Брой 4 на сп. "Знаци"

◊ НОВИЯТ БРОЙ

Читателите с предпочитание към качествената литература и с усет за хармония няма да бъдат разочаровани, разлиствайки новия брой 4 на сп. „Знаци“.

Преди всичко колоритните и графични изображения на Стоимен Стоилов, светещи от корицата и разпръснати в канавата на отделните текстове, вече говори за модерна визия, за интелектуална еротика, примесена с античен сюжет. „В неговите неоренесансови творби прецизната му ръка и развълнуваната му душа минават без митнически контрол през различните културни пластове от развитието на цивилизацията“ (Елка Няголова).

Поетите в този брой на списанието представят различни поколения и образни системи – от младите Елена Денева и Бистра Малинова, през нашумели имена от средното поколение като Христина Панджаридис (виртуозна в хайку жанра) и Ирена Панкева (владетелка на етно-пейзажния психологизъм), до утвърдени фигури в апогея на своето творчество като Сашо Серафимов (мечтател дори и на 60!) и Иван Енчев (романист и поет). Нови хайку и хайга предлага на читателите Елисавета Шапкарева.

Белетристиката ангажира вниманието на читателя в два жанра – романа (с откъс от нашумялата книга на Емил Кало „Другите и Йосиф“) и късия разказ (чрез творби на Здравка Евтимова, Мая Златева и Иван Джумеров).

Винаги редакторите на списанието обръщат внимание и на значими музикални събития – прави впечатление професионализмът, с който е представена оперната прима Виолета Шаханова по повод първото монооперно  изпълнение в България: „Човешкият глас“ на Франсис Пуленк, показано на Мартенските музикални дни в Русе и на Оперния фестивал в Стара Загора. Подробности за този спектакъл ще научим от интервюто на Костадина Райкова с оперната прима и от портретния текст на Андрей Медникаров.

Особено вълнение обзема читателя, когато разлисти страниците In memoriam, посветени на Николай Петев. 15 възкресяващи спомена за него снимки накъсват редовете на едни от най-сполучливите есета на Петев – „Бедната...“, „Тревите“, „Двата тротоара на България“, „Пътят“. А в своето разплакващо със символната си сила и извънмерна тъга есе Елка Няголова изпраща в Космоса своята неизсъхваща сълза за приятеля, колегата, писателя: „Той обичаше да храни гълъбите и хората. Едните – с трошици, другите – с вяра. Когато вярата оскъдняваше, я доизмисляше – с онази негова усмивка, с която се противопоставяше на мрачното в този живот... Сбогом, приятелю! Ще те помним! И поемаме твоята вахта – екипажите се сменят, а Фарът остава!“

Литературната критика в този брой на „Знаци“ се е спряла на „Другите и Йосиф“ от Емил Кало (чрез анализ на Александър Урумов), а Анжела Димчева представя няколко новоизлезли книги: „Време за песен“ на Петранка Божкова, „Насаме с белия свят“ на Петя Цолова, „Мерак за хубаво“ на Диана Димих, „Все по-нататък...“ от Дачо Господинов и „Facebook комуникация“ на Любомир Стойков.

Разбира се, темата за славянството има своята значима като сила и внушение територия: отбелязан е 85-годишният юбилей на Андрей Дементиев, когото наричат „живият Народен поет на Русия“. Освен негови стихове, на страниците греят снимки от юбилейните тържества в родния му град Твер, където отвори врати Дом на поезията „Андрей Дементиев“. Сред многобройните награди и почести, които поетът получава, се откроява и Голямата международна награда „Атлант на славянството“, присъдена му от Славянска литературна и артистична академия. В друг репортаж от Москва се щрихира най-важното от проведената през октомври Шеста Пушкинска асамблея, свързана с 15-годишнината от възстановяването на Академията за руска словесност. В рубриката „Имена от славянската слава“ е представен чешкият живописец, илюстратор и ювелирен дизайнер Алфонс Муха, една от най-видните фигури-емблеми на стила Ар нуво.

А за да възкреси нашата историко-етнографска памет, списанието ни предлага и един епистоларен спомен от Чудомир, който пише до свой приятел от Варна, пребивавайки в различни селища на България, както и във Франция, и в Унгария.

Списание „Знаци“ – прочит не просто за удоволствие, а дишане на върха на сетивата, в координатите на значимото, в подтекста на настоящето и миналото, в красотата на духовното общение.