русалските лекувания в "Спасова могила" (Елин Пелин) и "Русалска нощ" (Йордан Йовков)
. Нонка Богомилова – Философската „тъга и порив“ (за сборника с есета на Асен Игнатов „Тъга и порив на епохата“)

Eкзистенциални проблеми на философия на литературата

. Николай Райнов – Ф. М. Достоевски
. Нина Димитрова – Софийност и инферналност: героините на Достоевски
. Стоян Асенов – Лицето и погледът – три разказа на княз Мишкин
. Eмил Димитров – Достоевски и романът-икона

Философски предизвикателства в сферата на културния детерминизъм
. Петер Весел Запфе – Последният месия (1933)
. Силвия Серафимова – „Гол в лоното на космоса“ (Naken under kosmos). Рефлексии върху философската биография на Петер Весел Запфе

Философията като памет
. Ерика Лазарова – Приносът на Исак Паси към българската хуманитаристика

Събития

. Валентин Канавров – XХХ международен Хегелов конгрес
. Силвия Кръстева – „Жив си, ако сътворяваш“

_____________

Този брой на списанието е издаден с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.

Автор: Сп. "Философски алтернативи"
29.07.2014 г. 19:24
Посетено: 2108
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/19657-spisanie-filosofski-alternativi-3-2014