"Сърцето на солта" - книга за възрастни от Петя Караколева

Роман-митология, част от колекцията "Петя Караколева"

След повече от 20 години мълчание излезе от печат една от книгите за възрастни на Петя Караколева – „Сърцето на солта”. Това стана възможно благодарение на финансовата подкрепа на Румяна Капинчева – лауреат за 2012 година на Националната награда за детска литература „Петя Караколева”. Издател е Петър Анастасов, чиято е и идеята книгите за възрастни на Петя да бъдат оформени като колекция, в която да влязат романите й: „Не избивайте бездомните кучета”, „Мъжете на йона”, „Небе за безбожници” – неиздавани досега, както и издаваните и отдавна изчерпани „Седем живи Марии” и дилогията „Къщата сутрин” и „Свестен човек, ти казвам”. Замислена е като трилогия, но не успява да напише третата част. В колекцията „Петя Караколева” ще влязат и стихосбирките й: „Хуните нападат призори”, „Не насилвай ястреба да кука” и др., които тя е подготвяла за издаване в чужбина и стихотворенията сама е превеждала на английски. Работата по архива продължава.

Какво знам за "Сърцето на солта":

Петя е известна най-вече като детски писател. Но истинската й любов бе белетристиката. Така пише в една от своите автобиографии за членство в Съюза на българските писатели. Тогава романите й бяха твърде неразбираеми, но пък детските й радиопредавания печелеха международни награди за България, а детските й книги се изучаваха в българските училища.

Архива на сестра си намерих в стая, където бяха струпани всичките й вещи. Апартаментът й вече беше продаден и новите собственици бяха помилвали кое-що. Никога няма да знам дали това, което намерих, бе целият й архив. В него намерих и “Сърцето на солта” - 102 стр., недатиран. Не знам дали този роман е в окончателния вид, в който Петя с нейния невероятен перфекционизъм подготвяше книгите си за печат. В папката открих подредени главите: Велян; Катина; Равноапостолите; Веляница. Дори не знаех, че е започнала да работи по него.

Веднъж Петя сподели какво е прочела или видяла по телевизията - не помня точно как беше го научила. Някъде имало някакво племе, в което се знаело за една билка, чрез която дори на старица може да й придойде мляко и откърми младенец. Когато набирах романа “Сърцето на солта”, разбрах каква предварителна работа е свършила Петя, ровейки се из речници и фолклор, за да открие и билката, и силата на жената, чиито изсушени от годините гърди могат при екстремна ситуация да се върнат към изначалното си предназначение. Това е поводът - или причината - за написването на “Сърцето на солта”. Явно Петя дълго бе таила тази поразила я идея, докато намери подходящата сюжетна рамка.

Бе намерила времето - турското робство; бе намерила и основния образ: жената - символ на България; жената, благодарение на която България оцелява. Дори когато и последният загине, винаги се намира един младенец, търсещ с попукани устни гръдта на България и винаги се намира една българка, която да накърми и отгледа следващия българин.

Мисля, че романи като “Сърцето на солта” се раждат, след като са написани документалните “Записки по българските въстания” или историческите романи на класиците ни. В една от своите автобиографии за членство в Съюза на писателите, секция “Белетристика”, самата Петя определя този свой роман като роман-митология.

Тамара Караколева,
2009 година, по време на набиране на текста

Автор:

Публикация:

18.10.2013 г. 16:07

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

роман издания Петя Караколева

Тамара Караколева

колекция Петя Караколева

книга за възрастни

Сърцето на солта

Посетено:

2329

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/4/news/17860-sartseto-na-solta-kniga-za-vazrastni-ot-petya-karakoleva