Нов брой на сп. "Знаци" – 2/2013 г.

◊ НОВИЯТ БРОЙ

Съдържанието, посланието и концептуалният ескиз на новия брой на елитното варненско списание е под обединяващото мото на две важни събития: 10-годишнината на сп. „Знаци“ и Седмия международен фестивал на поезията „Славянска прегръдка – 2013“.

Изданието се появи седмица преди началото на Фестивала (20-25 май) и още тогава предизвика читателския интерес в няколко направления:

Първо, на страниците му беше оповестена една амбициозна програма на този международен поетичен форум – мащабно разширяване на територията на провеждане – вече не само във Варна, а и в Добрич, Балчик, Шабла, Преслав, Плиска: участие на над 60 поети от 18 страни; четения, кrъгли маси, концерти, преводачески лаборатории, възникване на нови Радетелски клубове на славянството в Разград и Шумен. За да отговори на предварителните очаквания, сп. „Знаци“ публикува на страниците си творби на повечето от участниците заедно с техни биографии и снимки. Сред тях са такива известни имена като: украинците Сергий Грабар и Димитро Чистяк (в превод на Д. Христов); Татяна Житкова (Латвия, в превод на Н. Попова и Е. Няголова); акад. Влада Урошевич и Гордана Бошнакоска (Македония, в превод на Е. Няголова); Милица Лилич (Косово, в превод на Е. Атанасова); Теодор Крижка (Словакия, в превод на В. Купка и Н. Попова); Едуард Акулин (Беларус, в превод на Сп. Гацева); Лубор Касал (Чехия, в превод на Д. Григоров); Елена Верховская и Владимир Фьодоров (Русия, в превод на Е. Няголова), Людмила Снитенко (Русия, в превод на Н. Попова и Е. Няголова). Полските поети бяха достойно представени на фестивала от Бенедикт Козел (в превод на Ал. Андреева), Милош Манастерски (в превод на Д. Христов) и Барбара Грушка-Зих (в превод на Ал. Андреева). Хърватските поети Енерика Бияч, Божидар Петрач и Стйепан Шешел (в превод на Ивана Приморац) показват на страниците на списанието едно модерно общоевропейско ниво на мислене и естетизиране на балканските проблеми. Представени са и още десетина творци от Словакия (Катарина Джункова, 26-годишна), от Сърбия (Адам Пуслоич и Мичо Цвйетич), от Румъния (Любица Райкич), от Словения (Иво Фбрежар), от Украйна (Тетяна Виник), от Естония (Марина Тервонян) и др. 

Второ, другата основна тема на брой 2/2013 г. е свързана с равносметката на издателката и главна редакторка Елка Няголова за излезлите 40 книжки на списанието в продължение на 10 години. В своето експозе тя казва: „Опитвахме се да вървим напред по пътеката и да оставяме за вас духовни знаци. Дано да сме успявали. Опитвахме се с представяното българско и славянско изкуство да гоним събирания в душите национален нихилизъм. Правехме го заедно с вас. С помощта на радетели на славянството и приятели, чиято дейност е в областта на логистиката, нашите „Знаци“ отиват в 23 държави в света. Благодарим им сърдечно за подкрепата!... Благодарим и на вас – нашите читатели, които с покупката от книжарниците, с лични абонаменти, с абонаменти за общини, читалища и библиотеки направихте нужното, за да успоредим пътя си в годините! Вие сте нашето огледало за обратно виждане...“

Естествено, не би могло да има годишнина без поздравления и оценки на признание и обич, а те са от такива знакови имена на европейската литература като: Любомир Левчев (гл. редактор на сп. „Орфей“), акад. Ристо Василевски (Сърбия, гл. редактор на издателство „Арка“), Татяна Житкова (Латвия, вице-президент на МАПП), Надя Попова (гл. редактор на в. „Словото днес“), Бранко Цветкоски (Македония, директор на Градската библиотека в Скопие), Александър Навроцки (Полша, гл. редактор на сп. „Поезията днес“). Заслужава адмирации есето на Георги Венин „При(-)Знаци“, посветено на апостолския труд на поетесата Елка Няголова, художника Валерий Пощаров и компютърния дизайнер Георги Георгиев, които сътворяват този високо интелектуален продукт с цената на огромни усилия (физически и финансови), откъсвайки от сърцето си и дарявайки обич и самочувствие на стотици български автори от цялата страна! Георги Венин припомня сухата статистика – представени са около 200 български поети, 50 художници, 40 театрали, 100-тина белетристи, над 400 чуждестранни автори, близо 100 дебюта в литературата на млади автори. Но зад нея се простира умението да съпреживяваш с усет и вкус чуждия текст, да „пренареждаш“ стойностното в профила на панаирджийското ни, все по-скандално време, да балансираш субективната си оценка в перспективата на зараждащите се нови литературни и художнически стилове. Или както е отбелязал Георги Венин, „по-добре е да бъдеш малка светлинка, отколкото голяма сянка“.

В този брой на списанието биха могли да се прочетат, разбира се, и най-новите белетристични произведения на проф. Златимир Коларов, Благой Ранов, Здравка Евтимова и Анжела Димчева; за своята 60-годишнина Димитър Милов ни предлага последните, създадени от него тази зима посвещения, където възкликва: „Поетът – тази вечна рана, сълза в окото на смъртта...“ Представени са и няколко току-що излезли на книжния пазар книги: „Славянско-православен цивилизационен проект“ на Светлана Шаренкова, „Ненамерени хроники“ на Георги Ангелов и „Операция „Райски газ“ на Петър Краевски.

И за да си припомним, че стойностната литература ще пробие все някога сивото бездушие на консуматорското общество, Надя Попова е посветила едно просветлено от обич и носталгия есе на отпътувалия за Другата вселена голям български поет Първан Стефанов: „Хора като Първан Стефанов, подобни на съдове с безценна течност, не шумят приживе, но остават и след като са си тръгнали от тази земя. И останалото след тях не е мълчание като във финала на гениалната Шекспирова пиеса. А думи, които звучат в паметта и сърцата ни, за да имаме сили да продължим нататък.“

След изплуването от невидимите същности на поетичното обаче сп. „Знаци“ ни потапя в осезаемите, дишащи, космически пространства на великолепния поет и художник от Хърватска Милан Фрчко – трудно можем да си представим как космосът се е проектирал в неговата душа, енергизирал е мисълта му и е прелял в един божествен колорит – картини, стенописи, платна... Почеркът на Милан Фрчко не може никога да бъде сбъркан – в болезнения контраст от черно и червено изгрява ликът на Бога... В музеи, галерии и църкви. В поезия и визуална космогоничност.

Не пропускайте и този брой на „Знаци“ – той зарежда духа с неподозирана сила.