Издания / премиери

Нов брой на списание "Философски алтернативи" - 6/2013

Тема на броя: Философия и познание

Нов брой на списание "Философски алтернативи" - 6/2013


◊ НОВИЯТ БРОЙ

Списание „Философски алтернативи“ 6/2013

С основната си тема – „Философия и познание” броят ще заинтересува широк спектър колеги – физици, математици, биолози, информатици…

За разлика от необяснимо ефективната математиката, философията притежава „необяснима неефективност“ с оглед на развитието на научното познание, внушава ни прочутият физик С. Уайнбърг. Други, не по-малко известни негови колеги, дори вещаят края на философията. Имат ли основания да мислят така физиците, или просто продължават да се шегуват? На първата част от този въпрос отговаря А. Стефанов. Авторът си поставя за цел да обоснове методологичната теза, според която „философията може (и дори трябва) да има продуктивни концептуални връзки с науката“. Демонстрираща полемичен заряд и интензитет на аргументацията, обширната студия на А. Касабова си поставя за цел да подкопае основанията на критиките срещу Кантовата дефиниция за аналитичност, положени от Б. Болцано и надграждани от негови съвременни последователи и/или изследователи. Статията на М. Бакалова запознава читателите с основните идеи и течения в съвременната аретическа епистемология, чиито представители възраждат древногръцката понятийност, интерпретирайки познанието като резултат от упражняването на интелектуални добродетели, с което изместват фокуса на традиционната епистемология и обогатяват съвременните дебати около ценността на знанието. Теоретико-познавателният блок завършва с опита на Кр. Енчев да разкрие приложимостта на теорията за метафоричното напрежение на Д. Бергрен с оглед на обосноваването на възможността на виртуалистка метафизика, свободна от митични конструкции.

В програмна статия с широка насоченост Лорънс Мос (професор в Indiana University) представя приложната логика като самостоятелна изследователска област, но същевременно разглежда и други видове логики в т.ч. разделението между „математическа“ и „философска“ логика и неговите основания, анализира същностните характеристики на приложната математика и приложната философска логика, отношението на логиката към компютърната наука и значението на последната за развитието на логиката. Засегнат е въпросът и за отношението на невронните мрежи и моделирането им чрез немонотонната логика и др. Парадоксите на идентичността и тяхното отношение към сорит парадоксите са разгледани в статията на Д. Ангелова. Анализът е съсредоточен върху конкретен параконсистентен подход, разработен от Прийст. Представени са аргументи за неговото предимство пред други подходи. Направен е опит да се уловят общите характеристики на идентичността и неопределеността, които продуцират парадокси. Поставен е фокус и върху легитимността на парадоксите на идентичността като в тази връзка е изказана тезата, че последните са твърде изкуствено формулирани, ако основните за идентичността характеристики не са дефинирани. Друг по-тесен логически проблем е разгледан от Св. Йорданова, който е свързан с търсенето на метод за еротетична разрешимост на принципен пропозиционален въпрос, т.е. метод за установяване дали въпросът е надежден или е рисков, като за целта се въвежда понятието еротетична нормална форма. Концептуалната рамка е инференциалната еротетична логика, разработена от Анджей Вишневски.

В статията на Р. Гранде (Бразилия) се анализира евристичната роля на математиката в естествените науки на базата на два основни примера: чрез предречените от Дирак античастици и чрез Ахаронов-Бом ефекта. Т. Димитрова дискутира проблемът за статута на теорията за интелигентния дизайн - дали тя е независима теория или трябва да бъде интегрирана към еволюционизма. Тя защитава тезата, че не са налице приемливи концептуални основания да се поддържа втората теза.

М. Минева разглежда проблема за логическото във „Философски изследвания“ на Витгенщайн - по случай 60 години от излизането на този значим труд.

Тематичен блок отбелязва 100 г. от рождението на Албер Камю. Публикуваните в него извадки от „Бележници“ II са предшествани от статията на Божидар Кунчев, който се опитва да очертае онова, с което светът винаги ще помни големия мислител и писател, открил изначалната абсурдност на човешката екзистенция.

Л. Гурова представя мисията и дейностите на Европейската асоциация по философия на науката (EPSA), както и възможностите, които членството в нея би предоставило на българската философска общност. Р. Люцканов представя наскоро излезлия в САЩ сборник „Логиката в Централна и Източна Европа“ (Logic in Central and Eastern Europe: History, Science, and Discourse. University Press of America, 2013), включващ статии на автори от всички страни от този регион и от Русия (от България има 2 студии на М. Табаков и една на А. Стефанов). Н. Обрешков отбелязва 80-годишния юбилей на професор Б. Чендов с кратък обзор на делото му.
Доротeя Ангелова, Ивайло Димитров


◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание „Философски алтернативи“ 6/2013

Тема на броя: Философия и познание
Водещи: Доротeя Ангелова и Ивайло Димитров

Теория на познанието
. Ангел С. Стефанов – За (не)ефективността на философията
. Anita Kasabova – Bolzano On Kant’s Definition Of Analyticity – Does It Fall Short Of Logical Precision
. Марина Бакалова – Възраждане на интелектуалните добродетели в съвременната аналитична епистемология
. Christian Enchev – The Tension Theory of Metaphor and Its Applicability to Metaphysics

Проблеми на логиката
. Лорънс Мос – Приложна логика: манифест
. Doroteya Angelova – Identity Paradoxes and Their Relationship to Sorites Paradoxes
. Светла Йорданова – Еротетични нормални форми

Философия на науката
. Ricardo Mendes Grande – On the Mathematical Discovery of New Physical Phenomena
. Теодора Димитрова – Относно необходимостта от концептуална идентичност на теорията за интелигентния дизайн

60 години „Философски изследвания“ на Витгенщайн
. Мартина Минева – Проблемът за логическото във „Философски изследвания“

100 години от рождението на Албер Камю
. Божидар Кунчев – „Бунтувам се, следователно ние съществуваме“
. Албер Камю – Из „Бележници“ II, януари 1942 – март 1951

Събития
. Лилия Гурова – Завръщането на европейската философия на науката (Европейската асоциация по философия на науката и нейната мисия)
. Росен Люцканов – Репортаж от обратната страна на Луната
. Николай Обрешков – Професор Борис Чендов на 80 години


Автор: Сп. "Философски алтернативи"
27.01.2014 г. 14:25
Посетено: 1322
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/18480-nov-broy-na-spisanie-filosofski-alternativi-6-2013